Д-р Добрин Николаев Паскалев е роден на 25.12.1954 г. в гр. Варна. В родния си град завършва средно (1972) и висше образование (1980) - Медицински университет -Варна. Продължава да работи в своята Alma mater и до днес. Той е лекар второ поколение. Има признати две специалности - по вътрешни болести (1985) и по нефрология (1988). След защитена дисертация през 1995 г. е с титла "доктор по медицина", а от 2004 г. е избран от ВАК за доцент по нефрология. Д-р Д. Паскалев е автор и съавтор на повече от 150 научни статии, съобщения на научни форуми, монографии, учебници и ръководства по медицина със 179 цитирания и 3246 четения у нас и чужбина. Специализирал е вътрешни болести и нефрология в Рощок (Германия) и Санкт Гален (Швейцария). Член е на редакционните колегии на български медицински списания (Сърце-бял дроб", "Асклепий" и др.), както и на списание "Нефрология", Санкт Петербург, Русия. Като лекар в Клиниката по нефрология и диализа, УМБАЛ "Св. Марина" - Варна, д-р Д. Паскалев участва в европейско мултицентрово проучване на човешкия рекомбинантен еритропоетин при диализни пациенти в периода 1990-1992 г. В резултат на проведеното проучване еритропоетинът е официално регистриран в България, а през 1995 г. – признат за "животоспасяващо и поддържащо средство" в страната. В периода 2009 - 2015 г. той е включен в екипа, осъществил първите бъбречни трансплантации от жив донор във Варна. Д-р Д. Паскалев има определен интерес към история на медицината. Публикувал е монографията "Името е знак. Епоними в нефрологията" през 2020 г. и 2023 г. – второ преработено издание. Водещ автор е на други две монографии – "Лудвиг ван Бетховен. Патография на гения" (2021) и "Волфганг Амадеус Моцарт. Патография на детето чудо" (2023). Д-р Д. Паскалев има седем издадени стихосбирки и е сътрудник на Алманах за литература, наука и изкуство "Света гора" (Велико Търново). През годините е публикувал във вестниците "Черноморие" и "Черно море", както и във в. "КИЛ", Варна. Включен е в изданието "Хипократ и Пегас" (2022), което представя лекари – поети, писатели, есеисти и драматурзи от Възраждането до наши дни. През 2005 г. е носител на първа награда от Националния литературен конкурс "Любовта, без която не можем", Варна, както и специалната награда от Националния поетичен конкурс "Любовта е пиянство или пиянство от любов", Силистра, 2024 г. През същата година взема участие в поредния конгрес на UMEM (Интернационално сдружение на лекарите писатели) във Варна. През 2021 г. е отличен с най-високата награда на Медицински университет - Варна – знак "Синя лента".