ЗА ЕДИНАДЕСЕТИЯ НАЦИОНАЛЕН ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС ЗА РАЗКАЗ „АТАНАС ЛИПЧЕВ“ – 2025

         Сдружението на писателите – Варна, финансово подпо­могнато от Фонд „Култура“ към Община Варна, успешно проведе Единадесетия национален литературен конкурс за разказ „Атанас Липчев“ през 2025 година. Конкурсът е из­раз на почит и признателност към писателя Атанас Липчев.

         Атанас Липчев е изключително скромен човек, покорява с човечността си. По слова на поета Валери Станков, кой­то е и негов издател: „самият той излъчва повече светлина, обич и доверие и буди възхита и респект […] – със смело изстреляна като куршум дума – там, където другите пред­почитат да мълчат“. Затова: „романите на Наско Липчев – „Тихият бял Дунав“ (2005), „Крадци“ (2008) и „Тежки пари“ (I част – 2004; II част – 2006), и особено първият от тях, ще се наредят сред вечните български книги“. Естествена част от тази редица са и романите „Фустанела“ (2009), „Пътят към зимата“ (2009), „Mailer Daemon или Другият бряг на ре­ката“ (2010), и първата книга, с която писателят навлиза в литературата – сборникът с разкази „Вълча любов“ (1986).

        Силно въздействащи са книгите на Атанас Липчев и ще останат във времето – като посланици на хуманност, демократизъм, свободомислие, със силата на космополитния му дух.

        Роден, работил, творил във Варна, Атанас Липчев – като човек и общественик, оставя трайна диря не само в исто­рията на Сдружението на писателите, на което е предсе­дател (19.IX.2008 – 6.II.2010), но и в паметта на своя град. 

        Безспорен е също приносът му в националната литературна съкровищница, а защо не – и в световната литература.

        Националният литературен конкурс за разказ „Атанас Липчев“ има за цел да предизвика авторите участници да погледнат света с нови очи. Да снемат анамнезата на новото време и да направят анализ на неговата диагноза, както и да предложат варианти за неговото лечение. За мото и услов­на тема на форума тази година избрахме цитат от романа на Атанас Липчев „Тежки пари“: „Животът си беше добре подреден, когато…“

       Същевременно в обявата на конкурса отбелязахме, че те­мата не е задължителна. Така дадохме възможност, заедно с изискването за нов разказ, творците да развихрят въобра­жението си. Мотото да провокира и поведе техните мисли в определена посока, но всеки да може да пресътвори света по свой начин.

       Защото е важно да опознаваме себе си и обществото око­ло нас. Да проникваме в дълбините на процесите, да ги раз­бираме и тълкуваме – според силите и възможностите си. Да оставим своя следа в общия и дълговечен културен градеж. В национален, а ако може – и в световен мащаб… Чрез сло­вото си да оставим своеобразен код – или един специфичен генетичен материал, който да води и насочва следващите поколения в правилната посока.

       Ще си позволя да напомня желанието на академик Пьотр Гаряев: „да се научим да разговаряме със себе си, със своите органи“. Защото, според него: „човешката мисъл, изразена със слово, може да направи всичко нужно с органите. Може със слово и със собствената мисъл човек да поправи себе си, да премахне всички заболявания, да се защити от вируси и бактерии…“ Откривател на теорията на вълновия геном, основана на факта, че гените издават собствена мелодия, Гаряев отбелязва, че гените, тялото ни, „четат и чуват“. Че нашият хромозомен ред е изтъкан от словосъчетания, при което за гените не е важно на какъв език говорим. Важен е смисълът, вибрацията, която носят думите. Защото човеш­ката реч е квазигенетичен материал, който прилича на кон­струкцията на гена.

      В литературната надпревара през настоящата година се включиха автори от почти всички кътчета на Отечеството: София, Варна, Пловдив, Русе, Бургас, Шумен, Търговище, Мездра, Ямбол, Смолян, Кърджали, Асеновград, Плевен, Стара Загора, Велико Търново и много още градове и села. Получихме творби и отвъд границите на страната – от Канада, САЩ, Франция и Молдова. Радостен е фактът, че голяма част от участниците са млади хора, защото значима цел на Сдружението на писателите във Варна е привличане­то и вдъхновяването на млади таланти. 30 от авторите са на възраст между 18 и 37 години, като шестима от тях са на 18 години.

