Сборникът „Най-доброто от десетте издания на Националния литературен конкурс за разказ „Атанас Липчев“ (Варна: Издателство МС, 2025, с. 1–180. ISSN 2815-5467), подготвен от Сдружението на писателите – Варна, представя творбите, отличени с призови награди от конкурсите през десетилетието 2015 – 2024 г. Сборникът е част от проект, който се реализира с финансовата подкрепа на Община Варна чрез Фонд „Култура“.

        За изминалия период Националният литературен конкурс за разказ „Атанас Липчев“ си проправи път към изкушените от словото, утвърди се и стана ежегоден. Мерител за интереса към него са текстовете, които идват от цялата страна, от градове и села, но и от чужбина – от различни страни, където живеят българи. За наша радост, много преди да обявим условията за конкретния за годината конкурс, авторите ни питат кога ще могат да изпращат работите си. И най-вече – все повече млади хора (под 30-годишна възраст) се включват със свои разкази.

        Патронът на конкурса – творецът и общественик Атанас Бойчев Липчев (6.II.1951 – 6.II.2010) – е автор на разкази, новели, романи. Няколко са книгите му: „Вълча любов“, сборник с разкази („Български писател“, 1986), и романите: „Тежки пари“ (I част – Университетско издателство на ВСУ „Черноризец Храбър“, 2004; II част – „Фабер“, 2006); „Тихият бял Дунав“ (за лагерите край Белене, изд. „Книгата“, 2005); „Крадци“ („Фабер“, 2008); „Фустанела“ („Фабер“, 2009); „Пътят към зимата“ („Ателие’89“, 2009); „Mailer Daemon или Другият бряг на реката“ („Жанет 45“, 2010).

         Роден и работил във Варна, Атанас Липчев е председател на Сдружението на писателите в своя град (мандат 19.IX.2008 – 6.II.2010). Носител е на награда „Варна“ за 2010 г., за която е номиниран посмъртно, след като навръх 59-ия си рожден ден е покосен от масиран сърдечен удар…

         Две години по-късно проф. д.ф.н. Сава Василев и Ангел Дюлгеров (12.IV.1958 – 4.VII.2021) организират и съставят книгата „Дунав се влива в Черно море. Сборник в памет на писателя Атанас Липчев“ (Велико Търново: „Фабер“, 2012, с. 1–288). Петър Стоянов пише предговор, чието заглавие – „Човек на достойнството и куража“, е възможно най-сбит изказ за характера на Липчев.

         В книгата звучат гласове на изследователи и приятели на писателя. От систематизирания аналитично-критически преглед на Сава Василев – „Дунав се влива в Черно море. Атанас Липчев и поколението на 80-те“ (с. 7–53), през етюди от Петър Стефанов, Младен Влашки, Ангел Дюлгеров, Александър Панов. Следват спомени и думи за Липчев: от Коста Радев, Илиян Троянски, Деян Енев, Ванилин Гавраилов, Ангел Г. Ангелов, Красимир Дамянов. Във втората част заговаря самият Атанас Липчев – чрез отговорите му по литературната анкета на Борислав Гърдев (с. 225–245); с откъс от романа „Крадци“ (с. 159–210); чрез есето „Ние, българите“ (с. 211–213), с писма до редакции и приятели…

         Сборникът „Дунав се влива в Черно море…“ (2012) е началото.

         Целта на проф. д.ф.н. Сава Василев и Ангел Дюлгеров е „да запечатат“ в паметта на читателите и в най-новата ни – литературна и гражданска – история образа на писателя и човека Атанас Липчев. Да привлекат вниманието на професионалистите и да провокират интереса на читателите към творчеството му (по слова на Сава Василев).

         Така се стига до идеята за литературен конкурс в негова памет. Статут за форума пишат проф. д.ф.н. Сава Василев и Ангел Дюлгеров.

         През 2015 г., по инициатива на Сдружението на писателите – Варна, е учреден Националният литературен конкурс за разказ „Атанас Липчев“. И още от първото му издание той е финансиран от Фонд „Култура“ към Община Варна.

         Тогава председател на Сдружението на писателите е поетът и литературовед Иван Овчаров (18.VIII.1959 – 14.IX.2020), а в Управителния съвет (с мандат: 19.Х.2012 – 13.ХI.2015 г.) влизат: Мариан Желев (зам.-председател), Ангел Дюлгеров (главен редактор на в. КИЛ – „Култура, Изкуство, Литература“), Петър Стойков, Иван Едрев, Милена Бранимирова Белчева, Руми Пенчева.

Ангел Дюлгеров, който от края на 2018 г. е и председател на Сдружението, събира пристигащите текстове, консолидира журиращия състав и сам участва в него. Модерира официалното закриване и награждаването на победителите. После организира сборниците с избрани от надпреварата текстове.

        Проф. д.ф.н. Сава Василев приема конкурса за своя лична мисия и трайно през годините е председател на оценяващото жури.

