ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН на Ванилин Гавраилов!
10.02.2025 | 396
Ванилин Гавраилов чества своята 70-годишнина днес, на 10 февруари.
Член е на Сдружението на писателите – Варна, на което три мандата е и председател. Първо, след кончината на председателя Атанас Липчев на 6 февруари 2010 г., Ванилин Гавраилов, който дотогава е заместник-председател, довършва като председател мандата 19.IX.2008 – 12.XI.2010 г. Избран е за председател на мандат 12.XI.2010 – 19.Х.2012 г., когато е решено мандатът на ръководството да стане тригодишен. И после, в периода 13.XI.2015 – до края на 2018 г.
Много и добри събития се случват при неговото председателство. Значими са заслугите му за Сдружението на писателите във Варна – не само във времето, когато беше председател, а и заради цялостната му активна организационна, творческа и редакционна дейност, за всички инициативи, с които подкрепя и популяризира дейността на организацията. Освен това е член на Съюза на българските писатели. Почетен член на Московската градска организация към Съюза на писателите на Русия.
Отпечатани са книгите му с поезия: „Молитва за събуждане“ (1990), „Отговор през рамо“ (2005), „Серенада против суета“ (2010). Негови стихотворения са публикувани в централни и местни издания. Превеждани са на руски и литовски език.
Да бъде честит Ванилин Гавраилов!
Да бъде здрав, усмихнат, със силен дух и вдъхновена душа! И да продължава да твори!
За много благословени години!
...
ОБРОК
Душата ми изгни във таз държава!...
Децата ни избягаха навън!...
Със мене днес – каквото ще да става!...
Във краткия живот – случаен трън!...
Какво прекрасно място продължава
България да бъде – като сън!...
Какво от мойте сънища остава?!... –
Децата ни заминаха навън!...
През целия живот се заблуждавам,
че някога ще светне – ала не –
тук милата ни, родната държава,
ни тласка бавно – все на колене!...
И гледам как от другаде прииждат, –
докрай да ни изкупят, но нима
държавниците наши все не виждат
как тихо си отиваме – с дома?...
Как тихичко продаваме земите,
как бавно бий камбаненият звън!?...
Днес Крум го няма, българи… А дните
броят ни все банкерите отвън!...
Ювиги кане, колко си високо?!...
И колко нямат българите глас?!...
Живота си полагам във оброка –
да се завърнеш някой ден на власт!...
Да върнеш пак законовата сила,
да вдъхнеш дух на българския глас!
И да изчистиш таз държава гнила,
преди да е очистила тя нас!...
РАЗПЛИТАНЕ
Разплитам се усърдно – ден след ден,
а плетката тъй бързо се стопява...
Расте кълбото с нишката зад мен,
назад остават суета и врява...
На словото ми вплетеният дух
дали ще топли нечия надежда?...
Или ще се препъва някой глух
и сляп лаик в обърканата прежда?...
Загрижена за детския терлик,
тъй баба ми разплиташе пуловер,
докато аз играех на войник
и в ордените дядови се ровех...
Дано успее звездният плетач,
ако изобщо края ми намери,
да изплете след моя сетен здрач
поне терлички за невръстни ери...