Поезия

РИТОРИЧНО

И се лутам

Сред гъсталака

От закостенели сенки

И неуморната ми същност

Търси брод в набъбналия мрак

С надеждата да срещне любящата Виделина

Кога о Боже

С дългоногите лъчи на Мъдростта

Изгревът ще ми продума ?!

……………………………………………………………..

ОСЪЗНАТОСТ

Някой тихо пося пред вратата ми цвете.

Аз те знам, Градинарю.

Ти си пролетният промисъл

придошъл отвисоко,

прекосил хиляди мили*

бездуховни пейзажи;

напоил с небесна поетика

безкрилите мигове

и огласил с песента на врабците

пресъхналите петолиния по безлюдните зали.

Ти си здравоносният пролетен вихър

смирил се пред мойта врата.

Аз те знам, Градинарю.

И дълго те чакам.

Разбий катинара.

Прекопай ми Душата.

А цветето – и без дъжд от ласки

само ще поникне с осмислена същност.

* мили = миля ,вместо километри – многобуквена,многосрична дума.

……………………………………………………………………………..

В ДЪЛБИНИТЕ НА СКЕПСИСА

В памет

на Атанас Липчев

Като набъбнал тромб

В аортата на “Тихия бял Дунав”*

Харон усърдно гребеше по “Пътя към зимата”*

През “Фустанелата”* на етера

Душата ти лекокрило изпърха

В новият си дом “На другия бряг на реката”*

Верните приятели рибарите

Омърлушени тeшаха февруарската скръб

С любимата ти водка в таляните на Понт Евксинт

А беше рано перото ти да спре динамичният си ход...

Дали от виелицата разногласия се уплаши

Приятелю

Дали от чезнещите рибни пасажи

Или от прииждащите щатни дворцографци ?!

Дали от ситноскроените мрежи на лицемерието

И високото налягане в сърцето на битието

Дали?

Но нали не си забравил

Че си Атанас Атàнатос

И соловата ти партия от леещ се слог

Ще се извиси над мимолетните словесни вълни

И ще запълни неизписаните страници

със значимостта на Липчевския Логос –

светещ фенер в дълбините на Скепсиса !

1. S. „Фустанела, На другия бряг на реката,Тихият бял Дунав,

Пътят към зимата” – романи от Атанас Липчев

* Атáнатос (Αθάνατος) – безсмъртен

……………………………………………………………………………

ГРОЗДОБЕР НА МИГОВЕ

В памет на

Светлана Вълчева

До последното дихание изкачваше

Стръмното битие нагоре

С мисълта небесната порта

По-скоро да се отвори

А лозите в долината помръкваха

И филизите на живота умираха

Простреляни от твоето страдание

Протягаше ръцете си нежни

Към натежалите звездни гроздове

Сила да пиеш за Млечния път

А дъхът ти изтляваше като жаравата

В огнището на живата материя

Достигнала пресечната точка

Между земен ад и вечност

С лекотата на ангел прекрачи

Синора към макроширините

А тук е тъжно и страшно

Печал тече от лозите

Аз не ти казвам сбогом Мила

И няма да ти нося

Ни кръст ни кандило ни цвете

Пръстта ще поливам с вино

От гроздобера на преживяните мигове

И надгробния камък ще целуват

Разлистените спомени на душата ми

…………………………………………………….

ГЛАСЪТ НА ГОСТОПРИЕМСТВОТО

Добре дошли приятели

В дома на душата ми

Ще ви нахраня с пита

Омесена с мая от тъга

И мед от пчелина

На Милосърдието

В бокала на съзнанието ще налея

Вино от превитата лоза

До изнемога вдълбана

Гравюра в сърцето ми

Когато смирението

Утоли сетивата ви

На сбогуване ще подаря

Венец от здравец

И шиите ще обвия

С нанизи стихове

Добре дошли приятели

В дома на душата ми

Катинарът за портата е стопен

В леярната на Прошката

И когато гръм

От любящата Десница ме удари

Не варете жито

Не плачете

Пред олтара на съвестта

Трите си пръста сберете.