ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН на Ванилин Гавраилов!

           Ванилин Гавраилов чества своята 70-годишнина днес, на 10 февруари.

           Член е на Сдружението на писателите – Варна, на което три мандата е и председател. Първо, след кончината на председателя Атанас Липчев на 6 февруари 2010 г., Ванилин Гавраилов, който дотогава е заместник-председател, довършва като председател мандата 19.IX.2008 – 12.XI.2010 г. Избран е за председател на мандат 12.XI.2010 – 19.Х.2012 г., когато е решено мандатът на ръководството да стане тригодишен. И после, в периода 13.XI.2015 – до края на 2018 г.

           Много и добри събития се случват при неговото председателство. Значими са заслугите му за Сдружението на писателите във Варна – не само във времето, когато беше председател, а и заради цялостната му активна организационна, творческа и редакционна дейност, за всички инициативи, с които подкрепя и популяризира дейността на организацията. Освен това е член на Съюза на българските писатели. Почетен член на Московската градска организация към Съюза на писателите на Русия.

       Отпечатани са книгите му с поезия: „Молитва за събуждане“ (1990), „Отговор през рамо“ (2005), „Серенада против суета“ (2010). Негови стихотворения са публикувани в централни и местни издания. Превеждани са на руски и литовски език.

       Да бъде честит Ванилин Гавраилов!

       Да бъде здрав, усмихнат, със силен дух и вдъхновена душа! И да продължава да твори!

       За много благословени години!

...

ОБРОК

Душата ми изгни във таз държава!...

Децата ни избягаха навън!...

Със мене днес – каквото ще да става!...

Във краткия живот – случаен трън!...

Какво прекрасно място продължава

България да бъде – като сън!...

Какво от мойте сънища остава?!... –

Децата ни заминаха навън!...

През целия живот се заблуждавам,

че някога ще светне – ала не –

тук милата ни, родната държава,

ни тласка бавно – все на колене!...

И гледам как от другаде прииждат, –

докрай да ни изкупят, но нима

държавниците наши все не виждат

как тихо си отиваме – с дома?...

Как тихичко продаваме земите,

как бавно бий камбаненият звън!?...

Днес Крум го няма, българи… А дните

броят ни все банкерите отвън!...

Ювиги кане, колко си високо?!...

И колко нямат българите глас?!...

Живота си полагам във оброка –

да се завърнеш някой ден на власт!...

Да върнеш пак законовата сила,

да вдъхнеш дух на българския глас!

И да изчистиш таз държава гнила,

преди да е очистила тя нас!...

РАЗПЛИТАНЕ

Разплитам се усърдно – ден след ден,

а плетката тъй бързо се стопява...

Расте кълбото с нишката зад мен,

назад остават суета и врява...

На словото ми вплетеният дух

дали ще топли нечия надежда?...

Или ще се препъва някой глух

и сляп лаик в обърканата прежда?...

Загрижена за детския терлик,

тъй баба ми разплиташе пуловер,

докато аз играех на войник

и в ордените дядови се ровех...

Дано успее звездният плетач,

ако изобщо края ми намери,

да изплете след моя сетен здрач

поне терлички за невръстни ери...