 |
Проза
Планимир Петров18.01.2025, 20:36:17. Промяна: 15.02.2025, 01:40:43. Прегледи: 144
СТАРАТА ЧЕШМА
Беше хубав юнски ден. Атанас Иванов със своя внук (също Атанас – кръстен на него), се качиха на самолет за Централна Европа. Оттам с прехвърляне щяха да пътуват в България, от която възрастният мъж беше избягал на младини да търси своето щастие зад океана. Оттогава бяха минали повече от четири десетилетия.
На Атанас Иванов вече доста му натежаха годините, той очакваше своя край скоро и затова помоли внука си да го придружи до родината: да я види за последно. Често я сънуваше, но най-много сънуваше своето село със старата чешма и бащината си къща.
След дългия полет най-накрая кацнаха на софийското летище, където ги посрещнаха племенниците на емигранта, за да го закарат с кола до родното му място. Близките му бяха подготвили богата трапеза в София, но дядо Атанас я отказа. Беше нетърпелив да стигне в селото си. Още щом влязоха в него, възрастният човек се зае да обяснява на внука си като екскурзовод: „Тук е центърът, това е площадът на селото. Ето я старата чешма, за която съм ти разказвал много пъти. С водата на тая чешма са ме къпали още като бебе, а после и като по-голям. Сега искам да си измия лицето и да пия от нея до насита. Вкусът, който ми е липсвал през всичките емигрантски години, е същият“.
Стотина крачки деляха стареца от портата на родната му къща. Щом стигнаха до нея, Атанас Иванов се обърна към внука си: „Излязох през тази порта преди повече от 40 години и тръгнах към големия свят, без да се сбогувам с майка, баща, брат и сестра, които отдавна са покойници“.
Старецът отвори портата и какво да види: от старата къща беше останала само една стена, а на нея – един правоъгълник, по-светъл, където преди беше скъпата семейна снимка: майка му, баща му, брат му, сестра му и той самият на млади години. Атанас усети, че стомахът му се сви, гърдите го заболяха... Тогава видя светлината за отвъдното и светлината прекрасна картина. На селския мегдан неговият приятел Гошо надува гайдата и голямо хоро се вие. А откъм хорого мнозина негови приятели и всичките му свидни покойници го викат: „Атанасе, ела на хорото, на нас не можеш да откажеш!“
Дядо Атанас почувства края на своя земен и началото на своя небесен живот и с голяма радост се хвана на хорото; да бъде щастлив и спокоен вече.
Неговите племенници и внукът му видяха как той се свлече с усмивка на земята и затвори очи завинаги.
Сдружение на писателите - Варна е учредено през 1990 г. То е първата независима организация от този тип в страната след промените през 1989 г. Помещава се в Дом на писателя, ул. "Крали Марко" № 11
Планимир Петров
|
ПЛАНИМИР ПЕТРОВ е роден на 13 юни в с. Блъсково, Провадийска община. Завършил е средно обра- зование в гр. Белослав. Трудовият му стаж е преминал в редица предприятия във Варна и в Североизточна България, в завод „Метал”, Завод за безалкохолни напитки, Военно-морски музей, строителни обекти в Узбекистан, в бившия Съветски съюз и др. Няколко години, до пенсионирането си през 2009 година, е бил служител в МВР – Транспортна милиция. В момента работи като охранител. Има публикации: афоризми и разкази, в 11 различни централни вестници: „Пенсионери”, „Трета възраст”, „Златна възраст”, „Над 55”, „Втора младост”, в-к „Дългопол”, „КИЛ” , „Минаха години”, „Литература и общество”.... Има публикации и в няколко задгранични издания: в-к „България” – Чикаго, САЩ, в-к „България сега” – вестникът на българите в САЩ и Канада; Радио „Татковина”, електронен в-к „Сияние”. Сътрудничи активно на неделното предаване „Законите на Мърфи” по програма „Хоризонт” на БНР. Участвал е в сборника с афоризми „Законите на Мърфи” – в № 9 и № 10, алманах „Книга мира” – издание на Международна асоциация на неза висимите литератори „Содружие”; алманах „Романтика” – 2019 от поредицата „Нова българска литература”. Член е на Сдружение на писателите – Варна, СНБП и Салон за българска култура и духовност – Чикаго. Награждаван е в конкурси. Планимир Петров е автор на три книги: „Житейски прозрения: афоризми, размисли, сатирична риторика“ (изд. „Пан Бал“, Варна, 2016 г.), „Човешки истории“, разкази (ред. Панчо Недев, изд. „График“, Варна, 2018 г.) и „Житейски истории“, разкази (ред. Панчо Недев, изд. „График“, Варна, 2019 г.).Награждаван е в конкурси. Член е на Сдружение на писателите – Варна, СНБП и Салон за българска култура и духовност – Чикаго. Живее и твори в град Варна.