 |
НЕОБЯТНО
корица и илюстрации: Мира Дойчинова – irini
редактор: Ивайло Балабанов
коректор: Гергана Георгиева
изд. Макрос 2000", Пловдив, 2012 г.
ISBN 978-954-561-291-6
Изданието е спечелило проект по Програмата на Община Пловдив за финансиране на книги.
Из книгата:
НЕОБЯТНО
Защото исках да живея необятно,
да чувствам, да обичам необятно,
да нямам ръст, да не познавам граници,
да се превърна в океан или вселена -
за пролетния облак се завързах.
Така се запознах със светлината.
Подобни срещи винаги се помнят.
Особено когато си премръзнал
в очакване на нещо неочаквано –
например пукането на зората.
Тя тихо ми поднесе цветовете –
най-мълчаливото богатство на природата.
С най-облачните на света очи
изпивах акварелите на Господ
и мислех си - това е необятът!
От нищото се появиха звуци:
жуженето, бръмченето, цвърченето…
С най-непослушното на този свят ухо
долавях непонятните вибрации.
И беше светло, цветно, мелодично!
Настана пролетност! Прегърнах необята
и в опит да обхвана необхватното,
усетих как започвам да раздавам
натрупаните светлини и звуци,
любови, цветове и хармоничности…
Останаха ми само шепа думи.
Това ще е най-ценният подарък
за най-недосетливото момиче,
което трябва да ме изостави,
ако поиска да живее необятно!
АГРЕГАТНИ СЪСТОЯНИЯ
Ще се оттегли колесницата на зимата.
И аз, висулката под нечий покрив,
ще стрелям по асфалтовата пустош
и ще обиквам лобното си място.
И теб така обичам.
Монотонно.
Привиквам, населявам и съжителствам.
Мълча във фризера на твоя поглед,
надявам се стана синя капка.
По мъжки чакам утринното слънце –
единствено смъртта е нещо сигурно.
Ще се търкулна тихо по наклона –
да стигна рехав корен на тревица.
Ще ме изпие тя, ще ме въздигнат
въздушните течения нагоре...
Ще се превърна в дъжд, а дъщеря ми
ще ме познае в капка на лицето си.
Сдружение на писателите - Варна е учредено през 1990 г. То е първата независима организация от този тип в страната след промените през 1989 г. Помещава се в Дом на писателя, ул. "Крали Марко" № 11
Красимир Йорданов
|
КРАСИМИР ЙОРДАНОВ (Красимир Йорданов Йорданов) е български поет и бард. Носител е на Голямата награда от фестивалите за поети с китара в Харманли, Ловеч, Несебър, Бургас (два пъти) и на награди „За цялостно творчество“ от фестивалите в Равда и София. Печели наградата за текст на песен на „Плевенски китарен фестивал“ през 2019 г. Като поет печели първо място в националните конкурси: „Ерато“ – София (в конкуренцията на пет хиляди участника), „Любовта е пиянство или пиянство от любов“ – Силистра, „Море за всички“ – Варна „За един по-човечен свят“ – Пловдив „България – болка и надежда“ – Пловдив, За първата си книга „Лунясвам“ получава званието "Доктор хонорис кауза" на в. "Пловдивски университет" и специалната награда на вестник „Луд труд“ по време на „Южна пролет“ 2000 г. в Хасково. Печели и конкурса за неиздаван ръкопис на община Пловдив с „Необятно“. Спонсорира конкурси за поезия и фестивали за авторска песен, участва в „Поетическа академия“ на Добромир Тонев, Литературно студио „Младост“ на Николай Гюлев, „Метафора“ на Иван Ройдов. Автор е на сценария на спектакъла "Звездите над Варна" по творби на автори от Сдружение на писателите – Варна. Член на Дружеството на пловдивските писатели, Сдужение на писателите - Варна и Съюза на българските писатели. Автор и изпълнител в моноспектаклите „Всичко е на нервна почва“ и „Джаз“. Дискография – Албуми с авторски песни: „Духът на дивия козел“ (1996), откъдето идва и прякорът му „Див козел“, „Черен дракон“ (двоен албум, 2013) „Свещ“ (2020) Автор е на стихосбирките: „Лунясвам!“ (2000) „Отглеждане на мъж“ (2005) „Римувани бургазми“ (2009) „Необятно“ (2012)