        По традиция, всички плакати и покани за финализирането на събитието – от първото му издание през 2015-а до деветото – през 2023 г., са разработени от художника Венцеслав Антонов (6.IV.1942 – 2.V.2024), приятел и благодетел на Сдружението на писателите, който ежегодно дарява и свои картини към наградите.

       От началото и досега, съгласно Статута на конкурса, на страниците на вестник КИЛ се публикуват предварителни съобщения и последваща информация за протичането и финализирането на конкурса, като последователно се публикуват и разказите, отличени на призовите три места.

       През годините Националният литературен конкурс за разказ „Атанас Липчев“ се утвърждава като желана среща на съмишленици, за които изявата чрез слово е потребност, вид общение с другите, начин на живот. Защото Словото ни свързва и сродява, припознава и приобщава. И като напомня за минали събития и хора, за знайно и незнайно в живота, то неусетно ни понася през настоящето и актуалността, за да прехвърли хребета на Времето и пространството, и да се влее в необятността и Вечността. Дар, даден свише, е Словото, привилегия за онзи, който го владее. Но и изпитание – и трябва да се внимава с него. Затова литературният конкурс в памет на Атанас Липчев е за словесни изяви, т.е. за разкази. Така е съгласно Статута за конкурса, предвиден именно за разказ – жанра, с който Атанас Липчев навлиза в литературата и в който е първата му книга – „Вълча любов“.

           Впрочем в отговор по Литературната анкета на Борислав Гърдев, Атанас Липчев пише: „Разказът е труден и отнемащ твърде много интелектуална енергия жанр. Той е като стихотворението – всяка дума трябва да е гвоздей и на мястото си; разказът не търпи излишества и словоблудство, които, да речем, в един роман могат и да минат, особено ако читателят е по-непретенциозен и се вълнува единствено от фабулата.“ (В: „Дунав се влива в Черно море…, 2012, с. 226.)

         Националният литературен конкурс за разказ „Атанас Липчев“ е анонимен. В него се състезават художествени текстове, и то непубликувани все още текстове. Не самите автори като личности – и няма значение кой е авторът, с каква професия е, нито пък в кое издателство отпечатват книгите му. Доверяваме се на Ангел Дюлгеров, който преди години акцентира: „Националният литературен конкурс за разказ „Атанас Липчев“ е мястото, където дори дебютантът има своя шанс.“

         И нещо, което Катя Вангелова винаги подчертава: „Приобщаването на младите хора към културата и традициите на българското разказваческо майсторство, както и осъзнаването им като необходимо условие за тяхното личностно и професионално развитие е нашият първи стимул. Грижата към националното творческо слово осигурява и ползотворно участие на младите творци в културни проекти в България и Европа. Приобщава всички български автори, живеещи в различни краища на страната и света като цяло.“

           Сборникът „Най-доброто от десетте издания на Националния литературен конкурс за разказ „Атанас Липчев“ (2025) е книга, в която – чрез разказите си – се срещат и събеседват различни по възраст и занятие автори. Различни са проблемите, които засягат, и подходите, с които ги решават. Свързват ги обаче уважението и почитта пред писателя Атанас Липчев, присъщите за него чувство за справедливост и чест, усещането за нравствена сила и отстояване на личното достойнство. Специфики, които се четат и провиждат чрез героите на Сава Василев („Витрината“); Мариана Дафчева („Родена да го носи“); Теодор Иванов („Пиар“); Владимир Шумелов („Фотоувеличение“); Марта Радева („Човекът от последния вагон“); Станислав Марашки („Второто сърце на човека“); Елена Филипова („Цвета“); Валерия Минева („Благодарност“); Деси Нико („Доведена“); Паулина Георгиева („Когато луната слезе долу“); Силвия Четрокова („Изкачването“ – през 2019 г., и „Една войнишка каска“ – 2021 г.); Марин Урумов („Афра“); Никола Николов („Лошият капитан“); Ина Василева („Братя“); Иван А. Иванов („40 дена“); Михаил Вешим („Дядо Йорго гледа“); Женя Филипова („Шерия Справедливата“); Тодор Николов („Парцалива слава“); Ангел Иванов („Астма“); Борислав Костов („Да повярваш за Митрето“); Галя Симова („Липов цвят“); Христина Панджаридис („Магарицата, която искаше да се омъжи“); Даниел Донев („Завеса“).

          Редакционната подготовка и осъществяването на самата книга е сборно дело на настоящия Управителен съвет на Сдружението на писателите – Варна, воден от Красимир Йорданов. Най-вече – благодарение на Катя Вангелова (зам.-председател), която (като председател с мандат: 16.VIII.2021 – 24.X.2024 г., и после: 7.III.2025 – 4.IX.2025) е основният двигател при осъществяване на форума в последните години. Коректор е д-р Ваня Колева. Работата по дизайна е на Кирил Тодоров, а техническото изпълнение по издаването на сборника – на Издателство МС – Варна.

         Междувременно проведохме единадесетото издание на конкурса. Работата продължава.

        Делото на Атанас Липчев задължава.

Варна, 11.Х.2025 г.