ГЪРНЕТО НА ПАНДОРА
2021
Миниатюри, афоризми, епиграми С., 2021 г. ISBN 978-619-91555-1-6 На 280 страници книгата съдържа 2100 кратки сатирични форми – 179 миниатюри, 1762 афоризъма и 159 епиграми. РАЗТОВАРВАНЕ Нашата фирма има традиция – веднъж месечно всички ходим колективно на ресторант. Добре си прекарваме – ракийка, салатка, винце, скаричка, мезенца, приказки, танци... Много сме коректни – кой каквото хапва и пийва, това си плаща. Някой повече, някой по-малко. Кой колкото... Е, най-малко плаща трезвеникът - той пие само газирано, и веганът – той яде само салати. Последния път обаче шефът счупи традицията. Кой каквото иска, това да си поръча, а той щял да плаща. Фирмата спечелила някакъв европейски проект. Та да направим първия разход от транша... Ядохме и пихме на корем. Между другото забелязахме, че трезвеникът пие ракия и вино като смок, а на вегана не му се опряха две вратни пържоли. Набързо ги одумахме шепнешком. Един дори се престраши да ги попита що така си нарушават природата. Нали единият не близва алкохол, а другият не кусва месо? Колко сме били глупави и нетактични! Оказа се, че те не си нарушавали природата. Просто точно тогава имали разтоварващ ден... МРЪСНИК Обвиниха бизнесмен в далавера за милиони. Но следствието не доказа нищо. Хванаха по бели гащи друг с укрити данъци. Но било политическа поръчка. Покрай депутат замириса на корупция. Но нямало конфликт на интереси. Държавен чиновник се издъни в кражба в големи размери. Размина му се, защото му нарушавали правата. Политик лъжеше и ругаеше като за последно. Но думите му били извадени от контекста. Кмет насочвал общинските пари към роднински фирми. Но пък обществените поръчки били перфектни. Осветиха културтрегер като доносник на службите. Но времената били такива. На една заплата един бохем си живееше като Крез. Но в Швейцария имало банкова тайна, а в офшорките нямало данъци. Чиста работа! Появи се обаче някакъв абсолютно чист. Наистина! Чиста душа, чисти помисли, чисто минало, чисти ръце и чисти сметки! И никакво оправдание на всичкото отгоре! Но пък всички го сочеха с пръст – мръсник такъв! КУЛИНАРЕН ПРЕХОД Всичко започна с това, че ни загоряха тенджерите. А трябваше да се яде все пак. Отначало едни дълго претопляха стари банички. После други бяха на всяка манджа мерудия. Пак гладният не вярваше на сития. Минаха и онези – на всяко гърне похлупак. Хем бяха прости като боб, хем ядяха боб с голямата лъжица. По-зле стана, когато някои пресолиха манджата. И на тях им сърбахме попарата. Никой на никого не сви сармите! Управляващите винаги бяха на ол инклузив. И опозицията топеше от мазнинката. В крайна сметка всички заедно забъркаха такава каша, че поколения наред ще духат супата...
