ПОРЕДНОТО НЕРАЗГАДАНО УБИЙСТВО
Веска Дучева24.03.2023, 06:58:12. Промяна: 21.05.2024, 06:10:29. Прегледи: 206
Криминален разказ
В същото време, изпълнили поетите ангажименти, по същия път се носеха трите коли на Горев. Вече излизаха от Криново, когато шофьорът получи силен световъртеж. Това оплакване го връхлиташе често през последните години, но все не намираше време за изследвания.
– Шефе, нещо взех да не виждам пътя!
– Сядай, сядай на моето място! – припряно го изблъска от колата Горев - Няма време за почивки. Аз ще карам.
Припали припряно и колоната навлезе в мрака на междуселския път. Наближаваха Росино, след което отново щяха да стъпят на магистралата. С тези ангажименти на този и онзи изгубиха маса време. Горев бързаше и принуди първата кола също да ускори. Всички мълчаха. Пътят внезапно сви на ляво. Неочаквано след завоя фаровете осветиха две фигури изправени в средата на шосето. Опитният водач на водещата кола сви рязко на дясно и с голяма скорост навлезе в крайпътната ливада, като премина по чудо между две дървета и успя да избегне удара. След него Горев връхлетя върху двете фигури и ги помете от пътя. Едната се преметна като парцалена кукла в светлината на фаровете, а другата остана незнайно къде. Горев наби спирачки и изхвръкна потресен от джипа заедно с ужасения шофьор. Фаровете на третата кола разкриха зловеща картина: две момичета! Бяха мъртви! Крайниците на по-дребната висяха изкривени под неестествен ъгъл. Мъжете се гледаха мълчаливо. Случилото се не можеше да се поправи. Въпреки късния час можеше да мине някой. Трябваше да действат бързо. Горев и внезапно оздравелит шофьор отпътуваха безшумно. Първата кола натовари двата трупа в багажника и потегли нанякъде. Мъжете от третата кола старателно и умело заличиха всички възможни белези от случилото се и последваха шефа си. След не много време колите преминаха една след друга край Жоро Мазния, който все още пушеше и слушаше музика вече поуспокоен след скандала с момичетата. Той хвърли лениво завистлив поглед към лъскавите возила и реши да се прибира.
Колата с труповете сви не след дълго по тесен горски път и достигна до някаква камениста поляна. Навсякъде се търкаляха разкъсани торби и боклуци. Навярно наблизо имаше село и хората използваха мястото като сметище. Мъжете действаха мълчаливо. Разкъсаха дрехите на двете момичета и ги съблякоха голи. След това имитираха изнасилване като проникваха в тях зверски с пръчки, камъни, захвърлени бутилки, с каквото намерят. Единият извади от багажника бутилка водка. Изтри всички отпечатъци и внимателно постави шишето в прекършените пръсти на едното момиче. Съдържанието изля върху двата трупа. След това огледаха работата си и потеглиха мълчаливо.
След няколко часа в София Горев прецени, че са се справили добре. Притесняваше го само колата с хашлака, край която преминаха, но младежът имаше вид на безобиден. Почти не ги погледна. Опитните му гардове обаче бяха запомнили номера. За всеки случай възнамеряваха да го държат под око.
6
Отминаха три дни когато някакъв клошар дойде да рови из бунището и откри двата трупа. След по-малко от час мястото гъмжеше от народ. Нещата изглеждаха ясни. Поредните пребити и изнасилени жертви на нощния живот. За сега неизвестни. Никой не се бе обадил да търси изчезнали близки.
– Що за родители са това? – възмущаваше се капитан Тонев – Как ги хваща сън като не знаят къде са децата им?
Предстоеше тежко разследване.
След един ден се прибраха Гавраилови от курорта. Не намериха децата си и денят премина в мъчително очакване. Когато отмина и нощта започнаха да звънят и да ги търсят по близки и познати. Докато потърсят съдействие от полицията премина още един ден. В полицията им предложиха да погледнат труповете на двете момичета намерени на бунището. Сбъднаха се най-лошите им предчувствия! Мечтите, радостта, животът - всичко си отиде ей така, изведнъж. Оставаше само надеждата да бъде намерен и наказан виновника за нечовешкото зверство. За съжаление следствието не вървеше. Под ноктите на едното момиче намериха материал, който явно принадлежеше на убиеца. По захвърлената край тялото блуза имаше петна от кръв от същия човек. Материал от самото изнасилване нямаше. Явно се касаеше за психопат. Но до момента нямаше никакъв заподозрян. Никой не помнеше кога и как са тръгнали момичетата от дискотеката където бяха видени последно.
