ТУРХАН РАСИЕВ Моллов е роден на 28.І.1942 г.в с. Генерал Киселово, Варненска област. Авторът казва за себе си: „Произхождам от средно сериозно семейство. Родителите ми обичаха смеха, но не се шегуваха, когато трябваше да ме накажат за някоя лудория. Името на родното ми село е хем генералско, хем кисело. Затова често правя генерални изводи за властта и предизвиквам кисели усмивки в политиците. Женен съм, имам две дъщери и две внучки. Те взеха поука от бедното ми положение и не се занимават нито с литература, нито с изкуство. През 1969 г. завърших специалността „Икономика на строителството” при ВИНС „Д. Благоев”(днес Икономически университет) – Варна. Но не работих нито един ден по специалността си, защото не исках да преча на тогавашното социалистическо строителство, нито пък строителството да се оправдае за калпавото си качество с мен ”. Т. Расиев работи като журналист във вестниците „Варненски бряг” – Златни пясъци и „Девненски възход / Седем дни” – гр. Девня. Започва да пише като ученик в Първа гимназия – гр. Добрич (първо на турски език) и в гимназията в гр. Вълчи дол – на български език. Първата му хумористична книга „Човещина” на турски език излиза през 1968 г. , а първата му книга на български език „Не плачи последен” се появява през 1978 г. Вече над 50 години се занимава с хумор и сатира. Печатал е във всички вестници и списания на България, които имат хумористични страници. Автор на около 25 книги. Получавал е награди от конкурсите за хумор и сатира в Сопот, Брацигово, Свищов, Кубрат… През 1989 г. му връчват награда „Габрово” за активно присъствие в периодичния печат, а през 1990 г. – специалната награда „Настрадин Ходжа” за цялостно творчество на турски език от конкурса „Настрадин Ходжа и нашето време”, проведен в София под егидата на ЮНЕСКО. През 2012 г. става носител на литературната награда „Варна” за цялостно творчество на български език. Негови хумористични творби са публикувани в Русия, Турция, Румъния, Молдова, Литва, Македония, Сърбия… Участва в антологиите за афоризми, които излизат през 2018 г. в Сърбия и Македония. Съставител е на антологията „Българският афоризъм” (2009 г.) и на много други сборници с афоризми и епиграми от български автори.