Сайтът е архивиран в началото на 2017 г.
Общество на писателите - Варна : Онлайн трибуна, дневник и архив Литературното творчество според руския класик

Документи

Протокол 12. ПРЕДАЙ НАТАТЪК. 8 май 2013

Мариан Желев

16.02.2014, 19:51:02. Промяна: 11.06.2014, 19:10:56. Прегледи: 862

„Тясно ми е. Не се побирам в кожата си. Сърцето ми бяга към тебе от глад. Преди години, когато исках да преплувам световния литературен океан... Броим си стотинките за чаша кафе. Преди се дразнех, когато казваха, че имам една греда в повече.”

И така, започна се. Слагам началото на протокола с първите изречения от текстовете на РГ, ДС,ТИ,МЖ, Т? И то по един много особен начин. Вметнах преди няколко дни, че бях споходен от мащабно съновидение, което се открояваше със своята продължителност и отчетливост. Като филм. Там се натъкнах на много детайли, видими и невидими, свързани и отделени от Обществото, значими и странни, чудати и сякаш много ясни. Та сега, когато се заемам с ролята да пиша протокол, допускам, че елементи от съновидението ще се намесят в описанието. Поради тази причина да не си мислите, че съм излязъл от коловоза на разума. Предупреждавам също така, че относно странния ми подход, възможно е в разказа ми да се появят и истории, които съм чул по време на събирането ни от последната сряда. Една мешавица, общо взето, но написана с мерак и опит за творческо олицетворение на протоколните справки.

Започвам.

– 18.30-20.30 на 8-ми, сряда в къщата на писателите.

ТИ чака пред Сдружението. Трудно ми е да видя лицето му, но ми се струва, че е ядосан на някого. Почти като от нищото се появяват ония двамата, от рекламата на „Загорка” и започват агресивно да го агитират. Но не за да пийне биричка, а за определена политическа сила. Притиснали са го до къщата и в гласа им се прокрадва добре овладяна агресия на хора, които действуват по план и предварително задание. ТИ, с моя помощ, се измъква. Двамата влизаме в къщата на писателите, където намираме временно сигурност и спокойствие. Започваме дълъг разговор. Той е засечен от агентите на Наталия Симеонова, която на мига се появява с екип от камери, режисьор и добре напудрено лице. Пратил я бил ангел небесен, от книжовния отдел, който уж чул молитвите на ТИ да му бъде издадена книгата. И тъкмо да се помъча да овладея положението, когато ТИ отваря уста и започва да сипе едни, които не бива да ги чуват децата. Косата на Наталия се накъдря още повече и от сернистите елементи в речта на ТИ още повече изрусява. Накрая двамата с режисьора си разменят прощални и окончателни реплики, преди екипът да бъде пратен по дяволите и при ангела, по-конкретно. ТИ най-после си отдъхва.

Тони както винаги изниква с физиономия, зад която се крие голяма световна тайна, но тъй като е позитивен човек, избоботва с усмивка поздрав. Появява се ДС – типично в летен стил, с оголени колене; после и ЕВ, която не е писала по темата, но й се пуши. Излиза с мен на терасата, където властва шумът на Градски транспорт АД (може и ООД да е, но АД по-ми стои).

Пет минути по-късно решаваме да започнем с четенето. РГ е обичайната закъсняла. Този път тя е в процес на сделка с млада художничка. Решаваме да я изчакаме. В това време на ЕВ предлага да отиде за малко освежителна хмелова напитка. Но тъкмо да стане, когато в залата на Сдружението нахлуват нови активисти на мераклийска политическа партия. Раздават вкупом пакетчета кафе, шекер-петлета и предизборни плакати. Аха да се наканим да ги изгоним и те се отичат през вратата във вихър, подобен на този, който отива в сифона след насапунисване на мръсно тяло. Много любезно от тяхна страна.

РГ пристига – влиза направо през прозореца. Всички си мислим, че е дошла с автобус, но никой не му хрумва как е минала през решетките на къщата. Магията е очарователна и по един мистичен начин всички си я обясняваме, а именно – че през този ден РГ е имала досег с много видове изкуства и по тази причина е станала видимо по-одухотворена.

Четенето започва. Факт: за първи път се появяват оригинални ръкописи, мастилени. Досега повечето текстове бяха разпечатки на принтер, а архаичният Тони ни изненадваше и с машинопистика. Но ето, че си дойдохме на думата. Някои от текстовете са завършени в последната минута. И някъде на втория залата в Дома на писателя започна да се разширява. За да опиша този странен феномен, ще използвам популярния израз: „На човек да му стане широко на душата”. Четем си ние, наслаждаваме се на писаното слово, а залата става все по-голяма и по-дълга. Викам си, колко е хубаво. И в същия момент ми прави впечатление, че ДС се е преоблякла. Няма ги пролетните дрехи и голите колене. Някой е оставил прозорците отворени и под тях е навяло сняг. Това не ми струва странно, понеже…

„След полунощ слушаме музика...

В нетърпеливо очакване нещо да ни се случи”

Звучи текстът от моята уста и не обръщам внимание какво става около мен. Сигурен съм, че чух шум – някой пак се мъчеше да влезе в Сдружението. Не, не беше с парфюма на Наталия Симеонова, по-скоро ми замириса на индиански вожд, който е бил призован по погрешка. И тъй като до този момент не е могъл да си намерил компания, се е завъртял при нас, младите писатели, в опит да бъде увековечен. Предположих – защото и насън, и наяве на човек му минават такива мисли – че пряспа е затрупала вожда. Вие си отговорете на въпроса откъде вожд по това време и защо вали сняг през май.

