Красимир Йорданов Йорданов е български поет и бард. Носител е на Голямата награда от фестивалите за поети с китара в Харманли, Ловеч, Несебър, Бургас (два пъти) и на награди „За цялостно творчество“ от фестивалите в Равда и София. Печели наградата за текст на песен на „Плевенски китарен фестивал“ през 2019 г. 

Като поет печели първо място в националните конкурси:

• „Ерато“ – София (в конкуренцията на пет хиляди участника),
• „Любовта е пиянство или пиянство от любов“ – Силистра,
• „Море за всички“ – Варна „За един по-човечен свят“ – Пловдив ,
• „България – болка и надежда“ – Пловдив.

За първата си книга „Лунясвам“ получава званието "Доктор хонорис кауза" на в. "Пловдивски университет" и специалната награда на вестник „Луд труд“ по време на „Южна пролет“ 2000 г. в Хасково. Печели и конкурса за неиздаван ръкопис на община Пловдив с „Необятно“.

Спонсорира конкурси за поезия и фестивали за авторска песен, участва в „Поетическа академия“ на Добромир Тонев, Литературно студио „Младост“ на Николай Гюлев, „Метафора“ на Иван Ройдов. Автор е на сценария на спектакъла "Звездите над Варна" по творби на автори от Сдружение на писателите – Варна.

Член на Дружеството на пловдивските писатели, Сдужение на писателите - Варна и Съюза на българските писатели. Автор и изпълнител в моноспектаклите „Всичко е на нервна почва“ и „Джаз“.

• Дискография – Албуми с авторски песни:
• „Духът на дивия козел“ (1996), откъдето идва и прякорът му „Див козел“,
• „Черен дракон“ (двоен албум, 2013),
•  „Свещ“ (2020).

Автор е на стихосбирките:

• „Лунясвам!“ (2000)
• „Отглеждане на мъж“ (2005)
• „Римувани бургазми“ (2009)
• „Необятно“ (2012)
• „Томче лирика” (2025)