Когато научи за случилото се Жоро Мазния гузно се премести за известно време в София при един приятел. Опасяваше се да не го дърпат, че ги е зарязал сами на пътя. Като нищо можеха да го натопят и за останалото.
Така безрезултатно се затъркаляха месеците.
7
В с. Росино живееше пенсионираният полицай Цветан, преместил се тук с жена си от София след смъртта на родителите си. Оставиха апартамента на сина, постегнаха старата къща и решиха да се гледат двамата на село, колкото дал Господ. Цветан обаче носеше работата в кръвта си.
– Пенсиониран полицай и пенсиониран доктор няма! – бе мотото на живота му.
Случилото се го заинтригува и завладя изцяло. Един ден не издържа, яхна велосипеда и отиде да огледа нещата. Реши да тръгне от дискотеката. Момичетата бяха забелязани за последно около един часа след полунощ, да се разправят с някакъв смачканяк на дансинга. После следите се губеха. Логично бе да са тръгнали с кола. Неизвестна към момента. Цветан бавно завъртя педалите по шосето. Набитото му око забеляза малко след излизане от Криново следи от спирачен път. Вече доста заличени от преминаващите коли и отпечатъците от гумите не можеха да се анализират. По-нататък след острия ляв завой преди Росино отново забеляза следи от спирачен път със същата степен на занемареност. Създаваше се впечатление, че се е случило по едно и също време. Започна да оглежда внимателно наоколо. Напред, в дясно, ливадата край пътя беше яко изпотъпкана. Спирачният път обаче сочеше направо. Ай, да му се невиди! Какво е ставало тук? Възможно е да са били няколко коли. Едната е излетяла от пътя, а другата е набила спирачки за да оказва съдействие. Вероятно сестрите са пътували с някоя от колите. Разсъжденията му стигаха до тук и се разпиляваха.
За късмет след няколко дни в полезрението му се мярна Жоро Мазния. Знаеха се отдавна. На дясната му буза, между наболата брада, се забелязваше някакъв белег. Цветан се замисли. Вероятността бе малка, но си заслужаваше да опита. Капитан Тонев се съгласи и на другия ден прибраха младежа за разговор. Къде е бил. Познава ли Мария и Богдана. Откога е с белега. Жоро отричаше, но ДНК пробата му съвпадна с пробата изпод ноктите на Богдана. Неговата кръв беше и по блузката ѝ. Тогава го оставиха за постоянно в ареста с обвинение за убийство на двете момичета. Новината изтече по медиите и хората настръхнаха. Работата потръгна макар и бавно. От начало бе ясно, че вероятно Жоро е имал съучастник. Момичетата дори пияни и дрогирани бяха в състояние да се справят със смачканяка, следователно не е действал сам. Учудваше ги мълчанието му, защото лоялността не бе негова характерна черта, а положението му се усложняваше. Оставаше загадка как са се разиграли събитията. Момчето се кълнеше, че е оставило сестрите живи и здрави на пътя. Преди това се скарали и Богдана го издрала и ударила. Постъпката му е осъдителна и се разкайва, но не е убиец. Не знае какво се е случило. Звучеше убедително. Опитният криминалист долавяше, че не лъже. Жоро ги отведе на мястото, където твърдеше, че е оставил момичетата. Съвпадаше със следите от първия спирачен път. Тогава Цветан се досети. Ами ако не са потрошени от побой, а са блъснати от кола? Отведе капитан Тонев до вторите следи, които бе открил. Как не се сетиха до сега? Картината се напасваше. Изнасилването може би бе имитирано нарочно, за да се насочи разследването в грешна посока.Това обясняваше защо Жоро не споменаваше за друг съучастник въпреки опасността да стоварят цялата вина върху него. Защото нищо не знаеше. Все пак това не отхвърляше вероятността да е свързан с тези хора и да ги прикрива по някакви причини. Оставиха го в ареста. Отново стигнаха до задънена улица.
8
Горев и хората му следяха внимателно събитията. Когато по новините съобщиха, че се издирват евентуални съучастници и репортерите показаха мястото, където се предполагаше, че може да е имало катастрофа, в затвора при Жоро се появи лъскав адвокат. Решил да поеме делото безплатно. Воден от вътрешна нужда да помага на хората. Всеки в даден момент усеща в себе си желание да го прави. Още при първата среща посъветва смаяния си клиент да спре да говори и да не предприема нищо без адвоката си. Щял да го измъкне. После даде пресконференция, че клиентът му е невинен, а възможните извършители вероятно са вече в Сърбия, или кой знае къде по света. Други доказателства няма. Звучеше убедително и разследването отново закъса. След време обаче се оказа, че нещата не са толкова розови за Мазния и следственият материал е достатъчен да го тикнат в панделата, въпреки високопарните изказвания на адвоката.
