Симеон Неделчев Илиев е роден на 16 ІІ. 1941 г. в село Баллъджа (днес Стожер), Добричка област. Живее и работи в гр. Варна. Започва да пише стихове на 13-годишна възраст. Публикува стихове в периодични и други издания – вестници, списания, алманаси, антологии. Печели награди в редица национални и регионални конкурси. Негови стихове са излъчвани по Българската национална телевизия и Радио Варна.

             Книги: „Свиждане“ (в общо книжно тяло със стихосбирката „Озарение“ на Христо Германов), 1975; „Къси нощи“, 1982; „Слепи мълнии“, 1993. „Земни страсти“, 1998; „Пътна врата", 2003; „Гореща възраст“, 2005; „Лисан Патилан“ (поема за деца, която печели годишната награда на СБП за детска литература през 2006 г.); „Криза“, 2007; „Грешен свят“, 2008; „Сбогом на лятото“, 2011; „С поезия лекувах раните“ (издадена посмъртно), 2015. Превеждан е на украински език. Член на Сдружение на писателите – Варна и СБП. Член на редакцията на в. КИЛ от бр. 4 2010 г. до кончината си. Води рубрика „Да си спомним“, основоположена от поета Емил Иванов.

           Литературният критик Ангел Дюлгеров (в. КИЛ, бр. 12/2013) пише: „Неговите книги са за „кръстопътищата”, там, където житейските „истини” се разминават, където пътеките бягат, откраднали „посоките и ветропоказателя на надеждата”, където останахме без слънце и звездите угаснаха, някъде, където сивотата нахлу, измествайки цветовете, където смисълът изчезна, „склещен в своя панелен бетон”. Живот, в който е нужно „кораво сърце” за „късите нощи” на вини и надежди. Но това са и книги за любовта, за природните сезони, за интимните терзания, за вечната опозиция „Аз и светът”, за несъвършенството на живота, изтъкан от обич, страст и предателства“.

...

Творби от Симеон Илиев

ГНЕЗДО

В гнездото си, самотно и студено,

без перушина, пух, втвърдена кал,

обсъждам аз сегашните промени,

какво преди и днес съм изкълвал...

Щастлив ли бях със моята Врабица,

която с грак напусна този свят?

За мен тя бе: любима и Кралица

със нея бях нахранен и богат.

Врабец разрошен, кацнал на перваза

без топлина, храна и полет жив –

живея аз до моя Бог наказан

без вдигнат взор и поглед мълчалив.

ВАРВАРИ

     На Петър К. Стойков

Варварите дойдоха на власт,
без да срещнат даже съпротива.
Хората, смълчани в този час -
гледаха как слънцето се скрива…

Как се сипе здрачът върху тях
и покорно свеждаха телата.
А срамът пълзеше като грях
по челото ниско на вината.

Хора, хора, днешния ярем,
докога безропотно ще влачим?
По-добре въстанали да мрем,
вместо да очакваме палача.

ЖИВОТ

Под съзвездия вечни всеки ражда се сам,
от целувки сърдечни, от любовния плам…

Във живота пътува - носи знаме и кръст,
докогато светува. После - лека му пръст!

…Но съдба по-различна има всеки от нас -
ако някой е личност, друг живее без глас.

Във природата няма съвършенство, нали -
и от тази измама вас не ви ли боли?…

Всеки себе си смята за добър, за красив -
свойта мисъл - за свята, своя път - за трънлив!

Тъй започва борбата, а животът пред нас
във горещото лято влага обич и страст.

Но внезапно помръква остарелият ден -
всяка схватка завършва със един победен.

Аз все още съм силен, аз все още съм млад,
мога камък да стисна, да замахна с приклад…

Но не съм от желязо, аз съм също човек
и за мен всяка дума носи болка и лек.

                                 подбор: Ст. Бонева