 |
Поетични тавтограми
Герман Щърбанов22.11.2025, 07:22:50. Прегледи: 82
ДВУСЪНИЕ
Дългият ден дъждоструйно догаря,
дъх детелинов довява дъжда.
Диплят дерета, друми, дъбрави
дъхаво девствена, дивна дъга.
Диря дома, дето детство денувах.
Детство денувах до доесенни дни.
Диря дома, де доброто добрува:
дядо, дечица – другари добри.
Диря дома, дето дъб дълголетен
до двор детелинен достолепно дъхти.
Диря дъба – дъгоклонестен, дето
домашния дух дълголетно държи.
Дочувам далече – дудуче допява.
Дочувам добитък да дрънка. Дали
добичета дядо довежда, довпряга,
добичета дойни, до дам да дои?
Дирейки дълго, домръквам до двери,
дъбови двери – двукатно дърво.
Домръквам до дом – дувари дебели.
Дом, дето дядо дарува добро.
Дръжката дръпвам. Допирайки длани,
драки докосвам, дохлопват дъски.
Двери доскръцват дървоядно дълбани.
Дънер до двори догниващ дъхти.
... Днеска домът, дето детство денувах,
див, дообрасъл, досрутен дими.
Дървояди дълбаят, догробно домуват.
Дявол до двери двуножник държи.
МИНУТА МЪЛЧАНИЕ
Морето милва мрака мелодичен,
музика маякът мраморен мълви;
мига мегацветно месец магнетичен,
мержелеят меки, мрежести мъгли.
Мият, мокрят мидена мозайка,
мъниста матови, мастилен мъх.
Махат – малчуган, момиче, майка.
Милее, махайки, морякът-мъж.
Милион мечти-мираж менява,
морето мамещо моряка-мъченик.
Между материци младост му минава,
младост мимолетна, младост-миг.
Море могъщо, мъдро моля:
мраз, метежи, мълнии махни!
Милост мъничка морякът моли,
множи, море, младежките мечти!
Махни момински мрачни мисли,
майчините мъки, морски мор!
Музицирай, моля, маршове магични,
маршове моряшки, ми мажор!
… Мълчи морето мигове, минута.
Мълчат: маякът, мътните мъгли.
Месецът молитвено мълчи, мъждука.
Мълчанието, мъртво, мѐса ми мълви.
БЪЛГАРСКИ БЛЯН
Буря безпощадна България брули.
Безвремие бълва бесове безброй.
България безплътна, бездуховна броди.
Богослови бълват богохулства бол.
Богатства български бере безправник.
Броим безстойностни банкноти билион.
Боклука бърка бледият бездомник.
Безпризорни болни. Болници без бон.
Бутици бляскави. Бедняци боси.
Босове богати брани бодигард.
Безнаказан бие, безнаказан беси.
Блудници безпътни. Блудстващ булевард.
Безплатна България беднее безспорно.
Безработност бушува. Безпаричност. Беди.
Богатеят блатни бурени, безплодни.
Банди безчинстват. Беззаконност брожи.
Боклуци безкрайни България бълва.
Боклук безпризорен битува.
Балира България. Бърза.
Бързо бунище бленува.
Сдружение на писателите - Варна е учредено през 1990 г. То е първата независима организация от този тип в страната след промените през 1989 г. Помещава се в Дом на писателя, ул. "Крали Марко" № 11
Герман Щърбанов
|
https://www.bgdnes.bg/Kultura/article/2185244
ГЕРМАН ЩЪРБАНОВ Герман Щърбанов е роден на 6 август 1961 г. в гр. Казанлък. Авторът за себе си: Завършил съм там Механотехникум, а през 1986 г. и ИУ в гр. Варна. Пиша поезия, в която звукът води смисъла, а буквата става образ и ритъм. Посветил съм се на създаването на звукопис (тавтограми) – стихотворения и проза, в които всички думи започват с една и съща буква. За мен това не е просто формална игра, а дълбока езикова алхимия – опит чрез алитерация, асонанс и вътрешна музикалност да се стигне до неочаквани значения и усещания. Творчеството ми следва азбучен път – всяка творба да изследва отделна буква като символ, звук и носител на идея. Стремя се да вдъхна живот на езика, като го огъвам около ритъма на звуковете – и така да създам поезия на слушането и съзерцанието. Пиша, защото вярвам, че езикът може да излекува, да възвиси – и да започне от една-единствена буква". От 13 ноемви 2025 г. Герман Щърбанов е член на Сдружение на писателите – Варна.
Последни 10 от НОВИНИ
.: Честит роман на Стела Стоянова!
.: Честит роман на Женя Маринова-Стойкова!
.: Нова книга на Ирина Стоянова. Да ѝ е честита!
.: Публикация на Свилен Лапаков в сръбско издание
.: Участие в Коледния панаир на книгата
.: Кадри от представянето на Бисерка Алексиева