Опознавателна бележка за книгата „На бял свят“ от Мариан Желев

Покана за премиера "На бял свят"

„На бял свят“ е мемоарна книга. Това е сборник с разкази, обединени от една идея – да бъдат споделени, да бъдат артикулирани, да бъдат подарени. „Всичко става с добро чувство, малко оптимизъм и свободно време“, пише авторът и в това изречение можете да видите диаграмата на книгата: това са спомени, топлещи сърцето на разказвача (и на автора, и на читателя), всички те са разказани с ентусиазъм и перспектива (оптимизъм, радостно чувство), а темите, около които се въртят, са все свързани с любимите хора и любимите занимания.

Добрите истории са именно добри спомени.

Замисълът на една книга е загадка като всяко едно сътворение. Както авторът другаде споделя, замисълът е бил да бъде написан… подарък за приятелите по повод неговия 40-годишен юбилей. Юбилеят отминава, книгата остава, спомените се подреждат и се номерират. И книгата излиза на бял свят.

Най-малко четири са основните тематични катализатори на сюжетите в сборника: семейството, приятелите, писането и планината. Но те не са йерархизирани – можете да ги пренаредите всякак и все ще бъде вярно. Приятелите от пещерния клуб, от казармата, хората от планината, планината и нейните хижи, градовете на България – големи и малки, чужбината – близка и далечна, писателските мечти, колективната душа на градския транспорт, срещите с хора и природа, миналият и настоящият бит, чубрицата на детството, бобът като панацея, билките и миризмите на света, случки по пътя и отвъд пътя – това са само парченца от спомените, които автор и читател споделят един с друг. Не се учудвайте, ако след прочита на книгата научите повече за родината, за 90-те години на миналия век. Със сигурност ще научите много за автора. И ако в един момент си кажете например „Ех, да му имам спомените“ – то в този момент вие ще сте почувствали основната сила на книгата: да увлича с оптимизма си и да го превръща в своя кауза.

„На бял свят“ е разделена на две. Първата част завършва с послание за книгите, които преживяват епохите и сами дават живот. Втората част завършва с инициация (преход от едно житейско ниво на друго) – със сватба и с раждане на дете. Обещава ли нещо тази подялба на мемоарната книга? Питайте автора.

Огнян Антов - редактор