Честит празник на вестник КИЛ – 11 май!

Ликува природата в разноликите нюанси на зеленото. Тържествува с обилното многообразие на цветове и багри, събудени за нов живот. Май – месецът на буен растеж на тревите и раззеленяването, наричан от старите българи „травень/тръвен/тревен“ (travenь), но и „цветен“ (květenь)[1, 2] – заради щедрото разцъфтяване на растенията. Названия, които и сега се пазят в някои славянски езици. В полски trawień е вече остаряло (днес – maj), но пък април е kwiecień. В украински и беларуски език наричат май „травень“, докато в чешки е květen. Латинското понятие „май“ се налага сравнително късно.

Многоцветен и пищен с красотата си, май е свързан със значими празници, с различен характер и специфика – християнски или граждански. Това най-вече се отнася за честванията на нашите първоучители, създателите на българската азбука и на славянската книжовност – Константин-Кирил Философ и брат му Методий – на 11 май. Малко по-късно, на 24 май, честваме Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност – вече в гражданския, светски в същността си празник.

11 май е празник и на вестник КИЛ („Култура, Изкуство, Литература“) – представителното печатно издание на Сдружението на писателите – Варна. За първи път се появява в началото на юли 1992 г. Преди него, през юни 1991 г., Сдружението издава вестник „ЛИТ – Литературен глас“, като в подзаглавие са откроени границите, в които ще се простира съдържанието му: „Литература, Изкуство, Култура, Публицистика“. Проектът е мащабен, но броят остава единствен. Вестник КИЛ обаче успява и 34 години вече пулсира с литературата и изкуствата на града и региона.

Издаван благодарение на финансовата подкрепа на Фонд „Култура“ от Дирекция „Култура и духовно развитие“ към Община Варна, вестник КИЛ е уникален като платформа орган на писателите, но е отворен към деятелността и на творци от други области на изкуството (художествено-визуални и музикални).

В него се печатат слова на поети, белетристи, сатирици, литературни и театрални критици, музиковеди, историци на изкуството, журналисти – една културна общност, която през годините се променя и обновява с нови хора. Творците носят съзнание за мисия, свързана със съществуването на българската литература и култура. Културният им опит е важен най-вече с интелектуално-емоционалните им натрупвания и ясната йерархия на ценностите, с естетическите им критерии. Така вестник КИЛ се превръща в средище на разностранни идеи, схващания, мнения – обстоятелство, особено важно за съпричастността му към културното многообразие на Европа.

През годините вестникът създава около себе си кръг от демократично мислещи творци: хора с кауза, със свой стил и език, със свои естетически и културни критерии. Превърнал се в особен тип институция, вестник КИЛ е ефикасна и ефективна медия, откликваща и отразяваща важни за града културни събития и прояви. Той е гъвкав, лаконичен, експресивен, съзнателно търсещ експериментиране със словото и критично-иронични акценти, естетическа провокация спрямо читателското очакване. Вестникът трайно отстоява своята позиция спрямо случващото се в съвременната ни реалност. Същината му е заложена от първооснователите, но стратегиите и визията за него действено се променят през годините. Една от целите на КИЛ е да допринася за естетическото възпитание и за всестранното развитие на подрастващите. Затова от бр. 4 (400), 2021 г., въведохме специализираната страница „Младежка лира“ – с текстове на студенти и ученици от гимназиален курс, която излиза във всеки нов брой – и продължава през 2026 г. Обратно, с въведената от бр. 1 (410) за 2024 г. специализирана „Литературна анкета на КИЛ“ се обръщаме към заслужилите юбиляри, които имат още един повод и начин да изразят себе си – като път на развитие и концепции. Системно в броевете водим „Хроника“ – за събития, свързани с живота на Сдружението, но и с важни за град Варна културни явления. Всичко това разширява възрастовите параметри на читателите ни, както към високите, така и към все по-малките групи.

Ефективността на вестник КИЛ по достойнство се оценява от обществеността и затова три пъти е отличаван с Награда „Варна“ – през 1997, 1998 и 1999 г. През 2023 г. бе отличен с наградата „ВИА за Варна – 2023“, от Фондация „ВИА – За живото изкуство“, като отличието е „за изключителни заслуги към културата и културното самочувствие на Варна“.

Датата 11 май е определена за празник на вестник КИЛ по време на председателството на Атанас Липчев (с мандат от 19.IX.2008 г. до кончината му на 6.II.2010 г.) и Управителен съвет с членове: Ванилин Гавраилов (зам.-председател), Кирил Георгиев, Илиян Троянски, Иван Овчаров. През този период главен редактор на вестник КИЛ в началото е Станислав Пенев, а от бр. 1 за 2009 г. до бр. 10 за 2012 г. – Иван Овчаров. След Иван Овчаров, от бр. 11 и 12 за 2012 г. и до цялото течение на 2018 г. главен редактор на вестник КИЛ е Ангел Дюлгеров, а после – от първи брой за 2019 г. до сега – д-р Ваня Колева.

