sdrujeniepisatelivarna.bg
начало секции автори книги

НЕОБЯТНО

2012

Красимир Йорданов

Поезия корица и илюстрации: Мира Дойчинова – irini редактор: Ивайло Балабанов коректор: Гергана Георгиева изд. Макрос 2000", Пловдив, 2012 г. ISBN 978-954-561-291-6 Изданието е спечелило проект по Програмата на Община Пловдив за финансиране на книги. ИЗ КНИГАТА НЕОБЯТНО Защото исках да живея необятно, да чувствам, да обичам необятно, да нямам ръст, да не познавам граници, да се превърна в океан или вселена - за пролетния облак се завързах. Така се запознах със светлината. Подобни срещи винаги се помнят. Особено когато си премръзнал в очакване на нещо неочаквано – например пукането на зората. Тя тихо ми поднесе цветовете – най-мълчаливото богатство на природата. С най-облачните на света очи изпивах акварелите на Господ и мислех си - това е необятът! От нищото се появиха звуци: жуженето, бръмченето, цвърченето… С най-непослушното на този свят ухо долавях непонятните вибрации. И беше светло, цветно, мелодично! Настана пролетност! Прегърнах необята и в опит да обхвана необхватното, усетих как започвам да раздавам натрупаните светлини и звуци, любови, цветове и хармоничности… Останаха ми само шепа думи. Това ще е най-ценният подарък за най-недосетливото момиче, което трябва да ме изостави, ако поиска да живее необятно! АГРЕГАТНИ СЪСТОЯНИЯ Ще се оттегли колесницата на зимата. И аз, висулката под нечий покрив, ще стрелям по асфалтовата пустош и ще обиквам лобното си място. И теб така обичам. Монотонно. Привиквам, населявам и съжителствам. Мълча във фризера на твоя поглед, надявам се стана синя капка. По мъжки чакам утринното слънце – единствено смъртта е нещо сигурно. Ще се търкулна тихо по наклона – да стигна рехав корен на тревица. Ще ме изпие тя, ще ме въздигнат въздушните течения нагоре... Ще се превърна в дъжд, а дъщеря ми ще ме познае в капка на лицето си.

sdrujeniepisatelivarna.bg
начало секции автори книги

голям сайт

За контакти:

Сдружение на писателите - Варна

Платформа OMP 2, версия 14.46

(c) AntoLab