Тони поглежда към вратата само с едно око. Другото му е отпуснато и мисли за следващия път, когато ще му се наложи наистина вече да пише по темата. Защото РГ го ухапва с коментара, че текстът му е като изваден от лявата обувка.

Станало вече традиция, докато се чете, обилно да се похапва. РГ се е погрижила тематично – козунак; пухкав е и ти идва да го ощипеш, но в повечето случаи нямаш време, защото е вкусен. И хмеловата напитка се лее. Благодарение находчивостта и прозорливостта на ЕВ. Има и сладки. Фурми – не.

Кръгчето пак е заформено. Залата се посмалява и придобива нормални размери. Не заради друго, а защото пристъпваме към прагматичната част – гласуване.

ДС подхваща разговор с ЕВ. ТИ ми обръща гръб, защото се прицелвам в него с фотоапарат. РГ е видимо изморена от много духовност. Докато се ценим с цифри, вкарвам коментар за предстоящата сряда, когато се организира четене на Севастопол. Всички искат повече яснота по проекта. Без да знам защо постъпвам така, хващам цялото Общество за ръка и го изкарвам от залата. Влизаме в по-малка, където, за да ни пуснат, трябва да изпием по още една бира „Загорка”. Брадатият мъж от рекламата сумти и мирише на пот с изтекъл срок на годност. Тони ни спасява – мустакът му е по-голям и умее да гледа различно с двете очи, което ни осигурява достъп до спокойствие в малката зала. Но уж сме в нея, а пак сме влезли в старата.

Тони е на последно място в подреждането – мустакът му се усмихва, едното око е уморено и полегнало на долния клепач, другото – будно и ококорено. Трудно ми е да разбера кога ДС си е сменила отново дрехите. Сега носи риза на цветчета и панталон – пак на цветчета. Което е отразено на лицето й. Нейният и моят текст са на предпоследно място. РГ пък се е облякла изведнъж в синьо, като момичето от картината, в което цял следобед се е вглеждала – всичко заради приемането на новината, че е втора. Недочакал коронацията си, ТИ става и в изблик на откровен опит за поличба извиква:

- Избори! Искам избори!

Отвън го чуват осем партии, бутащи ръчни колички за парлама (а може и към Парламента). Опитват да нахлуят през желязната врата на Сдружението. С помощта на строгия и ироничен поглед на РГ вратата става по-желязна. Раздразнението ми от намесата на политиката в работата на писателите слага катинар – дебел и солиден – на същата тази врата. Тони усуква по много особен начин крака си около другия, с което намеква на политиците, че има въже в джоба си. На ДС й е весело и вече е облечена с дрехи в облачен цвят. ЕВ е в кондиция и нищо не може да я разклати.

Приключваме, поживо-поздраво. За един кратък миг се възцарява тишина, която не мога да победя и с добрата си закалка от стажа ми в канадската борба. За разлика от ТИ, който като преподавател знае как се унищожават подобни нелепи моменти на пропадане. „Избори”, повтаря той. Този път никой не напъва вратата и не се опитва да ни „зарибява” с пакетчета турско кафе.

„Избори” – е темата за следващия път.

Прибираме празните чаши. Дояждам пухкавия козунак. Хмеловата напитка отива в хладилника за следващия път. Гасим лампите. В тъмнината на залата се виждат две ококорени светещи очи. Гасим и тях. Фантазията ни е настроена за покой. Съновидението е към своя край.

Излизаме на улицата. Някой се засмива. Мислим, че е някой от нас. Оказа се – всички, само че наум. Смигваме си в тъмнината и всеки си хваща пътя.

До следващия спектакъл.

Край на Протокол №12



[Протоколчик: Мариан Желев]

[12 май 2013]

Сподели:

Отворена литературна формация, основана през февруари 2013, работеща по пропагандиране на литературното изкуство чрез иницииране на културни събития, школи, проекти, издания, четения и представяния.

Мариан Желев

Варна

http://www.marianjelev.com/

Изпрати писмо

Роден в гр. Добрич, България, 1974 г. Първи публикации от 1994 г. - разкази в местни вестници. Първа награда от националния конкурс Рашко Сугарев в Пловдив за къс разказ от млад автор през 2005 година. Член на Съюза на българските писатели от 2003 до 2013 година. Ръководител на детска литературна школа „Движение” към Сдружение на писателите, Варна от 2010 година. Заместник председател на Сдружение на писателите Варна. Съосновател на Общество на младите писатели - Варна. Книги: “Свлачище”, 1999 г. – роман, носител на наградата “Златен Пегас” в Хасково за дебютна книга през същата година. А също и наградата на сдружението на Добричките писатели. “Малката действителност” – роман, 2000 г. “Сбогом, България” – роман, 2003 г. “Катастрофа” – роман, 2006 г. „Жив” – роман, 2010 г.

По градове

Бургас / Русе / Варна (1) | Ванкувър (1) | Варна (15) | Велико Търново (2) | Дряново (1) | Дряново / Силистра (1) | Козлодуй (2) | Мездра (1) | Силистра (2) | София (3) |

НАЧАЛО | Инициативи | Периодика | Автори | Книги | Представяния | Документи | Колонката на... | Пращат ни |

Мобилна версия | Контакт | Съдържание | Файлове | RSS | Facebook | FR |

Copyright © varnawriterssociety.net

"Общество на писателите - Варна" (ОПВ) е приемник на "Общество на младите писатели (ОМП)".

Редактори на сайта: Огнян Антов, Мариан Желев, Елена Владова
Системен администратор: AntoLab

Автори (33) | Публикации (154) | Прегледи (171536) | Илюстрации (287) | Търсения (238) | Изтегляния (17623)

Платформа OMP 3, версия 14.25.29 (c) 2014 - 2020, AntoLab