– Е, може да полежиш някоя и друга година! – завъртя нещата защитникът - Но, ти си млад, няма да усетиш кога ще изминат. Нищо няма да ти липсва. Ще си траеш и ще те измъкнем докато мигнеш.
В тая работа имаше нещо гнило. Жоро бе тъп, но не чак толкова. Замисли се. Припомни си вечерта в детайли. Отново и отново. След няколко дни се сети за двете лъскави коли, които го отминаха докато пушеше спрял в края на селото. Ако е вярно това, което говореха за катастрофата, възможно бе да имат нещо общо. Реши да го сподели с адвоката си. Докато разговаряха го наблюдаваше внимателно. Колкото и да се владееше костюмарът трепна. Не очакваше удара. Издаде се. После бързо си тръгна. Появи се след седмица. Вежлив и усмихнат.
– Дали няма да си спомниш нещо по-подробно за тези коли? – загледа го хитро – Може да е от полза за разследването. Ние сме невинни и сме длъжни да помогнем да се разкрие истината.
Жоро обеща да помогне. Разбра, че е на прав път. Те бяха! Играеха с адвоката му. Някакви неизвестни хора се опитваха да са в течение на събитията, за да ги контролират. Жалко, че нищо друго не помнеше. Не им обърна внимание вечерта в тъмното, погълнат от проблемите си. Те от своя страна обаче не знаеха това. Дали бяха богати? Колко ли пари са склонни да дадат за да си мълчи? За глупак ли го имаха? Реши да рискува с адвоката. Ясно, че беше техен човек. Ще каже, че си е спомнил нещо и, че иска пари. Иначе ще изпее всичко на разследващите. Не иска да лежи нито ден. Ако трябва да поеме вината и да лежи, иска още пари. Спасява им задниците, да не се стискат. Каквото си е спомнил ще обсъжда с адвоката когато парите влязат в банковата му сметка. Надяваше се когато това стане да измисли с какво да ги баламоса.
Адвокатът го изслуша внимателно. Не можел да разбере на кого трябва да предаде съобщението. Никого не познавал. Желаел да помогне от сърце, по човешки. Явно нещо нервите не издържат. Щял да дойде пак след няколко дни. До тогава да не говори с никого! Убийците вероятно са вече в чужбина. Може и да нямат пари дори да ги издирят. Колите може да са били крадени. Да не обърква с приказките си нещата още повече.
Когато адвокатът си тръгна Жоро се замисли. Човекът казваше истината. Още повече, че той нищо не помнеше. Но интуицията му подсказваше, че е напипал нещо. Реши да пробута номер. Уж се е сетил нещо по случая и иска да разговаря със селския си Цветан. Всички знаеха, че пенсионираното ченге се интересува от разследването. Разбира се, нямаше намерение да споделя нищо докато има надежда да прибере парите. С Цветан се познаваха, все щеше да намери какво да говори когато се видеха. Това обаче можеше да размърда адвоката. Да го направи по-сговорчив.
9
В понеделник сутринта Цветан тръгна за срещата. Дано момчето да се е сетило нещо съществено. Иначе извършителите щяха да се измъкнат, а то да гние в затвора за нещо, което може да не е извършило. Още на входа забеляза суматохата. Нещо се беше случило.
– Задържаният Георги Станев по прякор Мазния се е обесил в килията си! – стегнато докладва дежурният – Направил си връв от плата на ризата си. Окачил се на решетката на прозореца. Вероятно е стигнал до нея с подскок, защото е висока. Изобщо странна работа, но човек какво ли не прави в неволята си. Явно е заговорила съвестта на този злодей!
Цветан си тръгна умислен. Историята се оформяше в главата му, но не можеше да бъде доказана. Кой ще повярва на фантазиите на един пенсиониран полицай? Имаше насреща си могъщи играчи.
10
Минаха години и историята се забрави. Нищо не се изясни след самоубийството на единствения заподозрян. Хората си спомняха за трагедията само когато срещаха съсипаните родители, забързани към гробищата, където бяха погребани останките на децата им.
Поредното неразгадано убийство!
