In memoriam

НИКОЛА АНКОВ

 

      На 27 януари 2022 г., ненавършил своите 73, тръгна към Вечността един от ярките творци в Сдружението на писателите – Варна, – Никола Анков, Доктора…

      След себе си остави научноизследователски трудове, поетични и есеистични текстове, безброй спомени, пръснати из фейсбук и в различни сайтове, на които сътрудничеше (например в hulite.net), както и множество бележки, нахвърляни небрежно или още ненаписани, но споделяни пред приятели и близки. Обичаше да разказва, но дали е започнал да пише и доколко – своята лирична проза за Варна, ще покажат архивите му, ако някой се заеме да ги проучва. Беше влюбен в родния си град, в Морето, с което бе и съдбовно свързан от плаванията си като лекар. Може би затова подписваше много от своите текстове с уточнение: „От брега…“ Беше запленен от театъра и поезията, от музиката и изкуството, които обикновено изписваше с начална главна буква. Боготвореше Яворов и Павел Матев и опитваше да се докосне до тяхната поезия. Никола Анков бе талантлив автор, но преди всичко – ведра душа и изключително добър човек и приятел. Душата му бе изпълнена с поезия. Животрептящо бе стремлението му към изящното и красотата. Негова здрава опора бяха Вярата в светлината у Другия и Надеждата. Надежда, че изпитанията отминават, остават зад гърба на човека, и че Животът продължава! Имаше своите разочарования, но умееше да ги превърне в поезия и да ги надмогне. До последните си мигове продължи да пише – за крехкостта, която носим; за силните чувства, които преминават отвъд времето.

Роден на 7 септември 1949 г. във Варна, Никола Асенов Анков е завършил Медицинския университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ в родния град, специализирал „Акушерство и гинекология“ и „Психология на сексуалността“.

         В късната си мъжка есен издава няколко книги: „Епистоларно с капчици от роза“ (2012), „Отвесно време“ (2013), „Паунови вселени“ (2018).

         Тръгна си Доктора, но остави спомени – у своите колеги и у пациентите, на които е помагал в трудните им мигове, когато е извиквал Живот. Остави поетичните си блянове и прозрения – у почитателите на Поезията и Словото.

          Бог да прости Никола Анков!

----------------------------------------------

НА КОЛЕТО

 

Когато си отивам, оставете

да дойде тя със царствена походка!

Облечете я с най-модните ѝ дрехи.

Позволете ѝ да разпилее листите,

изписани със мойте глупости,

да влезе във компютъра, да провери

дали за нея нещо съм написал,

и подгответе пищно тържество

с претрупани трапези, с вино и ракия!

Запейте песента за храбрия юнак,

лежащ със девет рани куршумлии,

десетата – с нож прободена.

Все още много го боли...

Покажете ѝ и ножа, с който е прободен,

тъй много време сте го пазили!

Тогава неочаквано тя сълзи ще пролее…

Най-сетне аз ще се надигна,

като в оня разказ на Джеймс Джойс,

ще грабна и бутилката,

ще се обадя неочаквано:

„Не плачи! Не ти отива!

Ще се размаже гримът и ще видят

колко смъртно бледо е лицето ти!“

И ще я хвана за ръка, и ще я водя,

защото сълзите замрежват нейните очи...

Така нататък ще вървим в безкрая...

Смърт няма! Ще се върнем след години,

но всичко няма вече да е същото...

28 януари 2022 г.