 |
КИРЛИВИ РИЗИ
Оправдание за „нехигиеничното“ заглавие на книгата е, че около нас мръсотията е много повече. И не става дума за хигиена. „Кирливи ризи“ е фразеологизъм, който означава „показвам открито, пред всички, нечестните, мръсните, лошите дела или постъпки на някого; разобличавам“ – с други думи това, което е и целта на тези 200 миниатюри и 1550 афоризъма.Подобни четива са адресирани към остроумни хора с чувство за хумор. Тези страници обаче търсят по-широка аудитория. Оправдан риск е дали ще ги разгърнат читатели, които зад общия хумористичен знаменател, зад формата, зад воюващата сатира ще открият тъжните обобщения, философията и практиката на собствения си живот, на трудната съдба на държавата ни. Защото и едното, и другото ще бъдат по-добри само ако ги няма „кирливите ризи“…
МИНИАТЮРИ
СЪДБОВЕН ИЗБОР
Народът ни винаги е бил изправян пред съдбовен избор. Преди - свобода или смърт! После – капитализъм или социализъм! Днес – храна или лекарства!
ПРОДУКТОВО ПОЗИЦИОНИРАНЕ
На световния пазар българите са на промоция! Отстъпката е голяма. Затова най-много се харчат в Испания. Търсят ги и в Гърция. Добре вървят също така в Германия, Великобритания, Италия, САЩ и Канада. Побързайте! Промоцията важи до изчерпване на количеството…
ДОВЕРИЕ
Назначиха го за нощен пазач на страната. Казаха му, че трябва да оправдае доверието. Той се стараеше. Бодърстваше, не мигваше по цели нощи. Но пак не оправда доверието. Имал будна съвест…
ВОЙВОДА
Записа се в четата. После се издигна – стана знаменосец. Издигна се още повече – стана войвода. Предаде знамето на друг. Сега нищо не му пречи да си развява байрака…
ОФТАЛМОЛОГИЯ
Тези, които си отварят очите на четири, са отворковци. Тези, които си затварят очите, са мижитурки. Тези, на които им пада пердето, са нахалници. Най-много обаче са тези, които само се кокорят – глупаците.
НА ТРОНА
И тронът беше много висок. И кандидатите – много. И битката – люта. Накрая един седна на високия трон. И сега си клати краката…
КВИТ
Теглим от политиците. Теглим от правителството. Теглим от бюрокрацията. Теглим от престъпниците. Теглим от простаците. Теглим от правосъдието. Теглим от здравеопазването. Теглим от бежанците. От кого ли не теглим? И нищо не можем да направим! Е, не съвсем… От време на време и ние им теглим по една майна! И те да теглят. Да сме квит!
ГИМНАСТИЦИ
Страната ни е като една голяма художествена гимнастика. През ден режат някакви ленти. В политиката и властта – едни влиятелни обръчи. По улиците – бухалки. За капак – на всички ни скриха топките…
ДА СЕ ПОБЪРКАШ…
Здравната реформа ни бърка в мозъците. Преживяхме го. Здравната реформа ни бърка в джобовете. И това преживяхме. Здравната реформа ни бърка в здравето. Е, който преживял, преживял…
НАДЕЖДА
Катастрофа! Тенекии. Кръв. Трупове… Един започна да дава признаци на живот – крещеше, псуваше, плюеше, размахваше юмруци, налиташе на бой… Ще го бъде!
АФОРИЗМИ
Държавата награждава героите с медали, родината – със слава, историята – с безсмъртие.
Преди по знамената имаше следи от куршуми, днес – и от мазни устни.
Хората потънаха в дългове към банките, политиците – към родината!
Искат да пренапишат написаното с кръв. Този път – с донорска…
Родината ще бъде татковина за всички, ако не бъде бащиния за някои.
Времето е наше! Де да беше по Гринуич…
Дъно – последните пари не стигат за неща от първа необходимост.
Много прегазени има по пътищата. Има и по-страшно – да ни прегази колелото на историята!
Махнаха му белезниците. Искал да им ръкопляска.
Ако пиехме колкото четем, отдавна да сме станали трезвеници.
Някои държави си разпасаха и часовите пояси.
Връх на политическата проституция - продават любов към родината.
Майката си трака – едни се друсат, на други им хлопат дъските!
Кадифената революция облече народа в парцали.
