Азъ, Буки, Веди… Аз буквите зная.

Добро, Есть, Живяте, Дзяло, Земля… Да говоря добре, е [т.е. означава] да живея много на земята…

С тези буквени названия е определено началото на нашата азбука. Дали те са въведени от св. Кирил Славянобългарски, или са оформени по-късно, не е ясно, но е известно, че голяма част от тях са се появили рано и към Х век вече са се ползвали като граматични термини. Важно е, че четени самостоятелно, по реда на последователността им, буквените названия образуват свързани изрази, гравитиращи около конкретен смислов и логически център. Знаенето на буквите – грамотността, и доброто – смислено и мъдро, красиво говорене, в мисленето на предците ни определят благочестието на човек, добронамереността и благородството, а оттам и дълголетието му.

И по-нататък: Како, Люди, Мислите… Или: Речи, Слово, Твърдо… Как мислят хората, какви въпроси ги вълнуват. Да са изречени с отговорност словата им и да звучат ясно, сигурно, убедително, да подкрепят и въздигат душата.

Буквите – чрез смисъла, който носят графиката (особено на глаголицата) и названията им, формират мисловни модели. Модели, които проникват в съзнанието и душевността на българския етнос и създават традиция. А традицията – чрез механизмите на ритуала, организира социума, като откроява особената значимост на деятелността на Учителя и Книжовника. Така е било някога. Такава е и днес мисията на Учителя и Твореца.

1170 години от създаването на българската азбука и славянската книжовност честваме през 2025 г. Затова в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ – София, по инициатива на д-р Ивета Рашева, определят тази година, като „Година на Глаголицата“. Защото е факт: преднамерено и целенасочено създадена да отразява особеностите на славянските езици, глаголицата е разработена от св. Константин-Кирил Философ и брат му Методий в периода между 855 и 862 година в манастира Полихрон, Мала Азия.

Затова във времето около 11 май, когато Българската православна църква и всички ние почитаме паметта на Солунските двама братя, отново и отново заговаряме за великото им дело, свързано с книжовна дейност и културно-просветни диспути, в които св. Константин-Кирил Философ се отличава с точни знания и красноречие. За отговорните и нелеки техни дипломатически мисии, от които за нас най-значима е Великоморавската. Във връзка с изпълнението на Великоморавската мисия, като стъпка от осъществяването на заръчаната му през 862 г. от византийския император Михаил Трети и по молба от великоморавския княз Ростислав задача за разпространяване на християнството на славянски език, е сътворена глаголицата. Боговдъхновеното писмо на св. Константин-Кирил Философ, което той утвърждава и чрез поетичен текст – „Проглас към Евангелието“. Глаголицата е и първата азбука на старобългарски език.

После, през 886 г., петима от учениците около равноапостолните Кирил и Методий – Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий, идват в България. Чрез тях се опазват Писмената, а с подкрепата на княз Борис I Михаил продължава просветителното им дело. И ако по-рано, при сътворяване на глаголицата, св. Константин-Кирил се основава на югоизточния български говор – този около Солун и в Централните Родопи, то в Преславската книжовна школа от началото на Х век – според спецификите на североизточния тип говор (около Плиска и Преслав), е създадена кирилицата. Замяната на глаголицата с кирилицата не означава обаче смяна на една графична система с друга, а смяна на диалектната основа, върху която се гради книжовният език. Бележат се особености на живия и говорим език. Това пише Черноризец Храбър в края на IХ век в полемическото съчинение „За буквите“. Той отбелязва и факта, че в България всяко азбукарче знае кои са създателите нашите букви.

И тогава, и в следхождащите векове – това се знае и помни.

*

Най-ранното честване на Кирил и Методий през Възраждането, по писмено документирано сведение, е от 1813 г. в Шумен. То изтегля назад във времето известното като първо честване в Пловдив от 1851 г. (Найден Геров). Източник за информацията е писмо от арменския историк и етнограф Минас Пъжъшкян, който разказва, че по време на посещението си в Шумен, случило се в навечерието на 11 май 1813 г., е бил поканен на вечеринка с театрално представление „по случай българския празник на писмеността“. Като член на Мъхитаристката конгрегация, Минас Пъжъшкян е бил задължен да прави ежедневен отчет на своята дейност, а писмото, в което описва видяното в Шумен, е част от неговия отчет. Оригиналът на писмото се пази в архива на Мъхитаристката конгрегация във Венеция под сигнатура МП 1813. Открито е през 1982 г. от преводача и специалист по арменистика Агоп Орманджиян. Писмото гласи:

„Шумла, 22 май 1813 г.

