Бисерка Иванова Алексиева е родена на 1.ХI. в с. Ружинци, Видинска обл. Член е на Сдружение на писателите – Варна от 2024 г. Завършила е специалност "Българска филология" във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. Носител на множество престижни литературни награди, сред които: I награда от конкурса „Земя на пеещите колелета“ – Генерал Тошево, 2019 г. – за разказа „В търбуха на мъглата“, I награда от конкурса „Спомени за Шейново“ – 2022 г. – за стихотворение, I награда от конкурса „Истински неща“ на Издателска къща „Многоточие“ – София, 2022 г. – за стихотворението „Песента на капчука“, II награда от конкурса „Наздравица за любовта“ – Асеновград, 2022 г. – за стихотворение, I награда от конкурса „Приказка от мен за теб“ – Пловдив, 2023 г., I награда от конкурса на Издателска къща „Многоточие“ – София, 2023 г. – за приказката за лека нощ „Мечо Непослушко“, награда от конкурса „Гайтани вежди, снага топола“ на издателство „Буквите“ – 2023 г. – за разказа „Люта кръв“. Авторката споделя за себе си: "Родена съм в село Ружинци, област Видин. Съдбата ме довела на това прекрасно място в деня на Будителите и така предопределила пътя ми – свързала ме със словото и с училището. Любовта към писаното слово събуди у мен моето семейство. Мама ме водеше в библиотеката на читалището още преди да мога да чета. От това време ми е останал спомен – странен мирис на книжки с илюстрациите на Лазаркевич и на Марая. За да мога да чета сама, дядо ме научи буквите, когато станах петгодишна. Той бе сладкодумен разказвач и почитател на Толстой, затова първата книжка, която прочетохме, бяха приказките на Лев Николаевич. Баба ми допълваше чудния свят на словото, като пееше или рецитираше стихотворения на Ботев, на Вазов, на Славейков. От нея научих Ботевите стихотворения и преди да навърша пет години, съм се включила сама в някакво тържество и не съм слязла от сцената, докато не съм казала стихотворението „Хаджи Димитър“. Съдбата ме изпрати да уча в два приказни града: Белоградчик и Велико Търново. Навярно затова обичам митовете, преданията и вълшебните приказки. Колкото повече растях, толкова повече словото обсебваше живота ми. Да пиша, ме подтикваше моят учител Николов. Първите си стихотворения и разказчета написах в основното училище. После съдбата ме срещна с прекрасни хора: Анчо Калоянов ми разкри красотата на митовете, а поетът Христо Германов и актьорът Иван Нанев ми помагаха да усетя и радостта, и болката на творческите усилия. Първата ми книга „Към Горната земя“ разказва приказки за доброто и отиде там, където аз не мога да стъпя – в книгохранителницата на Зографския манастир в Света гора, но моите думи отнесоха късче от сърцето ми на това свято място. Втората ми книга „Тебеширено слънце и мастилени облачета“ пресъздава света на училището". През 2025 г. Бисерка Алексиева издаде поетичната си книга "Харман върху сърцето", дело на ИК "Многоточие".