Колкото пъти се появи светлина в тунела, веднага някой открадва крушката.
Нов кабинков лифт откриха до Върха на нахалството.
В обществото има паразити, защото държавата се чеше, където не я сърби.
Малко от нашите надежди се оправдават. Другите си остават виновни!
Който пие последен, у него остава кръчмата, който плаща – сервитьорката.
Животът е кучешки, защото има помияри във властта.
Съдът не може да съди по съвест, за това си има закони!
Всяка овца има право да избира и да бъде избрана за заблудена.
Ако има справедливост, престъпниците ще си платят за всичко! На магистратите…
Искахме капитализъм с човешко лице. И дойдоха мутрите…
В България най-много са шивачите. Непрекъснато кърпят положението!
Нямат време да си облизват пръстите – грабят с пълни шепи.
ДРУЖЕСК И ШАРЖ
За Валентин Димитров
Писането все влече го –
ден не може той без него.
Афоризми, епиграми съчинява
и във книгите си „настанява“.
А със своите миниатюри
всички в джоба си ни тури.
Венцислав Бойчев – сатирик
ВАЛЕНТИН ДИМИТРОВ
(шарж)
Господин Димитров, директно у дома
доставиха ми Вашите „Кирливи ризи“.
И вече нови мисли глождят ми ума:
Те за пране ли са или за експертизи?
Христо Недялков – карикатурист и сатирик
Сдружение на писателите - Варна е учредено през 1990 г. То е първата независима организация от този тип в страната след промените през 1989 г. Помещава се в Дом на писателя, ул. "Крали Марко" № 11
Валентин Димитров
|
https://literaturensviat.com/?p=105324
ВАЛЕНТИН ДИМИТРОВ Валентин Любомиров Димитров е роден във Варна, завършил е Висшето военноморското училище, служил е 33 години във ВМС, капитан І ранг от запаса, от 2002 г. е отговорен редактор за Варна на националното морско списание „Клуб ОКЕАН” (София). Публикувал е над 1500 материала във вестници, списания, радиа и сайтове, превел е повест, разкази и афоризми от руски език, участвал е в повече от 20 сборника, антологии, алманаси (6 на руски език). Получил е 12 литературни награди, сред които Конкурс „КорКароли“ - 2003 г. (разкази);Конкурс „Тинко Трифонов“ - 2011 г. (повест, разкази); На Съюза на независимите български писатели – 2012 г. (за цялостно творчество); Конкурс „Диря в морето“ – 2013 г. (разказ); Конкурс „Ирелевант“– 2015 г. (разказ); Конкурс „Листопад на спомените“ 2015 г. (поезия); Конкурс „Новият Йовков“ – 2015 г. (разказ); Конкурс на Московския клуб за афористика – 2016 г. (афоризми); Конкурс „Вятърничави истории“ – 2017 г. (епиграми); Конкурс „Кубрат“– 2017 (миниатюри, афоризми). Членува в следните творчески сдружения: Творчески клуб към Съюза на запасното войнство във Варна (2002 г.), Съюз на независимите български писатели (2008 г.), Сдружение на писателите – Варна (2015 г.), Московски клуб за афористика (2015 г.) Издал е 11 авторски книги – повест, разкази, миниатюри, афоризми, епиграми и др: „Военноморска азбука“,КИ „Зограф“ Варна, 1998 г. „Морски хора“, КИ „Зограф“ Варна, 2007 г. „Живот с песен“, Изд. „Славена“ Варна, 2008 г. „Слънчева кралица“, ХеликсПрес Варна, 2011 г. „Морски изповеди“, ХеликсПрес Варна, 2011 г. „Морски Космос“, ХеликсПрес Варна 2013 г. „Извинете за нахалството“, ХеликсПрес Варна, 2014 г. „Сатирична терца“, ХеликсПрес Варна, 2015 г. „Кирливи ризи“,ХеликсПрес Варна, 2016 г. „Адмиралски час“, КИ „График“ Варна, 2016 г. „Настолна книга за широките маси и високите столове“, „TheNet“ София, 2017 г., "Афористичен тандем", 2019 – в съавторство с Александър Чотрич, "Гърнето на пандора", 2021 г., "Четвъртият адмирал", 2022 г., "Сатирични краткословия", 2023 г. Валентин Димитров е съставител на "Най-доброто от най-добрите. Антология на съвремения рускоезичен афоризъм, 2019 г.