Сдружение на писателите - Варна : Официален сайт

ЧАСОВНИКЪТ И ВОДЕНИЦАТА. Българският фолклор и литература

Монография
автор Ваня Колева
изд. „Карина – Мариана Тодорова“,С,2014 г.
ISBN 978-954-315-078-6


Книгата е продължение на монографията „Естетика и ритуал. Женската красота в българските народни песни“ (Бургас, „Матаник“, 1999).
Централният проблем в по-ранната книга е женската хубост, осмислена като онтологична категория и като свързана с инициациите, с митологичния преход „космос – хаос – космос“ (= живот – смърт – живот). Към хубостта там подходих като към динамично явление, обновяващо се в границите на цикличното време и променящо се съобразно изискванията на ритуала.
В процеса на изследването стана ясно, че естетическото е продукт, резултат, без да е преднамереност. Че чрез него и посредством него се разкриват допълнителни смисли, свързани с космотворящата и културоорганизиращата функция на Великата богиня майка. Беше видно, че спецификата на ритуала задвижва механизми, при които конкретни песенни мотиви се изпълняват в точно определени моменти т цикличното време. Че песенните мотиви не функционират поотделно всеки за себе си, а всяка песен – бидейки самостоен творчески акт – е тясно свързана с други, сходни или по-далечни мотиви. Че те са взаимообвързани по някаква вътрешна закономерност. Беше любопитно да се разбере каква е тя. Да се установи механизмът на това динамично преливане от мотив в мотив и чрез него да се направи модел или реконструкция на глобалната картина от представи и образи. Но това изискваше внимание, а обстойното дирене в същината на явленията беше извън целите ми тогава – за топосите на изображение и поетическите формули.
Работата с мотивите остана за друго време, а и тя по принцип е безкраен процес.
Тези, които бяха обгледани до 2012 г., съставят първия дял на книгата „Часовникът и воденицата...“, или, както той е онасловен – „Посветителните изпитания – грижа и благослов“. Но темата за посвещението се предхожда от спецификата на традиционните детски игри, като предварителна и продължителна във времето подготовка и обучение за предстоящите пред подрастващите изпитания. Впоследствие – книгата беше вече отпечатана, бе написан и текстът „Мотивът „сиво стадо оплаква рожбите си...“, или за трансформирането на смъртта в живот“, с който темата за инициацията и професиите продължава.
От друга страна, „Часовникът и воденицата...“ е органично продължение и на книгата „Фолклор, митология и литература“ (Варна, LiterNet, 2007). Това се отнася най-вече до втория дял на „Часовникът и воденицата...“ – „Традиции и антитрадиционност“, включващ текстове по проблеми из българската литература от втората половина на XIX – XX век. Разширен е времевият обхват, включени са нови автори и текстове. Домислени са проблеми, засегнати в предишната книга. Например статията там „За живота и илюзията за живот (Речите на Странджата от „Немили-недраги“ и на господин Фратю от „Чичовци“ на Иван Вазов)“, структурен елемент от която е „Между виното и кафето, кръчмата и кафенето, истината и показността“, намира отзвук в „Часовникът...“ – в текста „Смях и страх в повестта „Чичовци“ на Иван Вазов“, чрез проблема за страха и кафенето-парламент. И понеже е интересно как в литературата се проявява и функционира традиционното знание – като слово и ритуал, то пътят в тази посока предполага изненади. Макар всеки от двата дяла в „Часовникът и воденицата...“ да очаква своите продължения, книгата – в този ѝ вид – е със затворена кръгова композиция.
Първият текст – „Часовникът и воденицата, доброто и злото време“, полага основната проблематика: за Времето – фолклорно, историческо и субективно-художествено, като конструкт, който присъства във всички текстове, пронизва пластовете и посоките на интерпретация, прозира в обобщенията. Този текст маркира нишките, към които в следващите текстове се налавят нови, за да се съберат и вплетат те в последния – „Документална точност и приказност (Три пиеси на Надежда Драгова и Първан Стефанов)“ (за пиесите им „На война като на война“, „Мечтател безумен“ и „Дипломати“). В който отново се проявява образът на воденицата, но вече след трансформация – от знак на часовника и времето в символ на словесността и духовното: чрез словесното брашно, което има да се мели.
Структурата на „Часовникът и воденицата...“ е рефлексия от модела на инициациите, зависими от природното време и повтарящи се в календарната година. Основана е на „диалогичния прочит“ на явленията – на диалога и на дихотомичността. Основание за тази диалогичност е спецификата на архаичната култура с характерните за нея митологични взаимозаменяемости. Защото за фолклорния тип съзнание космосът и социумът са организирани и се осмислят посредством множество бинарни опозиции: космос – хаос; небе – земя; светлина – тъмнина; бял – черен; живот – смърт и пр. Като последващо явление и своеобразно надграждане двоичността се разслоява и уплътнява, преминавайки в троичност. Бинарните опозиции се превръщат в тернарни: космос – хаос – космос; светлина – мрак – тъмнина; бял – небял (червен) – черен; живот – болест – смърт. Средищният елемент обичайно е лабилен, непостоянен, несигурен и целта на всеобщите усилия в колектива е той да стане постоянен, да се укрепи – по възможност да се укрепи в положителна посока. Хаосът и безредието да преминат в ред и хармония. Мракът да просветне. От небялото, което е негативно и често злокобно – да се постигне белота. Болестта да се трансформира в здраве и живот. А смъртта непременно да се окаже от типа мнима смърт, която е временна, ритуална, символна и означава само условна „смърт“ – по отношение на малките и несемейните, за да се превърне в ново „раждане“, но вече в групата на по-големите и семейните.
Тоест на миторитуално ниво да се осигури преобръщането на смъртта в живот чрез сватбата, или въобще в по-висока категория от социалната структура. Иначе казано, човекът мистично „умира“ в по-ниския статус, за да се „роди“ след изпитания и ритуали в по-висок и по-уважаван статус. Но – без цялата сложност на посветителните изпитания и ритуалите в миналото – не е ли така и днес, когато човек напуща една работа, кръг на общуване, определено място, за да се влее и приспособи другаде, дори в друга страна, с различна менталност
и жизнен стандарт?