       Получените разкази са 157. Една част от тях са по зада­дената тема. При останалите авторите им са се доверили на своето вдъхновение. Тази година има много творби за лю­бов – това е хубаво, защото светът днес страда от липса на обич; от омраза, раждаща войни. Също и текстове, свързани със смразяващото ни съвремие. Не липсват разкази на фолклорна основа. Няколко са фентъзи творенията, в унисон с готик влечението на младото поколение.

       През призмата на получените разкази виждаме колко не­предсказуемо променлив е животът. Колко изменчив и раз­личен е всеки нов ден, и това е резултат от нашите избори. Показателни са дори заглавията на текстовете. Интересни и интригуващи, сред тях четем: „Списък за пазаруване на щастие“, „Да зашием дура матер“, „Вампир“, „Светофар за птици“, „Любовен облак“, „Фокус“, „Розово фламин­го“, „Кому е нужна войната“, „Бързайте да правите добро“, „Русалката“, има дори „Утопия в бяло“.

       Всяка година подчертаваме, че Националният литерату­рен конкурс за разказ „Атанас Липчев“ е анонимен. Целта е безпристрастно оценяване на художествената стойност на получените текстове, както и разказваческото майсторство на участниците, а защо не и тяхното новаторско мислене.

       Със задоволство отбелязваме, че значителна част от представените в единадесетото издание на конкурса тексто­ве са доста добри. Това немалко затрудни журиращите при определяне на лауреатите. Разказите на участниците тази го­дина бяха оценявани от тричленно жури в състав: председа­тел – професор д.ф.н. Сава Василев – преподавател във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, писател и литературен критик, и членове: Ганка Филиповска – писател, редактор и коректор; Владимир Шумелов – писател и литературен критик.

      След внимателна преценка, оценяващите отличиха тек­стовете на следните автори:

– Първа награда – 500 лв., грамота и плакет получава Йонка Петрова Първанова от град София – за разказа „До живот“.

– Втора награда – 300 лв., грамота и плакет получа­ва Любомир Русков Духлински от гр. Плевен – за разказа „Броеницата на свети Тома“.

 – Трета награда – 200 лв., грамота и плакет получава Иван Сухиванов от гр. Бургас – за разказа „Костюм за по­гребение“.

–  Първа поощрителна награда – 100 лв., грамота и пла­кет получава Петя Недкова Гюрова от гр. Поморие – за раз­каза „Глух мрак“.

–  Втора поощрителна награда – 100 лв., грамота и пла­кет получава Розана Стоянова Петрова, родена във Варна, живее в София – за разказа „Денят без вчера“.

– Трета поощрителна награда – 100 лв., грамота и пла­кет получава Мария Илиева Димитрова от гр. Кърджали – за разказа „Батман от депото“.

– Четвърта поощрителна награда – 100 лв., грамота и плакет получава Милен Нанков от гр. Ловеч – за разказа „Живот с ръка върху витлото на лодка“.

– Наградата на Радио Варна получава Весислава Любомирова Савова от гр. София – за разказа „Първа по­беда“.

      От Сдружението на писателите – Варна, изразяваме ис­крената си благодарност към журиращия състав: професор д.ф.н. Сава Василев, г-жа Ганка Филиповска и г-н Владимир Шумелов, които вложиха сърце и душа при оценката на със­тезаващите се разкази.

      Благодарим и на всички автори, които със своите тек­стове се включиха в Единадесетия национален литературен конкурс за разказ „Атанас Липчев“ – 2025.

      Дълбоко сме признателни за финансовата подкрепа на Община Варна и Фонд „Култура“ – единадесет години вече. Не бихме могли да се справим без неоценимата помощ от Общината.

      Важен наш партньор при изпълнение на различните ни проекти и в частност – на Националния литературен кон­курс за разказ „Атанас Липчев“, безусловно е Радио Варна. Институцията, която обичайно дава трибуна на членове от Сдружението на писателите и е място, където редовно про­веждаме своите представяния и срещи.

      Благодарим Ви и до нови срещи!