sdrujeniepisatelivarna.bg
начало секции автори книги

Една година без д-р Никола Анков

29.01.2023 | 434

Публикации на д-р Ваня Колева и Марин Бояджиев от бр. 1-2/2022 г. на в-к КИЛ

                                                        In memoriam
                                                     НИКОЛА АНКОВ

        На 27 януари 2022 г., ненавършил своите 73, тръгна към Вечността един от ярките творци в Сдружението на писателите – Варна, – Никола Анков, Доктора…
        След себе си остави научноизследователски трудове, поетични и есеистични текстове, безброй спомени, пръснати из фейсбук и в различни сайтове, на които сътрудничеше (например в hulite.net), както и множество бележки, нахвърляни небрежно или още ненаписани, но споделяни пред приятели и близки. Обичаше да разказва, но дали е започнал да пише и доколко – своята лирична проза за Варна, ще покажат архивите му, ако някой се заеме да ги проучва. Беше влюбен в родния си град, в Морето, с което бе и съдбовно свързан от плаванията си като лекар. Може би затова подписваше много от своите текстове с уточнение: „От брега…“ Беше запленен от театъра и поезията, от музиката и изкуството, които обикновено изписваше с начална главна буква. Боготвореше Яворов и Павел Матев и опитваше да се докосне до тяхната поезия. Никола Анков бе талантлив автор, но преди всичко – ведра душа и изключително добър човек и приятел. Душата му бе изпълнена с поезия. Животрептящо бе стремлението му към изящното и красотата. Негова здрава опора бяха Вярата в светлината у Другия и Надеждата. Надежда, че изпитанията отминават, остават зад гърба на човека, и че Животът продължава! Имаше своите разочарования, но умееше да ги превърне в поезия и да ги надмогне. До последните си мигове продължи да пише – за крехкостта, която носим; за силните чувства, които преминават отвъд времето.
Роден на 7 септември 1949 г. във Варна, Никола Асенов Анков е завършил Медицинския университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ в родния град, специализирал „Акушерство и гинекология“ и „Психология на сексуалността“.
           В късната си мъжка есен издава няколко книги: „Епистоларно с капчици от роза“ (2012), „Отвесно време“ (2013), „Паунови вселени“ (2018).
Тръгна си Доктора, но остави спомени – у своите колеги и у пациентите, на които е помагал в трудните им мигове, когато е извиквал Живот. Остави поетичните си блянове и прозрения – у почитателите на Поезията и Словото.
           Бог да прости Никола Анков!
----------------------------------------------

МАРИН БОЯДЖИЕВ

На Колето
Когато си отивам, оставете
да дойде тя със царствена походка!
Облечете я с най-модните ѝ дрехи.
Позволете ѝ да разпилее листите,
изписани със мойте глупости,
да влезе във компютъра, да провери
дали за нея нещо съм написал,
и подгответе пищно тържество
с претрупани трапези, с вино и ракия!
Запейте песента за храбрия юнак,
лежащ със девет рани куршумлии,
десетата – с нож прободена.
Все още много го боли...
Покажете ѝ и ножа, с който е прободен,
тъй много време сте го пазили!
Тогава неочаквано тя сълзи ще пролее…

Най-сетне аз ще се надигна,
като в оня разказ на Джеймс Джойс,
ще грабна и бутилката,
ще се обадя неочаквано:
„Не плачи! Не ти отива!
Ще се размаже гримът и ще видят
колко смъртно бледо е лицето ти!“

И ще я хвана за ръка, и ще я водя,
защото сълзите замрежват нейните очи...

Така нататък ще вървим в безкрая...
Смърт няма! Ще се върнем след години,
но всичко няма вече да е същото...
28 януари 2022 г.
 
 
 
 
 

 

sdrujeniepisatelivarna.bg
начало секции автори книги

голям сайт

За контакти:

Сдружение на писателите - Варна

Платформа OMP 2, версия 14.45

(c) AntoLab