Екип от професионалисти, писатели, които знаят силата на азбуката и на писаното Слово – Атанас Липчев и воденият от него състав на Управителния съвет избират за празник на вестник КИЛ деня, когато Българската православна църква почита паметта на светите равноапостолни Методий и Кирил. Основават се на това, че във вестник КИЛ се говори за литература, история, за музика, театър, изобразително изкуство. В него се отразяват културни събития и лични творчески изяви. Представят се премиери на книгите на писатели от Сдружението. В слово и образ – с богат набор от снимки и картини, се разкрива творческата деятелност на различни личности, с проблематиката на интересите и характерното за тяхната работа.

Всички те – от първооснователите на вестник КИЛ до редакционния екип днес, помнят, че буквите – чрез смисъла, който носят графиката и названията им, особено глаголицата на св. Константин-Кирил, формират мисловни модели. Модели, които проникват в съзнанието и душевността на българския етнос и създават традиция. А тя, чрез механизмите на ритуала, организира социума, като откроява особената значимост на деятелността на Учителя и Книжовника. Така е било някога.

Такава е и днес мисията на Учителя и Твореца.

Известно е, че „в глаголицата е концентриран логически и философски целият светоглед на предците ни, а символната ѝ система е строго подредена и смислово издържана“[3]. Знае се, че глаголическите букви, макар непригодни за всекидневна употреба поради сложността на графиката си, са мистични знаци: за смисъла на Сътворението, за същината на нещата, за истината и благодатта, идещи свише.

Преднамерено и целенасочено сътворена да отразява особеностите на славянските езици, глаголицата е разработена от Константин-Кирил Философ и брат му Методий в периода между 855 и 862 година в манастира Полихрон, Мала Азия. 1170 години от създаването ѝ отбелязахме през миналата 2025 г. Летоброенето на буквите продължава…

В началото Църквата е почитала паметта на Солунските братя поотделно, в деня на кончината на всеки от тях: на св. Кирил – на 14 февруари; на св. Методий – на 6 април. Но понеже са родни братя, а и апостолското им дело ги обединява в едно, се появила идеята за общо тяхно честване. Започнали да празнуват делото им в деня на Методиевата смърт, 6 април. Датата обаче попада в периода на Великия пост, а тогава, според църковния устав, е забранено тържествено отбелязване на паметта на светците. Затова избрали 11 май като подходящ ден за честване на Солунските братя. Денят е засвидетелстван в Сборника на московския Успенски събор – паметник на старобългарската писменост от XII век. Честването на светците на тази дата продължило до нашествието на татарите и османските турци по нашите земи, след което било забравено.[4]

Възобновяването на празника на светите равноапостолни Методий и Кирил през Възраждането, по писмено документирано сведение, е на 11 май 1813 г. в Шумен. Това е най-ранното им честване през XIX век и изтласква назад във времето известното чрез Найден Геров свидетелство, че първото тяхно празнуване е в Пловдив през 1851 г. Източник за информацията от Шумен е писмо от арменския историк и етнограф Минас Пъжъшкян, който разказва, че по време на посещението си в града, случило се в навечерието на 11 май 1813 г., е бил поканен на вечеринка с театрално представление „по случай българския празник на писмеността“. Като член на Мъхитаристката конгрегация, Минас Пъжъшкян е бил задължен да прави ежедневен отчет на своята дейност, а писмото, в което описва видяното в Шумен, е част от неговия отчет. Оригиналът на писмото се пази в архива на Мъхитаристката конгрегация във Венеция под сигнатура МП 1813. Открито е през 1982 г. от преводача и специалист по арменистика Агоп Орманджиян.[5]

Въз основа на писмото на Пъжъшкян и по решение на градския Общински съвет, от 2000 г. насам 11 май се чества като празник на Шумен.

Денят е празник и на Ловеч.

*

Малко по-късно, на 24 май, в гражданския, светски по същината си празник, светът сякаш засиява. Приповдигнато и тържествено се носят звуците на химна „Върви, народе възродени, / към светла бъднина върви!“... Празнично и с радост величаем силата на Буквите. Малки и големи, млади и по-възрастни честваме Словото.

Обръщаме поглед към сътвореното от книжовници, творци на Словото, с образ и багра, с ноти и звуци, работили всеотдайно през вековете, включително до наши дни. Защото и сега, според силите си, опитваме да разровим жарта и да открием въгленчето, с което да палнем светлинка в душите на другите.

Дали и доколко успяваме, е въпрос с много и различни отговори. Важно е да не се отказваме.

*

Честит празник на списващите, читателите и почитателите на вестник КИЛ – „Култура, Изкуство, Литература“ – 11 май!

Да пребъдат Буквите и Словото, Знанието и Мъдростта!

-------------

1. ТОПОРОВ, В. Н. Месяцы. В: МИФЫ народов мира. Энциклопедия. Т. 2. Москва, 1988, с. 146.

2. МАРИНОВ, Димитър. Народна вяра и религиозни народни обичаи. София: БАН, 1994, с. 623.

3. ЙОНЧЕВ, Васил. Азбучна истина. Списание осем. За буквите. Бр. 5 (77), май 2015, с. 14.

4. ЖИТИЯ на светиите. София: Синодално издателство, 1991, с. 245.

5. Ден на Шумен. Община Шумен. Официален уебсайт.

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВЕСТНИК КИЛ – 11 МАЙ!