ПОЕЗИЯ
05.01.2024 | 405
ЗАВРЪЩАНЕ
Вече никого в къщата бащина няма.
На тавана гълъби гукат безкрай.
Да почакам ли малко, няма ли мама
да ме срещне отново с препечен кравай ?
Присядам на прага, натегнал от спомени ,
а капчукът отново неспирно кълве.
Две гергини към мене наведени
учудено гледат разплаканото небе.
И тръгвам си с болката тежка на рамо -
в скръбта си човека е винаги сам.
За сбогом проскърцва ми тихичко само
от двора прогнилия тъжен геран.