 |
95 години от рождението на Петър Алипиев
Станка Бонева14.03.2025, 19:27:14. Промяна: 15.03.2025, 12:23:28. Прегледи: 74
14.III.1930 г. – 10.II. 1999 г.
Великолепният поет и преводач Петър Алипиев е роден на 14 март 1930 г. в с. Босилковци, общ. Бяла, Русенска област. Преживе издава само една своя книга: „Лирика“ (изд. „Български писател“, С., 1961 г.), преиздадена през 1966 г. от ДИ, Варна. След кончината му излизат: „Лирика“ (изд. „Български писател“, С.,1972 г.), „Лирика“ (ДИ „Христо Г. Данов“, Пловдив,1985 г.), „Лирика“ (ИК „Галактика“, Варна, 1985 г.), "Дъжд през юли“, (изд. „Български писател, С., 1990 г.), "Без малко Тиртей" (ИК „Галактика“, Варна, 1992 г.), „Лирика“ (ИК „Галактика“, Варна, 1996 г.), „Стихове. Преводи. София-Будапеща“, 1997 г. – двуезично издание на български и унгарски. „Лирика“ (изд. „Слово“, Велико Търново, 2000 г., съст. Антоанета Алипиева). През същата 2000 г. Димитър Ефендулов съставя „Поетичен декалог“ с творби на Петър Алипиев (https://liternet.bg/publish2/defendulov/dekalog.htm).
На Петър Алипиев дължим преводите в „Любов и свобода. Лирика“ – едно знаково издание – от Шандор Петьофи (книгоиздателство „Г. Бакалов“, Варна, 1988 г.), както и „Избрани стихотворения“ от Йосиф Уткин (изд. „Народна култура“, С., 1963 г.), „Избрани стихотворения“ от А. В. Колцов (изд. „Народна култура“, С., 1977 г.), „Избрани стихотворения и поеми “ от Аведик Исаакян (изд. „Народна култура“, С., 1980 г.), "Избрани стихотворения“ от Андрей Рубцов (изд. „Народна култура“, С., 1980 г.), „Хазарт“ от Андрей Дементиев (изд. „Народна култура“, С., 1984 г.) и „Пощенският рог. Избрана лирика“ от Николаус Ленау, (книгоиздателство „Г. Бакалов“, Варна, 1989 г.) Превел е отделни творби от А. С. Пушкин, Василий Жуковски, Ерих Вайнерт, Йоханес Бехер и др. А творбите на Петър Алипиев са преведени на всички европейски езици.
Той е съставител на сборника „Море, стихия, вечност“ – съвместно с Андрей Германов (книгоиздателство „Г. Бакалов“, Варна, 1972 г.) и на „Българска поезия. Антология“ (ИК „Галактика“, Варна, 1994 г.).
Една от варненските улици в ж.к. „Възраждане“ носи неговото име. През пролетта на 2024 г. Община Варна дари на Община Кишкьорьош в Унгария бронзова скулптура на Петър Алипиев, дело на Альоша Кафеджийски (https://bnr.bg/…/varna-darava-na-ungaria-skulptura-na-poeta…). Приятелите на поета споменават, че на поетични сбирки най-често е декламирал стихотворението си „Лисиче“. Помнят още неговата страст към книгите и отговорното му отношение към литературата.
Светла да е паметта му!
...
ЛИСИЧЕ
Такава безпределна синева
май месец тука не познава.
Косачи крачат в меката трева.
Под облаците паяжина плава.
Дъхти на гюзум слънчевия ден.
Потръпва лайката, белее.
Един щурец, като листо зелен,
виси на сламчица и пее.
Сред тая вечна, мила чистота
и в тоя рядък миг, когато
светът е цял изпълнен с доброта,
с опалови отблясъци и злато -
косач, изправил чорлава глава,
изплашил пеещо до него птиче,
със вик работниците призова:
- У-ууу... насам, открих лисиче!...
И всички бързо, на табун голям,
нарамили коси и дълги вили,
се втурнаха след миг натам,
звяр в храстите и в себе си открили.
И тичаха, и викаха: “Бий, дръж” -
доде лисичето застена.
С коравите си пръсти дребен мъж
го тури мъртво до купена.
И легна то далече от света
в сеното също като живо.
Кадънки пееха във утринта
и се ухажваха щастливо.
Звънеше горе синият простор.
Летяха пухчетата бели.
И хората, с доскоро мътен взор,
стояха там, глави навели.
СМЪРТТА НА ЕДНА ПТИЦА
Между камъни, коприва,
на цъфтяща трънка,
в местност неорана, дива,
сви си дом кадънка.
Висне над гнездото меко
кукувича прежда.
