КИРИЛ ГЕОРГИЕВ на 80 години

         Кирил Георгиев Георгиев с достойнство празнува 80-летието си.

             Един от основателите и досега – реален член на Сдружението на писателите – Варна, той е един от онези 32-ма души, които с активно присъствие и с подписа си след събранията от 17 и 27 септември 1990 г. документират учредяването на нашата писателска организация.

            И по-късно, поради възникнали организационни катаклизми, Кирил Георгиев отново е сред онези – всъщност повече от 1/3 от членовете, които предприемат мерки за спасяване на Сдружението на писателите. Тогава група от знакови фигури – Атанас Липчев, Кирил Георгиев, Веселина Цанкова, Ванилин Гавраилов, Илиян Троянски, Емил Иванов, Иван Овчаров и др., подготвят извънредно Общо събрание, проведено на 19 септември 2008 г. Избран е нов Управителен съвет с председател – Атанас Липчев, и с членове: Ванилин Гавраилов (зам.-председател), Кирил Георгиев, Илиян Троянски, Иван Овчаров. Ръководството преодолява перипетии и разчитайки на градения във времето авторитет и личните си познанства, най-вече Атанас Липчев и Кирил Георгиев, успяват да върнат ключа за къщата на ул. „Крали Марко“ 11. Тази къща и днес е уютен дом и място, където Сдружението провежда сбирките и четенията си. За жалост повечето от споменатите имена вече принадлежат на Вечността…

            Затова още по-ценни за нас са живите радетели за целостта и жизнеността на Сдружението. А Кирил Георгиев трайно през годините е участвал в Управителния съвет, бил е председател и на Етичната комисия.

Чрез спомените, които разказва, и особено в книгите си „Близки върхове. Спомени“ (Варна: Издателство „Онгъл“, 2015. ISBN 978-619-7079-50-0) и „Сезонът на спомените. Новели“ (Варна: Издателство „Онгъл“, 2015. ISBN 978-619-7079-57-9), той представя историята на Сдружението на писателите – с реално преживени и емоционално пресъздадени разкази за конкретни личности или събития.

            Кирил Георгиев е роден на 16 февруари 1945 г. в гр. Сандански. През 1967 г. завършва Медицински университет – София, специалност „Фармация. През 1973 г. се установява във Варна, а от 1974-та започва да служи като военен фармацевт в Българските военноморски сили – Варна. През есента на 1975 г. Кирил Георгиев е приет за член на Литературен клуб „Христо Смирненски“ към Дома на народния флот – Варна. Член е на Съюза на българските писатели – София.

          Автор е на стихосбирките: „Другото е радост“ (1989), „Параклис за невинни“ (2006), „Разпятие“ (2008), „Закъснял отговор. Избрани стихотворения“ (2010). На новелите: „Помен за живи“ (2009), „Близки върхове“ (2015), „Сезонът на спомените“ (2015). И на разкази – „Късни разкази“ (2020).

Лауреат е на награда на Военно издателство (1989) и на наградата „Златен морски кортик“.

           По повод годишнината му, Сдружението на писателите – Варна, желае на Кирил Георгиев здраве и добри дни, радост и топлина в сърцето и надежди, които да окриляват душата му! Да бъде силен духът му и да продължава да пише!

 

...

ВЕЧЕ

Бърза времето,

вече не смогвам

с него да крача.

Много болести пробвах

и решавах трудни задачи.

Господи,

не измествам въпроса

за моите възможности.

И любовта,

и радостта съм докосвал,

колкото можех.

Няма пътища обратни

и пътеки стари…

Още ходя по земята

и всеки

може да ме изпревари.

ВРЪХ БЕЗБОГ

Няма връщане вече назад.

Още малко – Перун ще отреже

с трясък Божия свят

върху моите надежди.

Няма птици.

Няма треви.

Всичко е скрито под камък.

Бог ли?

Аз избрах смелостта,

за да кажа,

че той е измама.

Той е илюзия,

той е мечта,

той е болката чужда,

той е страхът от смъртта

и всичко,

което днес ни е нужно.

Няма връщане вече назад.

Нито съм първи,

нито последен.

Ще остана

връх полегат,

но не и наведен.