Панчо Недев е един от активните инициатори и участник в учредяването на Сдружението на писателите – Варна (1990). И до самия си край – на 6 февруари 2020 г., той бе сред дейните членове на Сдружението, а и живееше с проблемите и успехите на всички ни. Последната му публична изява беше едва десетина дни преди края – на 24 януари 2020 г., когато се включи в дискусия на тема „Аграрните реформи в България след 1944 година и 1989 година и последствията от тях“, организирана от Народно читалище „Ясна поляна – 2014“ – Варна, и проведена в Пленарна зала на Община Варна. Провокация за дискусията беше неговата трилогия „Луда Камчия“.
Роден на 24 август 1937 г., Панчо Недев е завършил Учителския институт във Варна (1956) и СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Българска филология“, и задочно – журналистика. Бил е редактор в Радио Варна, моряк от плавателния състав на БМФ като първи помощник-капитан. Също – учител и директор на основните училища в камчийските села Дъбравино и Гроздево.
Дългогодишен редактор и главен редактор на ведомствени печатни издания.
Автор е на 38 книги, сред които: Художествено-документални – „Те бяха осемнадесет“ (1976); „Сияние над морето“ (1986); „Път към светлината“ (1986). Романи, повести, разкази – „Овъртайм“ (1977); „Капитаните не умират“ (1990); „Обрулени от вятъра на промяната“ (2011); „Заливът на богините“ (2012); „Къща на кръстопът“ (2013); „Победители“ (2013). Фантастика – „Преди и след Апокалипсиса“ (роман, 2017); „Космически удар“ (роман – социална прогностика, 2018). Трилогиите „Луда Камчия“ (I част – 1988; II част – 2007; III част – 2011) и „Огледало за обратно гледане“ (I част – 2014; второ изд. – 2019), „С нашенци по света“ (II част – 2016), „В колектива и в ефира на Радио Варна“ (III част – 2016). Панчо Недев работи успешно и в полето на сатирата. Остави ни книгите: „Разговорки“ (2007); „Захапки“ (2009); „Захватки“ (2010); „Внезапни хрумки“ (2011); „Епиграмада“ (2011); „Епиграмажи“ (2012); „Апострофи“ (2012); „Страсти и красти“ (2014); „Сатирично око. Подбрани афоризми“ (2017); „Преживелици. Сатирични миниатюри, разкази, спомени“ (2017); „Мисли и размисли. За житието, битието и ехалето на човека“ (2018); „Сатирична паяжина“ (2018). И това, което е може би най-трудно – защото децата са твърде взискателни читатели – написа книги за деца: „Чуденки и питанки“ (2009); „Ум народен, благороден“ (2016).
Беше член и на Дружеството на варненските писатели (1974); член на Съюза на българските писатели.
С усмивка светла под мустак
от този свят ще си отида.
С усмивка ще си спомням пак,
Живот, за тебе – бисер в мида.
Блести, Живот, на този свят!
Какво ме чака, вече зная:
отсреща – вечен студ и мрак
и звездна тишина в безкрая.
Усмивката ми през сълзи
на тоз обичан свят остава,
а мойта лодка без мечти
и страсти скоро ще отплава.
КИЛ, бр. 6-7 (391), декември 2019 г.