Сподели:

Сдружението на варненските писатели е учредено през 1990 г. То е първата независима организация от този тип в страната след промените през 1989 г. Негов първи председател е Иван Троянски. Официално печатно издание на сдружението е в. "КИЛ", чийто първи главен редактор става Марко Илиев. Сдружението се помещава в Дома на писателя на ул. Крали Марко №11, средище на много литературни срещи. Сред известните гости са Артур Лундквист, член на Нобеловия комитет, както и познатият в цял свят голям американски поет Уилям Мередит.

За контакти:

Ваня Колева

Профил

ВАНЯ КОЛЕВА Ваня Колева Колева е родена на 30.Х. Завършва Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“, специалност „Българска филология“ (1987–1992). Има образователна и научна степен „Доктор“ (по български фолклор), след като през 1998 г. защитава дисертация на тема „Дискурс на красотата (Женските образи в българските народни песни)“, научен консултант – проф. д-р Надежда Драгова. Научните ѝ интереси са в областта на българския фолклор, българската литература от XIX – XXI век и българския език. Участва с доклади в научни конференции, публикува в научни сборници и периодичния печат. Автор е на книгите: „Естетика и ритуал. Женската красота в българските народни песни“, Бургас, „Матаник-М“, 1999, 128 с., ISBN 954-8985-14-4. Допълнено електр. издание – LiterNet, 26.10.2002 г., <http://liternet.bg/publish/vkoleva/estetika/content.htm>; „Фолклор, митология и литература“, Варна, LiterNet, 2007, 208 с., ISBN 978-954-304-288-3. Също: Електронно списание „Литературен свят“, № 7, март 2009, <http://literaturensviat.com/?p=7915>;„Часовникът и воденицата. Българският фолклор и литература“, София, „Карина – Мариана Тодорова“, 2014, 242 с., ISBN 978-954-315-078-6 (по национален конкурс „Помощ за книгата“ към Министерство на културата);„Къде грешим най-често? Наръчник по правопис и пунктуация със задачи за упражнения. 7 – 12 клас“, София, „Диоген.bg“, 2004, 128 с., ISBN 954-909-34-7-6. (В съавторство с Драгомир Чанков). Работи като коректор – първо във варненските ежедневници „Народно дело“, „Черноморие“ и „Черно море днес“, после в издателство „Наука и икономика“ към Икономически университет – Варна, а от 2016 г. във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ – Варна. От 2008 г. е научен секретар за България на българо-австрийския Научен център за православна култура и изкуства „Свети Архангел Михаил“ към Факултета по хуманитарни науки на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ – Zentrum für mediävistische Studien St. Erzengel Michael – Geiseswissenschaftlichen Fakultät der Universität Schumen, и участва в редколегията на научните издания на този Център. Член на Сдружението на писателите – Варна.


НАЧАЛО | НОВИНИ | КИЛ | АВТОРИ | КНИГИ | Мобилна версия | Контакти | Съдържание | Facebook | RSS | ДАТИ |


Варна 9000, ул. Крали Марко № 11, Дом на писателя

Катя Вангелова, председател
Иван Доброгледски, заместник-председател
Управителен съвет: Катя Вангелова, Иван Доброгледски, Ваня Колева, Станка Бонева, Валентина Лозова
Ревизионна комисия: Радостина Драгоева, Димитър Кандев, Венеция Павлова
За контакти: sdrujenie_pisateli_varna@abv.bg

Ваня Колева, главен редактор на вестник "КИЛ"
Кил [вестник:месечник] : Култура, Изкуство, Литература / МС ООД - Год. 1, N 1 (1992) -. - Варна : МС ООД, 1992-. - 41 см
ISSN 1310-120Х
УДК 886.7-1/-9+7.01+008(497.211)

Администратор и редактор на сайта: Станка Димитрова
Системен администратор: AntoLab


Автори (72) | Публикации (72) | Прегледи (130723) | Илюстрации (201) | Търсения (180) | Изтегляния (41195)

Платформа OMP 2, версия 14.43 (c) 2014 - 2021, AntoLab