 |
Три години без Иван Ставрев
Ваня Колева25.03.2023, 19:59:20. Прегледи: 483
д-р Ваня Колева
Иван Ставрев е роден на 9 октомври 1940 г. в гр. Варна. Завършва „Българска филология“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“.
Автор е на стихосбирките: „Утро над Девня“ (1971, в съавторство с Кольо Севов и Иван Арнаудов); „Девненско ято“ (1979, в съавторство с Фикри Шукриев, Атанас Коев и Сашо Серафимов); „Шепа пръст“ (1994); „Най-красивият брод помежду ни“ (2000); „Лирика“ (2002); „Другото име на виното...“ (2005); „Продължение в отвъдното“ (2010); „Наутилиус“ (2013), която е отличена с Голямата награда за литература „Варна“ (2014). Съвместно с Руми Пенчева издават сборниците: „Дъх на вечност“ (2014); „Виното и хляба си за мен“ (2015) и „Свещеният лотос“ (2016). Последната му приживе книга е „Моите Харпии“ (2017). Посмъртно е отпечатана книгата „Обичам греховете си. Избрани стихотворения: 1979 – 2017“ (Варна: МС, 2021).
Негови стихотворения са награждавани на различни национални и регионални конкурси: конкурс за поезия на в. „Полет“ (1981); блицконкурс „Кремиковски сияния“; първи конкурс „Любовта, без която не можем“; ежемесечни конкурси за стихове на морска тематика на ТВ MSAT (2003 – 2004) и др.
Умира на 25 март 2020 г.
За поезията на Иван Ставрев Ангел Дюлгеров пише: „Онова, което най-много ме привлича в словото му, не е оригиналността, а универсалността на неговите изповеди. Отвореността е качество на голямата литература.“ Силата на неговото творчество идва от „внушението на една личност от Висока морална категория“. „Темата за човека и вечният му проблем с времето внесоха в поезията му както неспокойствието и задъхаността на битийния ритъм, така и всеотдайността на човешката добродетелност и вяра, на една будна етична тревога.“ („Обичам греховете си…, 2021, с. 273).
ИВАН СТАВРЕВ
ОТ ПТИЦИТЕ
СЕ УЧИМ ДА ЛЕТИМ.
От рибите навярно на мълчание.
Едно безкрайно състояние
между небето и земята.
Между нагоре и надолу
живеем ние –
шепа пръст, за малко оживяла.
ПЕРОТО МИ Е СТРУНА ТЪНКА.
Как ли ще успея
За Теб,
на таз едничка струна
най-хубавата песен да изпея.
МОНОЛОГ
Там… ли си, синко? Ела да се видим.
Стържат стъклата в сърцето ми пак.
Вързах живота си с косъм невидим.
Идвай. Отвъд съм с единия крак.
С дядо ти колко неща не си казахме.
Думи ли нямаше? Аз ли бях глух?
Пъпната връв ли без време отрязахме…
Или съм просто с повреден слух,
та не разбирам какво ми говориш.
Или притиснат, без дъх, до стената чакам
вратата ми с крак да отвориш,
за да изкупя пред тебе вината си…
Тръгвай! Очаквам те –
зее сърцето с прозорци отворени…
Имаме с тебе какво да си кажем.
Там ли си, синко?
Ела.
Пък ще видим.
ПОКОЛЕНИЯ
Отиват си бащите ни от нас.
Отиват си с очи отворени.
Отиват си без поза и без глас.
С една въздишка непресторена.
Отиват си бащите. Не успяхме
да поговорим с тях като мъже.
Не знам смъртта ли подрани,
или пък ние закъсняхме.
Стоим на пътя отстрани.
Брадясахме – не
възмъжахме.
Сдружение на писателите - Варна е учредено през 1990 г. То е първата независима организация от този тип в страната след промените през 1989 г. Помещава се в Дом на писателя, ул. "Крали Марко" № 11
Ваня Колева
|
https://liternet.bg/publish/vkoleva/index.html
Д-Р ВАНЯ КОЛЕВА Ваня Колева Колева е родена на 30.Х. Завършва Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“, специалност „Българска филология“ (1987–1992). Има образователна и научна степен „Доктор“ (по български фолклор), след като през 1998 г. защитава дисертация на тема „Дискурс на красотата (Женските образи в българските народни песни)“, научен консултант – проф. д-р Надежда Драгова. Научните ѝ интереси са в областта на българския фолклор, българската литература от XIX – XXI век и българския език. Участва с доклади в научни конференции, публикува в научни сборници и периодичния печат. Автор е на книгите: „Естетика и ритуал. Женската красота в българските народни песни“, Бургас, „Матаник-М“, 1999, 128 с., ISBN 954-8985-14-4. Допълнено електр. издание – LiterNet, 26.10.2002 г., <http://liternet.bg/publish/vkoleva/estetika/content.htm>; „Фолклор, митология и литература“, Варна, LiterNet, 2007, 208 с., ISBN 978-954-304-288-3. Също: Електронно списание „Литературен свят“, № 7, март 2009, <http://literaturensviat.com/?p=7915>;„Часовникът и воденицата. Българският фолклор и литература“, София, „Карина – Мариана Тодорова“, 2014, 242 с., ISBN 978-954-315-078-6 (по национален конкурс „Помощ за книгата“ към Министерство на културата);„Къде грешим най-често? Наръчник по правопис и пунктуация със задачи за упражнения. 7 – 12 клас“, София, „Диоген.bg“, 2004, 128 с., ISBN 954-909-34-7-6. (В съавторство с Драгомир Чанков). Работи като коректор – първо във варненските ежедневници „Народно дело“, „Черноморие“ и „Черно море днес“, после в издателство „Наука и икономика“ към Икономически университет – Варна, а от 2016 г. във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ – Варна. От 2008 г. е научен секретар за България на българо-австрийския Научен център за православна култура и изкуства „Свети Архангел Михаил“ към Факултета по хуманитарни науки на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ – Zentrum für mediävistische Studien St. Erzengel Michael – Geiseswissenschaftlichen Fakultät der Universität Schumen, и участва в редколегията на научните издания на този Център. Член на Сдружението на писателите – Варна.