Една година от кончината на Турхан Расиев ((28.I.1942 – 14.VII.2025)

На 14 юли 2026 г. бележим една година от кончината на Турхан Расиев – доайен на българската и балканската сатира.
Той бе един от учредителите през септември 1990 г. на Сдружението на писателите – Варна, и дългогодишен член в редакционната колегия на вестник КИЛ („Култура, Изкуство, Литература“).
Турхан Расиев е роден на 28 януари 1942 г. в с. Генерал Киселово, Варненска област. Започва да пише като ученик в Първа гимназия – гр. Добрич (първо на турски език), и в гимназията в гр. Вълчи дол (на български език). Бил е журналист във вестниците „Варненски бряг“ – Златни пясъци, и „Девненски възход / Седем дни“ – гр. Девня. Първата му хумористична книга – „Човещина“, излиза на турски език през 1968 г., а първата му книга на български език – „Не плачи последен“, се появява през 1978 г.
Около 57 години Турхан Расиев се занимава с хумор и сатира. Печата във всички вестници и списания на България, които имат хумористични страници. Автор е на около 25 книги. Негови хумористични творби са публикувани в Русия, Турция, Румъния, Молдова, Литва, Македония, Сърбия…
Включен е в антологиите за афоризми, които излизат през 2018 г. в Сърбия и Македония. Съставител на антологията „Българският афоризъм“ (2009) и на много други сборници с афоризми и епиграми от български автори.
Освен това е автор на очерци и литературнокритически статии за изявени хумористи от своето време. Прави обзорни изследвания, като „Книгите на варненските хумористи и сатирици в културното наследство на Варна“, отпечатано в „Културното наследство на Варна. Известия на Съюза на учените – Варна“ (2014).
Неделима част от делото му е и книгата „Кратки турски народни приказки. Преразказани от Турхан Расиев“ (Варна: Изд. „Славена“, 2012, ISBN 978-954-579-953-2) – с хитроумно поднесени притчи и приказки, адресирани към малки и пораснали читатели…
Белязан с волен смях и мъничко тъга е земният път на Турхан Расиев. Разпознаваеми са неговият хумор и сатирата му. Създавани десетилетия наред, творбите му са провокирани най-често от актуални събития и ситуации. Отзвук от злободневни проблеми и грижи, от наблюдения и оценки за поведението и нравите на съвременниците. Израз на лични оценки и премисляни свои или чужди представи.
Екстракт от наследена мъдрост – припозната от предци и усвоена в годините, но и натрупан житейски опит, нерядко – горчиво изстрадан и скъпо заплатен опит, епиграмите и афоризмите му, или кратки, сентенционно изведени изречения, са ироничен поглед и усмивка, примесена с тъга. Остри, пиперливи понякога, но добронамерени. Поднесени находчиво, често ритмизирани и римувани, творенията на автора се превръщат в „подправката“, която човек избира, за да даде аромат и да подкрепи собственото си слово.
В знак на уважение към всестранната му дейност, някои изследователи определят цяла плеяда варненски хумористи – Веселин Асенов, Георги Бербенков, Върбан Боров, Неделчо Витанов, Иван Троянски, Емилиян Ялъмов, Милко Хамбарджиев, Марио Милушев и др. – с общия събирателен термин „Турханово време“ (в. КИЛ, бр. 5 (365), юли 2015 г.).
Така и ще запомним дълголетната му творческа деятелност – като „Турханово време“…

Ще го помним с добро!
Дълбок поклон пред паметта му!

От в. КИЛ и Сдружението на писателите – Варна
Д-р Ваня Колева, главен редактор на в. КИЛ („Култура, Изкуство, Литература“)На 14 юли 2026 г. бележим една година от кончината на Турхан Расиев – доайен на българската и балканската сатира.
Той бе един от учредителите през септември 1990 г. на Сдружението на писателите – Варна, и дългогодишен член в редакционната колегия на вестник КИЛ („Култура, Изкуство, Литература“).
Турхан Расиев е роден на 28 януари 1942 г. в с. Генерал Киселово, Варненска област. Започва да пише като ученик в Първа гимназия – гр. Добрич (първо на турски език), и в гимназията в гр. Вълчи дол (на български език). Бил е журналист във вестниците „Варненски бряг“ – Златни пясъци, и „Девненски възход / Седем дни“ – гр. Девня. Първата му хумористична книга – „Човещина“, излиза на турски език през 1968 г., а първата му книга на български език – „Не плачи последен“, се появява през 1978 г.
Около 57 години Турхан Расиев се занимава с хумор и сатира. Печата във всички вестници и списания на България, които имат хумористични страници. Автор е на около 25 книги. Негови хумористични творби са публикувани в Русия, Турция, Румъния, Молдова, Литва, Македония, Сърбия…
Включен е в антологиите за афоризми, които излизат през 2018 г. в Сърбия и Македония. Съставител на антологията „Българският афоризъм“ (2009) и на много други сборници с афоризми и епиграми от български автори.
Освен това е автор на очерци и литературнокритически статии за изявени хумористи от своето време. Прави обзорни изследвания, като „Книгите на варненските хумористи и сатирици в културното наследство на Варна“, отпечатано в „Културното наследство на Варна. Известия на Съюза на учените – Варна“ (2014).
Неделима част от делото му е и книгата „Кратки турски народни приказки. Преразказани от Турхан Расиев“ (Варна: Изд. „Славена“, 2012, ISBN 978-954-579-953-2) – с хитроумно поднесени притчи и приказки, адресирани към малки и пораснали читатели…
Белязан с волен смях и мъничко тъга е земният път на Турхан Расиев. Разпознаваеми са неговият хумор и сатирата му. Създавани десетилетия наред, творбите му са провокирани най-често от актуални събития и ситуации. Отзвук от злободневни проблеми и грижи, от наблюдения и оценки за поведението и нравите на съвременниците. Израз на лични оценки и премисляни свои или чужди представи.
Екстракт от наследена мъдрост – припозната от предци и усвоена в годините, но и натрупан житейски опит, нерядко – горчиво изстрадан и скъпо заплатен опит, епиграмите и афоризмите му, или кратки, сентенционно изведени изречения, са ироничен поглед и усмивка, примесена с тъга. Остри, пиперливи понякога, но добронамерени. Поднесени находчиво, често ритмизирани и римувани, творенията на автора се превръщат в „подправката“, която човек избира, за да даде аромат и да подкрепи собственото си слово.
В знак на уважение към всестранната му дейност, някои изследователи определят цяла плеяда варненски хумористи – Веселин Асенов, Георги Бербенков, Върбан Боров, Неделчо Витанов, Иван Троянски, Емилиян Ялъмов, Милко Хамбарджиев, Марио Милушев и др. – с общия събирателен термин „Турханово време“ (в. КИЛ, бр. 5 (365), юли 2015 г.).
Така и ще запомним дълголетната му творческа деятелност – като „Турханово време“…

Ще го помним с добро!
Дълбок поклон пред паметта му!

От в. КИЛ и Сдружението на писателите – Варна
Д-р Ваня Колева, главен редактор на в. КИЛ („Култура, Изкуство, Литература“)