Поезия
01.06.2024 | 542
Творбата беше прочетена на събитието "Литературен поклон пред поета и войводата Ботйов", част от програмата на XVIII международен фестивал на поезията "Славянска прегръдка"
* * *
Сякаш този свят е създаден за други
и двамата с теб сме излишни.
Двама мъже с две самотни съпруги,
двама бунтари и скитници.
И тук свършват всички еднаквости -
аз съм тленен, а ти си безсмъртен.
На двайсет и осем ти достигна в душата си
вечността, аз на шейсет осъзнах, че съм мъртъв.
Не можах да застана редом до теб,
ти си Ботев, а аз… неизвестен.
Не живях като хъш, воевода, Поет
и не станах герой, а посредствен.
Но както сам си написал сред римите:
Стига ми тая награда…
Аз обичам, надявам се, вярвам и има ме…
Значи още я има България.