НЕОБЯТНО
2012
Поезия корица и илюстрации: Мира Дойчинова – irini редактор: Ивайло Балабанов коректор: Гергана Георгиева изд. Макрос 2000", Пловдив, 2012 г. ISBN 978-954-561-291-6 Изданието е спечелило проект по Програмата на Община Пловдив за финансиране на книги. Из книгата: НЕОБЯТНО Защото исках да живея необятно, да чувствам, да обичам необятно, да нямам ръст, да не познавам граници, да се превърна в океан или вселена - за пролетния облак се завързах. Така се запознах със светлината. Подобни срещи винаги се помнят. Особено когато си премръзнал в очакване на нещо неочаквано – например пукането на зората. Тя тихо ми поднесе цветовете – най-мълчаливото богатство на природата. С най-облачните на света очи изпивах акварелите на Господ и мислех си - това е необятът! От нищото се появиха звуци: жуженето, бръмченето, цвърченето… С най-непослушното на този свят ухо долавях непонятните вибрации. И беше светло, цветно, мелодично! Настана пролетност! Прегърнах необята и в опит да обхвана необхватното, усетих как започвам да раздавам натрупаните светлини и звуци, любови, цветове и хармоничности… Останаха ми само шепа думи. Това ще е най-ценният подарък за най-недосетливото момиче, което трябва да ме изостави, ако поиска да живее необятно! АГРЕГАТНИ СЪСТОЯНИЯ Ще се оттегли колесницата на зимата. И аз, висулката под нечий покрив, ще стрелям по асфалтовата пустош и ще обиквам лобното си място. И теб така обичам. Монотонно. Привиквам, населявам и съжителствам. Мълча във фризера на твоя поглед, надявам се стана синя капка. По мъжки чакам утринното слънце – единствено смъртта е нещо сигурно. Ще се търкулна тихо по наклона – да стигна рехав корен на тревица. Ще ме изпие тя, ще ме въздигнат въздушните течения нагоре... Ще се превърна в дъжд, а дъщеря ми ще ме познае в капка на лицето си.
