Ценка Илиева Ковачева е родена в село Бело поле, Видинско, на 12.01. 1939 г. Живее и твори в гр. Варна. Завършва реална гимназия в с. Ружинци и курсове за работа в строителството в гр. Лом. През 1959 г. е разпределена на работа към „Монтажно управление“ – гр. Варна. Работи по националните обекти в Русе, Стара Загора, Бургас, Враца, ТЕЦ „Марица изток“, ТЕЦ „Девня“ и др. От 1967 г. живее постоянно във Варна и работи в Девня. Започва да пише от 1974 г. Първите ѝ публикации са във в. „Трезвеност“. През 1988 – 1989 г. работи в Украйна, а през 1990 – 1991 г. в Тараклия, Молдова. Свои дописки и стихове публикува във в. „Дружба“ – Москва, в. „Родно слово“ – Кишинев, в. „Български глас“ – Тараклия, общо към 60 текста. Връщайки се в България, продължава да пише дописки, стихове, епиграми. Печата в различни български вестници, като вече има над 270 публикации. Има над 270 публикации в различни вестници у нас и в чужбина. Нейни стихове са отпечатани в три антологии на ССП – София и много сборници в гр. Варна. Издала е над 20 самостоятелни книги, сред които – стихосбирките: „Кръстопътна държава“ (2015), „Азбучна симфония“ (2016), „С обич и болка за Род и Родина“ (2016), „Повеят на времето“ (2017), „Български корени – Дух и Вечност“ (2018), „Моя българска земя“ (2019), „Монолог“ (2019) и др., както и в проза – „При бесарабските българи: 1988 – 1991“ (2015), "В лабиринта на живота” (ИК „Стено), 2021 г.