Сайтът е архивиран в началото на 2017 г.
Общество на писателите - Варна : Онлайн трибуна, дневник и архив Литературното творчество според руския класик

Инициативи

Беседа #2 / 2014: тема, съдържание, протокол и файлове за изтегляне

Мариан Желев

09.03.2014, 08:33:37. Промяна: 22.07.2014, 13:57:16. Прегледи: 2860

Тема на месеца: ОКУПАЦИЯ: КОЙ? КАКВО? КОГО?

Темата взема повод от окупациите в български университети в края на 2013 година и клонирането им в началото на 2014 г. - без преки политически последици. Авторите и събеседниците са свободни в литературните и публицистичните си подходи и гледни точки

С участието на:

Даниел Стоев. Породихме историческа ситуация

Елена Владова. Преглед на печата

Радост Георгиева. Булката воин и битката с окупацията

Огнян Антов. Интелектуални окупатори и окупатори по време на беседа

Мариан Желев. Опаковай окупация

 

Протокол

 

Беседа Втора на Обществото на младите писатели, състояла се в Регионална Библиотека „Пенчо Славейков” – Отдел Изкуство.

Дата: 26-ти февруари, сряда, 18.00 часа

Автор на протокола: Мариан Желев

Подкарвам записките още от събота, 14.00 часа, 15-ти февруари. Уговорили сме среща с един от поканените участници в Беседата – Радина Банова, „Момичето с водата”, както я наричат. Говорим за Обществото, начина на провеждане на сбирките, идеята. Нужна й е ориентация в ситуацията, за да може да подготви текст. Радина е един от най-дейните участници в първата Окупация на Софийски университет. Разказва как е станала част от протестната група. Прави впечатление желанието, енергията, с която говори и в същото време готовността й да защитава идеята. Било е трудно, отговорно и в същото време тя и групата студенти, окупирали университета, са били на гребена на вълната. Видели са и хубаво, и лошо. Радина е на двадесет и три. Направи много силно обобщение на финала: Че политиците са пренебрегнали окупацията като сериозен мотив за сваляне на властта, когато са узнали, че зад студентите не стои никаква политическа сила.

Правя контакт и с Даниел Стоев – председател на Студентския съвет в Софийски университет. Да се включи с мнение по темата. Приема сериозно поканата. Текстът му пристига часове преди беседата в сряда. Даниел учи философия.

В уречения час се събира група от дванадесет души – Огнян Антов, Елена Владова, Радост Георгиева (все още с тази фамилия), Тони Ханджийски и моя милост – все представители на Обществото. Станка Бонева, Оля Недкова, Кристина, Явор, както и един представител на Сдружението, на метеорологичната служба, Мирослав Петров и съпругата на Огнян Антов - Златка.

Откривам беседата с кратко въведение. Всъщност поделяме си с Огнян встъпителните думи. Беседата е с такава форма, че търпи разместване. Правим кратък разбор на последната среща, когато си раздавахме интелектуални шамари на творческо-общинско ниво.

Окупация: Кой? Какво? Кого?

Чета първо текста на Даниел Стоев. Дълъг, плътен коментар, в който чисто Синоптично Даниел се опитва да огледа протеста чрез Окупация от всички страни. Личи си, че учи философия. Но ми прави впечатление, че зад добре укрепените изречения зрее човек с много добре издържана позиция - взискателен. Усещам, че останалите ме слушат с притаен дъх. Думите се търкалят, озвучавайки ги от електронния четец. Почти не усещам кога идва краят. Силен край, където Даниел акцентира върху Окупацията в личността, тази в нас самите.

Идва ред на коментарите. Станка Бонева стои с вдигната ръка. Първо изразява мнение, че е гост и не би трябвало да участва в дискусията. „Напротив” – почти едновременно репликираме с Огнян. Идеята на тази кръгла маса е да се дадат всякакви мнения, коментари, от всички. Да се получи Беседата. Станка взема думата и споделя, че момчето, Даниел, е написал страхотен текст. Започва да дава примери със своето студентство – във времена, когато никой нищо не е смеел да каже. Следващите й думи разпалват Огнян, който обяснява разликата – плюсове и минуси – с онова и сега. Намесва се и Явор, впечатлен от текста на Даниел Стоев, и подкрепя написаното от него.

На Тони му се пуши – видимо, обаче му е интересно и гледа говорещите.

Следваща чете Елена Владова. Обявява, че няма да ни представи целия текст [пълния текст, както и на всички участници с писменост, можете да намерите в брошурата или на сайта на Обществото]. Очевидно й е дошло до гуша от голямата журналистика. Прочита няколко материали от типа: „Яжте люцерна – полезна е” и „Откриха тайна гробница, която отваря нови врати в науката”. Чела бюлетина на брат си, който кимал – всичко било като истинско. Само дето тя си измислила новините. Хич не е далеч от истината – съгласяват се повечето от нас, тъй като онова, което четем, е извадено от най-различни редакторски чекмедженца с табелка: Измислица. Смеем се, макар да ни се иска всичко да не е толкова смешно.

