Литературна вечер в памет на поетесата Лиляна Желязкова в Дома на писателя – Варна, ул. „Крали Марко“ 11.

Лиляна Желязкова (13.11.1955 – 10.09.2001) е поет с ярък лиричен талант и дълбоко духовно светоусещане. Последовател на висши духовни учения. В нейното творчество Любовта, Истината и Светлината се преплитат с търсенето на смисъл отвъд видимия свят – за мястото на човека и човешката душа отвъд пределите на живота и смъртта, в безкрайния кръговрат на Вселената.
Тя вярваше, че земният живот е само част от един по-голям духовен път и често казваше: „Истинското щастие и справедливост не са на този свят.“
Родена е на 13 ноември 1955 г. във Варна. Завършва българска филология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Работи като учител по български език и литература и като редактор във вестник „Авренска комуна“. Има публикации във вестниците „КИЛ“, „Пулс“ и „Литературен фронт“, в списанията „Пламък“ и „Септември“, както и в алманасите „Простори“ и „Юг“.
Лиляна Желязкова е автор на две стихосбирки:
- „Нежност в повече“ – Варна, издателство „Георги Бакалов“, 1989 г., редактор Красимир Машев художник: Владимир Иванов. Стихосбирката излиза в емблематичната за времето си библиотека „Кълнове“ – поредица, предназначена специално за дебютни книги на млади и обещаващи автори за времето си библиотека „Кълнове“ – поредица за дебютни книги на млади автори.
- „Домът на сънищата“ – издателство „ Полиграфюг“, Хасково, 1992 г.
Автор е и на книгата с проза „Целувка с небето“ – Варна, издателство „Никра“, 1992 г.
Творчеството ѝ оставя своя следа и в т.нар. лирична фантастика – пространство, в което поезията, философията и фантастичното се срещат.
Творчеството на Лиляна продължава своя живот и след нейната кончина. През 2011 г. в литературна дискусия, посветена на фантастичната поезия, са публикувани нейни стихотворения, сред които „Смъртта ще дойде тъй красиво...“, „Нежност в повече II“ и „С цвят на любов“. Писателят и преводач Веселин Маринов е цитиран там с определението за Лиляна като „българската Емили Дикинсън“.
През 2017 г. – шестнадесет години след смъртта ѝ, стихотворението „Аз съм всичко това“ е публикувано в годишния алманах „ФантАstika“. Публикацията е регистрирана и в Националната библиография на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ като стихотворение на Лиляна Желязкова, поместено на стр. 133. Това посмъртно присъствие на нейното творчество е още едно свидетелство, че поезията има свой живот, независим от земния път на своя автор.