На 4 юли 2024 г. бележим три години от кончината на уважавания колега и приятел Ангел Дюлгеров.

Той бе председател на Сдружението на писателите – Варна (от края на 2018 г. – до кончината си), а дълги години преди това (2012 – 2018) – главен редактор на в. КИЛ („Култура, изкуство, литература“).

Ангел Дюлгеров е роден на 12 април 1958 г. във Варна. През 1982 г. завършва „Българска филология“, с втора специалност „История“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Специализира „Съвременна българска литература“ в СУ „Св. Климент Охридски“ при проф. Никола Георгиев (1984–1986 и 1988–1989 г.). Преподавател по български език и литература в Националната гимназия за хуманитарни науки и изкуства „Константин Преславски“ – Варна. Създател и управител на Фондация „Изкуство за Варна“. Литературен критик, общественик. За варненци е познат с широката си културно-просветна и литературнотворческа деятелност. Носител на литературни награди. Двукратен носител на Голямата награда „Варна“ – за изкуство и култура, в раздел „Литература“ (2012 и 2019 г.). Личност – многоцветна и ярка, с трайна диря в културата на Варна, в по-широк мащаб – и на България. Отиде си на 4 юли 2021 година.

Първата литературоведска публикация на Ангел Дюлгеров е в Националния студентски сборник по случай 100-годишнината от рождението на Йордан Йовков (1980). През годините публикува свои статии и отзиви във вестниците „Пулс“, „Култура“, „Литературен вестник“, „Български писател“ и др. Сътрудничи на списанията „Български език и литература“, „Език и литература“, „Септември“, „Простори“, „Зорница“, „Антимовски хан“, „Съвременник“, „Море“, „Везни“, Алманах за литература, наука и изкуство „Света гора“, поредицата „Добруджа“ – сборници с материали от научни конференции, организирани от Регионалния исторически музей – Добрич, сп. „Страница“ и др. Публикувал е над 200 научни статии по различни литературоведски въпроси на български и руски език. Има десетки участия в национални и международни конференции по литература и история. Интересите му са в областта на българската литература от XIX и ХХ в. и литературната критика.

Инициатор е и един от основните организатори на двете национални кръгли маси, проведени под наслов „Образи на българската литература и култура в националните и чуждестранните специализирани издания и в медиите“ (септември 2014 г. и май 2015 г.).

Участва в първата виртуална среща между Сдружението на писателите – Варна, и СБП в САЩ и по света, Чикаго. Срещата е проведена на 23 януари 2011 г., по идея на журналиста Николай Увалиев.

Последният форум, осъществен от Сдружението, който получи своя достоен финал благодарение на всеотдайността на Ангел Дюлгеров, беше на 26 юни 2021 г. в Арт салона на Радио Варна: финалът с награждаване на победителите в Седмия национален литературен конкурс за разказ „Атанас Липчев – 2021“. Конкурс, за написването на чийто статут и за създаването на който в основата е пак Ангел Дюлгеров.

*

Ангел Дюлгеров е автор и съставител на сборника „Йоан Екзарх и нашето съвремие“ (2001); на литературния алманах „Позиция“ (2006); на сборника „Последният българин“ (2007) и др. Съставител е, заедно с проф. д.ф.н. Сава Василев, на „Дунав се влива в Черно море. Сборник в памет на Атанас Липчев“ (В. Търново: „Фабер“, 2012), в който участва и с авторската статия „Аз имам нужда от теб, Господи!“. Съставител и главен редактор е на предвиденото като приложение към вестника, но вече самостоятелно издание – „Алманах за култура – КИЛ“.

Пише предговор за сборника с наслов „Благотворителен конкурс „Доброто у човека“ (Варна: „Онгъл“, 2016, 70 с.) – темата е „Справедливостта изисква не насилие, а милост“. Автор е на заключителния текст, изведен на корицата гръб на сборника „Книга за другите сетива, с които възприемаме изкуството“ (Варна: „Онгъл“, 2020), издадена в навечерието на 30-годишнината от основаването на Сдружението на писателите – Варна. Редактор е и автор на великолепния послеслов – „Осъден на поезия“, към книгата на Иван Ставрев „Обичам греховете си. Избрани стихотворения: 1979 – 2017 г.“ (Варна: Издателство МС, 2021).