Радост Георгиева пристигна с малко закъснение, но хвана текста на Даниел, първия, по средата. Обади ми се в 17 и нещо, че сега пише своя материал. В 18.03 получавам sms: „v taksito sym”. Когато идва нейният ред да чете, съобщава, че дори по път е писала. Радост ще се омъжва. Но написаното от нея е шамар за всички сватбени агенции, търговци, ресторантьори и прочее доилки на младоженците. Те искат такса тирбушон, пари за покани, за розички, за всичко и навсякъде… О-КУПИ-МЕ. Буквално. Направо да не му се прииска на човек да се жени.

Радост предизвиква първо нервен смях в присъстващите, после и порой от коментари.

Остават два текста – на Огнян и моят. Решаваме да чета последен. Огнян също разтваря своя четец и подема. За интелектуалните окупатори. За родителите като окупатори на децата. За отказа му да чете художествена литература с изключение романите на Достоевски и поезията на Вапцаров. Многократно препрочитани от него автори. В различни моменти при различни обстоятелства, което му е помагало да следи своето развитие и до каква степен тези негови „Окупатори” са повлияли на живота му.

Станка Бонева отново взема думата. Хвали гледната точка на Огнян.

Идва и моят ред. С текст, който можеше да звучи още по-остро, но от чувство за ред притъпих думите. Представих материал или по-скоро писмо със заглавие: „Опаковай Окупация”. Писмото е адресирано до Христо Явашев – Кристо. Нелюбовта ми към управленското тяло върви под строй с катранена ирония и пиперлива реторика. Което провокира, на финала, Станка да вметне, че до този момент в такава светлина не ме е виждала – разпален, социално ангажиран и някъде на подсъзнателно ниво проявяващ форма на садизъм. Приемам думите й с широко отворено подсъзнание и коментирам, че може и по-крайна дума да се използва, когато става дума за отношение към престъпното отношение към хората в България.

Имаме лимит на времето. Жената от библиотеката трябва да затвори в осем. Наближава. Кога минаха два часа? Няколко думи за финал, подготовка за следващата беседа. Оттегляме се към изхода. Тони държи цигарата си в ръка. Окупираме входа на библиотеката с цигари. Коментираме на двойки и тройки изминалата току-що среща.

Край на протокола.

516 ОМП. Беседа #2/2014. - Версия за принтиране

546 ОМП. Беседа #2/2014. - Версия за kindle (mobi)

596 ОМП. Беседа #2/2014. - EPUB формат

Сподели:

Отворена литературна формация, основана през февруари 2013, работеща по пропагандиране на литературното изкуство чрез иницииране на културни събития, школи, проекти, издания, четения и представяния.

Мариан Желев

Варна

http://www.marianjelev.com/

Изпрати писмо

Роден в гр. Добрич, България, 1974 г. Първи публикации от 1994 г. - разкази в местни вестници. Първа награда от националния конкурс Рашко Сугарев в Пловдив за къс разказ от млад автор през 2005 година. Член на Съюза на българските писатели от 2003 до 2013 година. Ръководител на детска литературна школа „Движение” към Сдружение на писателите, Варна от 2010 година. Заместник председател на Сдружение на писателите Варна. Съосновател на Общество на младите писатели - Варна. Книги: “Свлачище”, 1999 г. – роман, носител на наградата “Златен Пегас” в Хасково за дебютна книга през същата година. А също и наградата на сдружението на Добричките писатели. “Малката действителност” – роман, 2000 г. “Сбогом, България” – роман, 2003 г. “Катастрофа” – роман, 2006 г. „Жив” – роман, 2010 г.

По градове

Бургас / Русе / Варна (1) | Ванкувър (1) | Варна (15) | Велико Търново (2) | Дряново (1) | Дряново / Силистра (1) | Козлодуй (2) | Мездра (1) | Силистра (2) | София (3) |

НАЧАЛО | Инициативи | Периодика | Автори | Книги | Представяния | Документи | Колонката на... | Пращат ни |

Мобилна версия | Контакт | Съдържание | Файлове | RSS | Facebook | FR |

Copyright © varnawriterssociety.net

"Общество на писателите - Варна" (ОПВ) е приемник на "Общество на младите писатели (ОМП)".

Редактори на сайта: Огнян Антов, Мариан Желев, Елена Владова
Системен администратор: AntoLab

Автори (33) | Публикации (154) | Прегледи (171470) | Илюстрации (287) | Търсения (238) | Изтегляния (17594)

Платформа OMP 3, версия 14.25.29 (c) 2014 - 2020, AntoLab