 |
НЕОБЯТНО
корица и илюстрации: Мира Дойчинова – irini
редактор: Ивайло Балабанов
коректор: Гергана Георгиева
изд. Макрос 2000", Пловдив, 2012 г.
ISBN 978-954-561-291-6
Изданието е спечелило проект по Програмата на Община Пловдив за финансиране на книги.
ИЗ КНИГАТА
НЕОБЯТНО
Защото исках да живея необятно,
да чувствам, да обичам необятно,
да нямам ръст, да не познавам граници,
да се превърна в океан или вселена -
за пролетния облак се завързах.
Така се запознах със светлината.
Подобни срещи винаги се помнят.
Особено когато си премръзнал
в очакване на нещо неочаквано –
например пукането на зората.
Тя тихо ми поднесе цветовете –
най-мълчаливото богатство на природата.
С най-облачните на света очи
изпивах акварелите на Господ
и мислех си - това е необятът!
От нищото се появиха звуци:
жуженето, бръмченето, цвърченето…
С най-непослушното на този свят ухо
долавях непонятните вибрации.
И беше светло, цветно, мелодично!
Настана пролетност! Прегърнах необята
и в опит да обхвана необхватното,
усетих как започвам да раздавам
натрупаните светлини и звуци,
любови, цветове и хармоничности…
Останаха ми само шепа думи.
Това ще е най-ценният подарък
за най-недосетливото момиче,
което трябва да ме изостави,
ако поиска да живее необятно!
АГРЕГАТНИ СЪСТОЯНИЯ
Ще се оттегли колесницата на зимата.
И аз, висулката под нечий покрив,
ще стрелям по асфалтовата пустош
и ще обиквам лобното си място.
И теб така обичам.
Монотонно.
Привиквам, населявам и съжителствам.
Мълча във фризера на твоя поглед,
надявам се стана синя капка.
По мъжки чакам утринното слънце –
единствено смъртта е нещо сигурно.
Ще се търкулна тихо по наклона –
да стигна рехав корен на тревица.
Ще ме изпие тя, ще ме въздигнат
въздушните течения нагоре...
Ще се превърна в дъжд, а дъщеря ми
ще ме познае в капка на лицето си.
Сдружение на писателите - Варна е учредено през 1990 г. То е първата независима организация от този тип в страната след промените през 1989 г. Помещава се в Дом на писателя, ул. "Крали Марко" № 11
Красимир Йорданов
|
КРАСИМИР ЙОРДАНОВ (Красимир Йорданов Йорданов) е български поет и бард. Носител е на Голямата награда от фестивалите за поети с китара в Харманли, Ловеч, Несебър, Бургас (два пъти) и на награди „За цялостно творчество“ от фестивалите в Равда и София. Печели наградата за текст на песен на „Плевенски китарен фестивал“ през 2019 г. Като поет печели първо място в националните конкурси: „Ерато“ – София (в конкуренцията на пет хиляди участника), „Любовта е пиянство или пиянство от любов“ – Силистра, „Море за всички“ – Варна „За един по-човечен свят“ – Пловдив „България – болка и надежда“ – Пловдив, За първата си книга „Лунясвам“ получава званието "Доктор хонорис кауза" на в. "Пловдивски университет" и специалната награда на вестник „Луд труд“ по време на „Южна пролет“ 2000 г. в Хасково. Печели и конкурса за неиздаван ръкопис на община Пловдив с „Необятно“. Спонсорира конкурси за поезия и фестивали за авторска песен, участва в „Поетическа академия“ на Добромир Тонев, Литературно студио „Младост“ на Николай Гюлев, „Метафора“ на Иван Ройдов. Автор е на сценария на спектакъла "Звездите над Варна" по творби на автори от Сдружение на писателите – Варна. Член на Дружеството на пловдивските писатели, Сдужение на писателите - Варна и Съюза на българските писатели. Автор и изпълнител в моноспектаклите „Всичко е на нервна почва“ и „Джаз“. Дискография – Албуми с авторски песни: „Духът на дивия козел“ (1996), откъдето идва и прякорът му „Див козел“, „Черен дракон“ (двоен албум, 2013) „Свещ“ (2020) Автор е на стихосбирките: „Лунясвам!“ (2000) „Отглеждане на мъж“ (2005) „Римувани бургазми“ (2009) „Необятно“ (2012)