Наско Енев
За любов
Песимистично и с надежда
Година на издаване: 2000
ISBN ISBN 954-8284-87-1
Поезия
Автор и художник на корицата: Наско Енев – Римпо
Варна, 2000 г.
Из книгата:
ИСТОРИЯ ЗА СТРАННАТА РИБКА
Някога, някога много отдавна
се е случила тази случка забавна.
Да я разкажа искам аз тука
и нека да бъде тя за поука.
Живеели стари дядо и баба
и макар бедни, вкусен бил хляба.
Откак той бил зет, а тя била булка,
край реката обитавали малка къщурка.
Със съдрано кожухче, и то на открито,
перяла бабата в старо корито.
В реката хвърлял мрежи старикът отзарана,
да налови прясна риба за прехрана.
Така минавали дни и години,
а старците нямали дори и роднини.
Но веднъж на дядото, за почуда голяма,
в мрежата странна рибка се хвана.
"Желания три ще ти изпълня - тя рече -
но после ме пускаш и отплувам далече.
Добре помисли си и пак тук ела,
но не лъжи се, че сън съм била."
Върнал се старецът с улов богат този ден,
а както никога бил притеснен.
Какво да поиска, взел да се чуди,
въртели се в главата му идеите луди.
Можел да иска всичко, що има на тази земя,
даже и сила - да надвие триглава ламя.
Можел да иска младост, власт и пари,
ала имал само възможности три.
Изведнъж се сетил, че бил чувал за история подобна -
за Златната рибка, дядото и неговата бабка злобна.
Добре, че по пътя за вкъщи решил
и за случката дума не бил промълвил.
Още по тъмно на реката пристигнал -
от брега три пъти рибката викнал.
Нищо не искал тя да му дава:
"Ако може - казал - само бабата да е жива и здрава."
От думите му тези, тук някой би решил,
че старецът май нещо бил откачил.
А рибката странна от този ден онемяла -
такава любов друг път не видяла.
Не знам дали е истина или пък е шега,
но както чух историята, разказах я така.
ПРОШЕПНИ МИ ПАК
Прошепни ми пак, че ме обичаш,
но не сега, а утре сутринта.
Когато съмне вън и светът се събуди,
прошепни ми пак тези две красиви думи.
Когато на слънцето лъчите първи изгряват,
бъди отново с мен мила, както си сега.
Когато утре, днес вече ще бъде,
пак така страстно ме целуни.
Когато изтрезнеем от лудориите среднощни,
не си отивай, а с мен остани.
Прошепни ми пак, че ме обичаш,
но не сега, а утре сутринта.
Утре сутринта, когато
аз със сигурност ще го направя.
ЩЕ ДОЙДЕ ДЕН
Ще дойде ден, когато пролетта в мен ще се роди,
по своему различна и красива.
Наситена от многобройни ярки цветове,
ще затанцува душата ми щастлива.
Във вените ми, река кипяща кръв ще потече
и ще се стопят в сърцето ледовете.
Искрицата в очите ми ще лумне в буен пламък
и слънчева усмивка лицето ми ще озари.
Букет от чувства ще ухае в мене
и настроение с първична сила ще напира.
Ще дишам волно и свят ще ми се вие
от вихрушката, която ме променя.
Да, ще дойде ден, когато пролетта в мен ще се роди
и животът ще ми се стори някак хубав.
Сдружението на писателите – Варна, е учредено през 1990 г. То е първата независима организация от този тип в страната след промените през 1989 г. Негов първи председател е Иван Троянски. Официално печатно издание на Сдружението е вестник КИЛ („Култура, Изкуство, Литература“), чийто първи главен редактор става Марко Илиев. Сдружението се помещава в Дома на писателя, на ул. „Крали Марко“ № 11, и е средище на много литературни срещи. Сред известните гости са Артур Лундквист, член на Нобеловия комитет, както и познатият в цял свят голям американски поет Уилям Мередит.
Сдружението провежда ежегоден конкурс за разказ на името на писателя Атанас Липчев. Първото издание на конкурса е през 2015 г. Периодично излизат сборници с избрани творби на участници.