(От сборника „Грозният ангел”. Публикуван и в сборника”Избрани разкази”)
Веска Дучева
ВЕСКА ДУЧЕВА Д-р Веска Ангелова Дучева е родена на 1. III. 1953 г. в гр. Варна. Завършила е МУ - Варна, а преди това I ЕГ в родния си град и първоначално работи като преводач на Аерогара Варна. Като лекар има придобита специалност по вътрешни болести. Притежава дипломи от множество курсове за квалификация, специализации в Университетска болница „Св. Марина" - Варна, в Трета градска болница - София при проф. Илия Томов, във ВМА - София и др. Настояща работа: ВМА МБАЛ Варна, отделение "Морска медицина и физиология". Член е на Съюза писателите лекари в България и на Сдружение на писателите - Варна. Авторката за себе си: "Пиша разкази и стихове още от дете. Бях на 4 години когато ме записаха в Детския отдел на библиотеката във Варна. Тъй като не можех да чета, започнах да си съчинявам истории. Да пиша е нещото, което обичам най-много на света. Като ученичка участвах във всички обявени конкурси в училище и винаги печелех награди. Вече като голяма мечтаех да издавам това, което пиша. Публикуваха мои стихчета в някои младежки вестници, но за издаване на книга не можеше и да се мечтае. Когато това стана възможно, събрах първите си разкази и през 2014 г. излезе книжката „ Вятъргивей”. След това имам още 15 книги, но вълнението след издаването на първата книжка няма да забравя никога. Моите издадени книги - научни и художествени - са издадени в периода от 2014 г до 2021 г. Сред художествените има два романа: „Цар Давид” и „Сделката”. Отзивите на литературната критика бяха прекрасни, а за романа „Цар Давид” имам благодарствен адрес от еврейската общност в България където пише: „ … нашият народ никога няма да забрави делото Ви…”. Автор съм на четири стихосбирки: („ Когато ангелите плачат”, „Моят дом в сърцето”, „Коловоз за самотни мечтатели”, „Да нарисуваш душа”) и пет сборника с разкази: "Вятъргивей”, „Небесната река”, „Ошашавени ангели”, „Грозният ангел”, „Избрани разкази”. Написала съм две книги с библейска тематика (съвременен прочит на житията на светиите): „Светиите – странните и необяснимите", т. I и II. Автор съм и на три книги с медицинска тематика, предназначени за пациенти: „Хипертонична болест”, „Исхемична болест на сърцето”, „Нарушения на сърдечния ритъм”. Книгите ми са продукт на издателство „Морски свят” Варна. Освен това имам публикувани разкази и стихотворения във в-к КИЛ, издание на Сдружението на писателите Варна, през времето на Ангел Дюлгеров. В списание „Простори” от 01. 02 2020 г. имам 12 стихотворения. Девет мои разказа са намерили място в трите тома на проекта „ Отвъд” на ИК „Многоточие”, София - по три разказа в книга. Темата е "Съществува ли отвъдното и имаме ли достъп до него". Имам една публикация в сп."Й". В момента подготвям нова стихосбирка и нов сборник с разкази. За всичко, което съм създала като автор, намерих място в АРТ ЕНЦИКЛОПЕДИЯ ВАРНА, том втори. Изданието е по идея на община Варна и е осъществено от издателство „Морски свят” Варна. В тази енциклопедия са включени множество творци, допринесли за културното развитие на града."
Последни 10 от НОВИНИ
.: Нова книга от Венеция Маркова
.: Покана за представяне на книгата "Кокичето от старото училище" от Галя Симова
.: Нова книга от Павлина Циганчева
.: Наша авторка
.: Нова книга от Екатерина Митева
.: Варненски автори в сп. "Съвременник"
.: Кадри от представянето на "Букварчето на дядо Валери"
.: Нова книга на Марин Бояджиев
.: Публикация Валентин Димитров
.: Кадри от литературното четене на 7 ноември 2024 г. в Дома на писателя – Варна
НАЧАЛО | НОВИНИ | КИЛ | АВТОРИ | КНИГИ | КОНКУРС | Съдържание | Facebook | RSS | ДАТИ | ЗА НАС |
Варна 9000, ул. Крали Марко № 11, Дом на писателя
Марин Урумов, председател
Катя Вангелова, заместник-председател
Управителен съвет: Ваня Колева, Даниела Паскова, Катя Вангелова, Марин Урумов, Свилен Лапаков
Ревизионна комисия: Валентина Лозова, Нели Никова, Красимир Йорданов
За контакти: sdrujenie_pisateli_va
a@abv.bg
Ваня Колева, главен редактор на вестник "КИЛ"
Редакционна колегия: Станка Бонева, Валентин Димитров, Петър К. Стойков, Турхан Расиев
За контакти: kil2009@abv.bg
Кил [вестник:месечник] : Култура, Изкуство, Литература / МС ООД - Год. 1, N 1 (1992) -. - Варна : МС ООД, 1992-. - 41 см
ISSN 1310-120Х
УДК 886.7-1/-9+7.01+008(497.211)
Администратор и редактор на сайта: Станка Димитрова
Системен администратор: AntoLab
Автори (94) | Публикации (329) | Прегледи (280110) | Илюстрации (482) | Търсения (1428) | Изтегляния (215921)
Платформа OMP 2, версия 14.45 (c) 2014-2024, AntoLab