МОРЕ СВИДЕТЕЛ НЯМ
1995
Поезия илюстратори Анна Николова и Любомир Янов изд. "Литавра", С, 1995 г. ISBN: 954-8537-26-5 Из книгата: ... Нощ. Камината заспива... Месецът изгря навън. Сред гората като самодива броди времето и си отива… МОНОЛОГ НА СМЪРТТА На теб се спрях, без ти да знаеш. Нима не беше твоят ред?! Усмихна се, когато влязох. Опита се да станеш – не успя… В очите ти се давеше животът. Бях влюбена и тайно те желаех за мен единствен, в сянката на мрака кавалер. Но няма ти да ме обикнеш, аз също съм против това. Глупаци само са готови заради мен да плюят на света. Тях аз ги мразя. Те дълго трябва да живеят – до изгрева на следващия ден. Желаеше да си отида, а очи не сваляше от мен… Ти, който другиму се молиш, защо за Бог се мислиш?! Човече, знам в това не вярваш, но безсмъртието е в смъртта, Животът с мен започва… В леглото – непознати аз и ти. Мълчим, кой пръв ще проговори и грях желан от двама ни ще стори. Отекват безвъзвратно в ритъм странен ударите на сърцето… Тогава стана чудо! Целувката ми нежна ти прие. Прегърна ме и двамата заспахме. На сутринта аз бях сама… ЕДНА ПОДКОВА СТАРА Път прашен – ти до мен. Зад нас остана храмът. Една целувка – цял прибой, и две вълшебни думи. Небето лъч изпрати върху една подкова стара и щастието осветено за нас благослови.
