 |
КОКИЧЕТО ОТ СТАРОТО УЧИЛИЩЕ
автор: Галя Симова
изд. Академия "Знание", С., 2024 г.
ISBN 978-619-92814-2-0
...
Из разказа "Бабина душица"
… Димана не можеше да заспи. Лежеше със затворени очи, но мислите ѝ се плетяха като змии. Образи на опечалени, сълзи, цвeтя, мирис на свещи, съболезнования, дъжд, кал, черни лентички, жито за Бог да прости… и в центъра на цялата гробовна суета – восъчният ѝ баща. Лежи завит с цветя, спокоен и свободен от земни страсти. Блаженство.
Беше се завъртяла към стената и чакаше майка си да заспи, за да излезе навън и да подиша чист въздух. Незабелязано юрганът ѝ се изсули наполовина на земята. Усети тихи стъпки зад себе си и две ръце, които я завиха. Обърна се. Майка ѝ се беше надвесила над нея. Светлината я правеше да изглежда съвсем млада – като в детството на Димана.
– Да те завия, Диме. Раменцето ти е голичко – прошепна ѝ Митра.
– Мамо, на шейсет години съм.
– Колко са шейсет години, Диме? Колко са, детенце?
Митра целуна дъщеря си първо по рамото, после по бузата и като се увери, че е добре завита, легна и се унесе. Чедото ѝ също заспа, покрито с майчина любов.
На сутринта петелът три пъти кукурига преди Димана да се събуди. Тя се размърда бавно и стана да приготви за закуска. Майка ѝ гледаше към стената, където висеше старият им сватбен портрет с Иван.
– Мамо, искаш ли да направя мекици и кафе? Имаш в хладилника мляко, нали?
Старата не отговори. Все така си гледаше съсредоточено към портрета.
– Мамо, мамо… Мамо? Димана я разтърси и проплака.
Тази нощ Митра се беше събрала с Иван, след като за последно беше завила своето чедо.
***
Месец след като погребаха старата, Ванко продаде къщата. Любовта, с която бяха лепени тухлите, вече щеше да топли чужди хора.
От дома на своето детство Димана взе само кутията с майчините коси и последната реколта бабина душица.
Сдружение на писателите - Варна е учредено през 1990 г. То е първата независима организация от този тип в страната след промените през 1989 г. Помещава се в Дом на писателя, ул. "Крали Марко" № 11
Галя Симова
|
https://galyasimova.blogspot.com/
ГАЛЯ СИМОВА е родена на 2-ри февруари в Ямбол, където завършва ЕГ „Васил Карагьозов. По образование е журналист. В професионален план съчетава аналитичните си умения с предприемачески дух, работейки в сферата на климатичната техника. Пише с дисциплина, страст и дълбока убеденост, че думите имат силата да променят реалността. Майка е на две момчета. Споделя, че това е роля, която обогатява творческия ѝ поглед, засилва емпатията ѝ и я мотивира да създава литература, не само за възрастни, но и за деца. Определя се като ловец на сюжети и посветена мечтателка, чието въображение не търпи покой. Обича да пребивава в различни светове, да изследва географски ширини и човешки души. Писането ѝ носи усещане за свързаност с най-дълбоките пластове на човешките емоции и опитност. То е нейният начин да съживява спомени, да лекува рани и да помага в търсенето на път към осмислянето на болката. Чрез писането подрежда хаоса и на собствения си вътрешен свят, придавайки форма на спонтанни въображаеми истории. Писането за Галя е деликатен диалог между душите на писателя и читателите, в който думите градят мостове между различни животи и преживявания. Всеки написан разказ е шанс за нея да докосна нечие сърце, да сподели своята истина или просто да предложи утеха и разбиране. Издадени книги: „Кокичето от старото училище“, Галя Симова, разкази, 2024 г., издателство „Академия Знание“ Участие в: Сборник „Гайтани вежди, снага топола“, 2023 г., издателство „Буквите“ Алманах „Детски истории“, 2024 г., издателство „Буквите“ Сборник „С единствено възможното сърце“, 2024 г., издателство „Академия Знание“ Сборник „Майка“, 2024 г., издателство „Буквите“ ... Награди: * Специална награда на журито в конкурса „Мостове“ за разказа „Златна жила“, 2025 г. * Първо място в Международния конкурс „Изящното перо“ за разказа „Спасете Хинд“, 2024 г. * Първо място в Десети Юбилеен Национален конкурс „Атанас Липчев“ за разказа „Липов цвят“, 2024г. * Специална награда на журито в Националния конкурс „Мостове“, за разказа „ Цигулка и балетни палци“, 2024 г. *Награда на журито в конкурса „Всичко за майка ми“ за разказа „Бабина душица“, 2024 г. *Награда на журито в конкурса „Гайтани вежди, снага топола“ за разказа „Рада Барачкина“, 2024 г.