ЕСТЕТИКА И РИТУАЛ. Женската красота в българските народни песни
1999
Монография автор Ваня Колева изд.„Матаник-М“, Бургас,1999 г. Допълнено издание, електронно, в: LiterNet (2002) <http://liternet.bg/publish/vkoleva/estetika/content.htm> ISBN 954-8985-14-4 нигата „Естетика и ритуал. Женската красота в българските народни песни“ (Бургас, „Матаник-М“, 1999) представя типовете поетически формули и класификация на включените в тях топоси на изображение, чрез които българските народни песни разкриват женската красота. Търси се обвързаността на топосите с ритуала. Основните тези са свързани с убеждението, че в архаичната култура и мироглед жената е земна проекция, въплъщение на Великата богиня майка от развитата фаза на матриархата. Във връзка с това, при безусловно отчитане на следите от по-късните патристични наслоения, са проследени черти, ориентирани назад във времето, към онзи архетип, който да даде необходимия код за разбиране на поетиката на женския образ в народното творчество. Работата изяснява, че същността и ролята на женската хубост в народните песни са свързани с освещението и с митологичния преход „космос – хаос – космос“. Хубостта е динамично явление, обновяващо се в границите на цикличното време и променящо се съобразно с изискванията на ритуала. Чрез и посредством естетическото се разкриват допълнителни смисли, свързани с космотворящата и културоорганизиращата функция на Великата богиня. Двете равнопоставени страни: „космизирано тяло“ и „соматизиран космос“, се проявяват отчасти чрез хубостта, която определя успеха и неуспеха в инициацията, щастието и нещастието в социален план. Красотата е обект, центриращ около себе си грижи и внимание, но е и субект, регулиращ социализацията на младите. Тя е не толкова естетическа, колкото онтологична категория – онтологичното ѝ измерение е разгърнато в обредните песни, а чрез различни идеограми то е вградено в структурата на ритуалното пространство и във формата на сакралните предмети.
