 |
Януари
Иван Ставрев12.09.2014, 14:41:46. Прегледи: 2955
През тия дълги зимни нощи,
преди да се разсъмне още
и вятърът със сили сетни
душа бере навън и зъзне,
ще дъхнеш на прозореца - да светне -
дъхът ти на стъклото ще замръзне.
Ще драснеш с нокът,
сякаш по душата си
и в миг -
ще избълбука в паметта ти спомена...
И като в пряспа -
ще тръгне там пъртина тясна.
Тръгни и ти
на спомена по тънката, засипана пъртина
назад, назад - във някоя дълбока зима...
Дървата във огнището пищят.
На чам под ниския таван ухае.
И сякаш духове по покрива играят.
И ти не знаеш нищо за света...
И той за тебе нищичко не знае.
А в средата,
с ръка на кръста, зачервена и пияна,
клечи на масата... пъпчива кана.
От виното искрящо и пенливо
по бузите й струйки пот избиват.
От виното, от друг ли някой плам,
това не зная, ти ще кажеш там,
избухва в теб пожарът позабравен.
Главата ти дими!
А ти стоиш изправен
до тесния прозорец, гледаш вън...
и всичко е като на сън...
През тия дълги зимни нощи.
Преди да се разсъмне още.
Сдружение на писателите - Варна е учредено през 1990 г. То е първата независима организация от този тип в страната след промените през 1989 г. Помещава се в Дом на писателя, ул. "Крали Марко" № 11
† Иван Ставрев
|
ИВАН СТАВРЕВ (1940-2020) е роден на 9 октомври 1940 г. в гр. Варна. Завършва българска филология във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий". Автор е на стихосбирките „Утро над Девня“ (1971, в съавторство с Кольо Севов и Иван Арнаудов), "Девненско ято" (1979 в съавторство с Фикри Шукриев, Атанас Коев и Сашо Серафимов), "Шепа пръст" (1994), "Най-красивият брод помежду ни" (2000), "Лирика" (2002) и "Другото име на виното..." (2005), "Продължение в отвъдното" (2010), "Наутилиус" (2013), която е отличена с голямата награда за литература "Варна" 2014 г. “Моите Харпии” (2017) „Негови стихове са награждавани на различни национални и регионални конкурси - конкурс за поезия на в. "Полет" (1981), блицконкурс "Кремиковски сияния", първи конкурс "Любовта, без която не можем", ежемесечни конкурси за стихове на морска тематика на тв MSAT (2003-2004) и др. Съвместно с Руми Пенчева излизат сборниците “Дъх на вечност” (2014), “Виното и хляба си за мен” (2015) и “Свещеният Лотос” (2016) Посмъртно е издадена книгата му „Обичам греховете си. Избрани стихотворения 1979 – 2017)”. Умира на 25 март 2020 г.
Последни 10 от НОВИНИ
.: ПОКАНА
.: Нова публикация в "Балканиум" на Валентин Димитров
.: Проза
.: Проза
.: Поезия
.: Поезия
.: ПОЕЗИЯ