Ангел Христов Дюлгеров е роден на 12 април 1958 г. в гр. Варна. През 1982 г. завършва „Българска филология” с втора специалност „История” във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”. През 1988-1989 г. специализира „Съвременна българска литература” в СУ „Св. Климент Охридски” при проф. Никола Георгиев. Първа литературоведска публикация – в Националния студентски сборник по случай 100-годишнината от рождението на Йордан Йовков (1980). През годините Ангел Дюлгеров публикува свои статии и отзиви във вестниците „Пулс”, „Култура”, „Литературен вестник”, „Български писател” и др., както и в сп. „Септември”, „Простори”, „Зорница”, „Антимовски хан”, „Съвременник”, „Море”, „Везни”, Алманах за литература, наука и изкуство „Света гора”, сп. „Страница” и др. Публикувал е над 200 научни статии по различни литературоведски въпроси на български и руски език. Има десетки участия в национални и международни конференции по литература и история. Автор е на книгите „Георги Бакалов във Варна 1896-1903 г.”, „Последният българин”, „Позиция I”, „Позиция II”, „Паралелни светове”, „Трите вида живот” „432 херца“ на Недялко Славов и общата граматика на съвременния български роман“, „Думи от дългия път. Онтология на болката в поезията на Борис Христов“ и др., автор и съставител е на сборници за Йоан Екзарх, Емил Иванов, Атанас Липчев, Турхан Расиев и др. Интересите му са в областта на българската литература от XIX и ХХ в. и литературната критика. Ангел Дюлгеров е носител на литературни награди. Двукратен носител на Награда „Варна“ (2012 и 2019). Главен редактор на в. КИЛ (2012-2018), издаван от Сдружение на писателите – Варна. Председател на Сдружение на писателите – Варна преди кончината си. Управител на Фондация „Изкуство за Варна”. Умира на 4.VІІ. 2021 г.