Лъхне вятър отдалеко,
клончето привежда.
Душно е, гори, припича.
Тя яйцата пази.
Заек някъде притича,
облак тъмен лази.
Ето го - гърми в полята,
слънцето затули,
вятър клонища замята,
град листа обрули.
Падаха връз нея бясно
удари корави.
Ви се тя в гнездото тясно,
но не го остави.
Немощна, криле разпери
до гнездото вънка.
Сутринта овчар намери
мъртвата кадънка.
РИМСКА БАНЯ
Просмуканият с пара ек
във камъните твои дреме.
Какъв и кой е твоя век,
кое е точно твойто време?
Къде са младите жени,
телата им с походка лека,
допирали до тез стени
дъхтящата си кожа мека?
Къде са мислите за грях,
под тези сводове витали
и после с веселия смях
живот на други хора дали?
Хилядолетия мълчиш.
На вечност и покой богата,
сред корени и пръст лежиш,
с небитието слята.
Но ний дълбаем твоя мрак,
изравяме пръстта неравна
и искаме да видим пак
живота, отшумял отдавна.
Ний искаме да ти дадем
това, що дните ти отнеха,
та някога, като умрем,
да имаме и ний утеха,
че нищо няма своя край,
че и кога живота спира
сред мълчаливия безкрай
на вековете - не умира.
СТАРЕЦ
Във уморената му памет плава
видение величествено: силен,
космат и мускулест, с гърди огромни
пред смаяни съселяни издига
една каруца със свалени ритли.
Високо се завъртат колелата.
Стърчишката трепти и се огъва.
Деца прехласнато преглъщат слюнки,
а той тържествен прави своя кръг.
Ала невикани пак идват, идват
окопи, сборове, ковчези, сватби,
жени, които някога е любил,
и всичко туй се мъчи да измести
видението прежно. Но напряга
последни сили той, за да прогони
живяното през другите години
и с дигната в ръце каруца влиза
в покоите на вечната мъгла.
подбор: Ст. Бонева
Сдружение на писателите - Варна е учредено през 1990 г. То е първата независима организация от този тип в страната след промените през 1989 г. Помещава се в Дом на писателя, ул. "Крали Марко" № 11
Станка Бонева
|
СТАНКА БОНЕВА Станка Бонева Димитрова е родена на 9.VІІ.. в гр. Стара Загора. По образование е филолог и философ. Първа печатна публикация – в литературната страница на в-к „Компас”, Бургас (2007). Има награди от множество национални и международни литературни конкурси, сред които „Ерато” на вестник "Уикенд" (XII, 2009); «Магията любов» (2010); «Ний всички сме деца на майката земя» (2010; 2011), Кулски поетичен панаир (2011); конкурс на читалище „Пенчо Славейков” - София (2010, 2012);; „Любовен човек” (2011); „Лирични гласове” (2012); «Поетични хоризонти на българката» (2013); «Състояние на полет», (2016); «Доброслов 2016»; «От учителя с любов», (2016); «Още стихове за вечните неща» (2016) и редица отличия. Носител на I награда от националния конкурса за хайку на галерия "Алба Авитохол", Стара Загора (2013). Международни награди за хайку: І награда в 15-то издание на Международната хайку асоциация HIA, Япония (2013 г.), ІІ награда от "Mainichi Haiku Contest”, Япония (2013); І награда от V издание на «Polish International Haiku Competition» (2015) и «похвала» от «Лотосов хайку конкурс 2017», Сърбия. Носител е на Националната награда за поезия „Николай Искъров”, Свищов (2012) и е сред призьорите на Международната литературна награда «Наджи Нааман 2017» (Бейрут, Ливан). Редактор на десетина книги. От 2016 г. е почетен член на Московската градска организация на писателите. Член е на Българския хайку съюз, на Сдружение на писателите – Варна и на международното движение Poetas del Mundo. Отделни нейни творби (в превод на английски, румънски, френски, японски, испански, сръбски, полски и др. езици) присъстват в онлайн издания, списания и печатни сборници в Китай, Чили, Колумбия, Испания, Румъния, Македония, Сърбия и др. Публикувала е рецензии, интервюта с писатели и др. Спорадични преводи от/на руски език на други автори. През 2015 г. и 2018 г. е участник в международния фестивал за поезия „Поетични нощи в Куртя де Арджеш“, Румъния. Издадени книги: „Червилото на Пегас“ (в съавторство), 2007 г., Оттатък ( 2009 г).; „Засей ми море“ (2012 и 2015 г.), Mansarde celeste / Небесни мансарди“ – двуезична, Букурещ, 2017 г . (прев. Лана Валерия Думитру)