Представя книги на писателите от Сдружението, както и на гостуващи автори – проф. Михаил Неделчев, например.

*

Автор е на книгата „Георги Бакалов във Варна: 1896 – 1903 г.“.

Впечатлява внушителната му като обем и проникновена като съдържание книга „Паралелни светове. Литературата на Варна. Десет очерка за съвременни български писатели“ (Варна: Изд. „Славена“, 2011). В 431 стр. Ангел Дюлгеров изследва личностни жестове и проблеми в творчеството на знакови в съвременната българска литература автори – Ангел Г. Ангелов, Атанас Липчев, Валери Станков, Владимир Стоянов, Иван Ставрев, Иван Овчаров, Илиян Троянски, Панко Анчев, Сава Василев и Турхан Расиев. „Понякога гласовете им се преплитат, но по-често изграждат паралелни светове, които страстно диалогизират за повече човешка толерантност – пише Ангел Дюлгеров, за да допълни: Обединява ги Варна, на чието духовно възмогване те посвещават целия си съзнателен живот.“ Спокойно можем да твърдим – на духовното възмогване и особено на литературна Варна бе предан докрай и самият Ангел Дюлгеров.

Сред отпечатаните книги на Ангел Дюлгеров ще отбележа „432 херца“ на Недялко Славов и общата граматика на съвременния български роман“ (Варна: Издателство „Морски свят“, 2017), както и „Трите вида живот. Публицистика“.

И по-нататък във времето – забележителната монография „Думи от дългия път. Онтология на болката в поезията на Борис Христов“ (Варна: Изд. „Онгъл“, 2019). Едно цялостно и систематизирано изследване, открояващо особености и специфика в творчеството на поета.

Още: „Автобиографични досътворявания на несътвореното свише“ (Изд. „Онгъл“, 2020) – с литературнокритически портрети за Емил Иванов, Никола Радев, Иван Доброгледски, Екатерина Костова, Кирил Аспарухов, Борислав Дряновски, проф. Михаил Неделчев, Дора Габе, и отново – за Ангел Г. Ангелов, Атанас Липчев, Сава Василев. „Да бъдеш… означава да задаваш на хората въпроси“ – това е насловът на първия етюд в книгата и всъщност той изразява важен за литературата и изкуството принцип – да се откроят и поставят въпроси, колкото и болезнени да са те, и да се търсят възможни решения.

Успоредно с множеството разнопосочни изследвания, Ангел Дюлгеров се концентрира около деятелността на „Турхан Расиев. Сатирикът – опонент на всички власти“ (Варна: Изд. „Онгъл“, 2020, ISBN 978-619-7373-84-4) – обзорно и задълбочено наблюдение на творческия му път; и „Турхан Расиев. Литературна анкета“ (Варна: Изд. „Онгъл“, 2020, ISBN 978-619-7373-85-1) – откровен приятелски разговор и беседа за съвременния свят и неговите кривици и правици.

*

Ангел Дюлгеров целенасочено проследява общочовешките, националните, но и конкретно регионалните особености на съграденото. Със съзнание за достойнствата на постигнатото, но без излишен патос и категорично отказвайки се от увлеченията на местния патриотизъм, които могат да подведат и дори да бъдат опасни понякога, изследователят се концентрира върху индивидуалните творчески портрети, за да открои същественото, характерното за отделния автор – поет, белетрист, преводач или критик. Чрез конкретиката, внимателно анализирайки и показвайки пресичанията в търсенията и реализациите на отделните субекти, той постига своите обобщения, за да пресъздаде по-цялостната структура – вече на творческата общност, на общоградската културна среда.

Ангел Дюлгеров пишеше и пишеше до последно. Обхвана различните страни на словесността – поезия, белетристика, литературна история и критика. Организира в структура един свят – пъстър и многообразен, разнопосочен като емоционалност и интелектуални търсения, но и компактен, цялостен – доколкото авторите, до чието творчество се докосна през годините, са близки като принципно-концептуална нагласа, в една или друга степен са свързани в определени литературни кръгове. Докоснати от атмосферата и духа на своя град Варна.