Това е второто писмо, което пиша от земята на българите. Пиша го, преди да сме отпътували от Шумла. Тук пристигнахме надвечер и нашият гостоприемен стопанин Ованес Ардашес ни заведе на гости у българския търговец Стовян Мавродиоглу, от който трябваше да получа ценни книжа, за да ги отнеса в Белиград.

След като ни нагости богато, той ни заведе на вечерно зрелище (театро) в един салон. Отвън сградата приличаше на обор или плевник, зидан с дялан камък.

В салона бяха насядали много хора, повече мъже и съвсем малко жени. На малката сцена по средата трима мъже играеха някаква сценка. Единият от мъжете (дребосък, с женски движения) изпълняваше ролята на жена.

Стовян ми обясни, че и тримата са българи, но сценката се изпълнява на гръцки език, защото в салона присъствали гръцки духовници.

После някаква жена с българска селска носия запя тъжна песен. Някакъв мъж в потури я съпровождаше на дълъг дървен музикален инструмент с много дупки. После той сам свири на него. После присъстващите започнаха да танцуват в кръг български танц. Но в другия край на салона насъбраните турци започнаха да пеят своите маанета и да играят каршлама. Отвратиха ни с държанието си и ние със Стовян се върнахме вкъщи. По пътя той ми обясни, че вечеринката е по случай българския празник на писмеността, сиреч това, което ние правим в деня на Месроб Мащоц, но ми обясни, че никой не смеел да говори за този празник, наречен на Сирила и Мефота, които са написали българската азбука, защото гърците им забранявали. Жалко! Като че този народ е двойник по съдба на арменския.

А Шумла е занаятчийски град, където се изработват чудни предмети за всекидневния бит. Оттук се изнасят ценни съдове от бакър за Цариград и нашата Венеция.

Документите, за които говорихме, съм взел от Филибе и ги пращам по пощата, защото не зная, докато пристигна, какво може да ми се случи. А от Шумла има редовна поща за Белиград и Венеция. Утре или други ден тръгваме за Русчук.“[1]

* * *

Въз основа на писмото на Минас Пъжъшкян и по решение на Общинския съвет на Шумен, от 2000 г. 11 май се чества като празник на града.

* * *

11 май е празник и на вестник КИЛ („Култура, Изкуство, Литература“) – печатния орган на Сдружението на писателите – Варна. Датата е определена по време на председателството на Атанас Липчев (мандат от 19.IX.2008 г. до кончината му на 6.II.2010 г.) и Управителен съвет с членове: Ванилин Гавраилов (зам.-председател), Кирил Георгиев, Илиян Троянски, Иван Овчаров. През този период главен редактор на вестник КИЛ в началото е Станислав Пенев, а после, от бр. 1 за 2009 г. – Иван Овчаров. Следвайки традицията, Сдружението на писателите – Варна, ежегодно посвещава литературно четене за 11 май.

* * *

Малко по-късно, на 24 май – в Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, светът сякаш засиява, когато приповдигнато, тържествено се носят звуците на химна „Върви, народе възродени, / към светла бъднина върви!“... Празнично и с радост величаем силата на Буквите. Малки и големи, млади и по-възрастни празнуваме Словото. Защото то е в началото на всички начала: „…и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото“ (Иоан 1:1)…

Обръщаме поглед към сътвореното от книжовници, творци на Словото, с образ и багра, с ноти и звуци, работили всеотдайно през вековете, включително до наши дни. Защото и сега, според силите си, опитваме да разровим жарта и да открием въгленчето, с което да палнем светлинка в душите на другите.

Дали и доколко успяваме, е въпрос с много и различни отговори. Важно е да не се отказваме.

-----

1. Ден на Шумен. В: Община Шумен. Официален уеб сайт.