Сайтът е архивиран в началото на 2017 г.
Общество на писателите - Варна : Онлайн трибуна, дневник и архив Литературното творчество според руския класик

Документи

Протокол 11. ОМП. СЕЗОН 1. ЕПИЗОД 11. 24 април 2013

Димана Сотирова

16.02.2014, 19:49:51. Промяна: 11.06.2014, 19:05:28. Прегледи: 1025

18:17 часа

Димана чака озадачено. Вратата е заключена. Набира номер, провежда разговор, дълъг 1 минута и 14 секунди и затваря. Отбелязва наум, че тази сряда не вали и си помисля, че е хубава вечер за водене на протокол. Мълчаливо се съгласява със себе си.

В 18:31 пристига мъж на средна възраст със симпатичен мустак и кодово име Мариан и отключва вратата. Носи мистериозен пакет, най-вероятно пълен с нещо за ядене, и Димана се сеща, че не е взела фурми. Почти веднага пристига Талисманът на Отбора по Непрекъснат Имагинериум (ТОНИ), а 4 минути и 58 секунди след него по стълбите отекват стъпките на първопротоколчика с огненото име. Само дано стъпките му да не са толкова огнени, че къщата е от дърво, помисля си Димана.

Някои от членовете на Обществото все още липсват. Масата е празна, столовете – все така в редици. Мариан и Огнян се поглеждат съзаклятнически и започват тайнствен разговор за края на седмицата. Димана дочува думите Узана, разминаване с влаковете, автостоп. Наостря уши, но ТОНИ прехвърля прожекторите върху себе си - настоява да почерпи вече въпреки резултата си. На Мариан му хрумва идея (ако това беше комикс, сега най-вероятно щяхте да видите крушката, която светва до главата му). Той предлага отсега нататък последният по точки да черпи, а първият да казва темата. Предложението увисва без отговор. В този момент Огнян заявява, че не иска повече да води протокола, защото се състезава сам със себе си. Прожекторите осветяват Димана без предупреждение и тя, заслепена от светлината, издава пъкления си план да записва всичко, което се случва на срещата.

Мариан отваря мистериозния си пакет и поставя по средата на масата торта. !Лирическо отклонение! Това далеч не е обикновена торта, от онези сладките, дето имат захар вътре. Пф, такава отживелица! Това е то – ПОСТНА торта. Блатовете – тънки арабски питки, прегръщащи нежно разнообразна плънка под всеки кат. Колелца морков и краставица почиват върху постеля от ароматен маслинен пастет, поръсени с покълнали слънчогледови семена. Надолу – загадка за сетивата. Изобщо, около този Мариан – пълна мистерия. !Край на лирическото отклонение!

Тортата автоматично събира всички около масата. Столовете се нареждат в елипса, без да подозират, че оформят необикновено око, чиято зеница е именно кулинарното творение в средата.

Огнян и Мариан трескаво обсъждат разказа на Мариан за моста. Раздават се щедро съвети за сценично поведение, паузата като трик, например телефонът звучи – жената... Мариан предлага да има разказвач, Огнян обаче не се задоволява с малко – иска хор.

Забележка: Да се напише сценарий!

18:50

Димана вади няколко листа и започва своя експеримент. Подава на Мариан, Огнян и ТОНИ по една бланка и започва тест с асоциации. За университета, обяснява. По средата на задачата влизат Радост и Елена и, чувствайки се излишни, излизат. В това време Мариан чува част от задачата: „немски салам” и избухва в смях. Асоциира го с „кучешка радост”, като се чуди саламът ли е виновен или Радост.

Експериментът приключва. Мариан ритуално разрязва тортата: „Като гледам колко сме, ще повтаряте.”. С вилица в едната ръка и парче от вкусната зеница в другата Елена наблюдава как Мариан й сипва вино и добавя доволно: „Добре, че идвам тука, Мариан да ме нахрани!”. Групата избухва в смях.

Четенето започва. Мариан е първи – махмурлук на Олимп, който се разпростира и сред хората, навсякъде по света. Лудост плъзва, всичко е с главата надолу... Огнян продължава с „Дръж ми шапката, гринго”. Следват ТОНИ, Димана, Радост, Елена.

По време на гласуването Мариан разказва увлекателни приказки за камби с булгур и стафиди, а изпод пръстите на Огнян тече приятна мелодия, допълваща плънката на камбите. Всички дами се размечтават. Радост въздъхва: „Такава хубава печка имам вкъщи, ела в някоя обедна почивка да ми наготвиш!”.

Започват да хвърчат химикалки. Димана отбелязва, че от няколко седмици всичко хвърчи. Според Мариан това значи, че в залата има много енергия. Като се заговори за енергия, Радост подхвана темата за болницата. Въпросът обаче някакси се изгубва, когато Мариан споменава, че е карал 100 км с колело – от Карлсруе до Баден-Баден и обратно. Междувременно Елена попълва анкета за чуждестранните вина. Радост е възмутена от анкетите, последва спор дали проучването е маркетингово или нещо друго, което не е ясно какво е точно.

Възмущението е изместено от радост. Печели Радост с „Дръж ми шапката, гринго”. Тема за следващата седмица: „ГЛАД”. Бележка: Да се пише сериозно, без отвлечени разсъждения! ТОНИ отново напомня, че иска да черпи следващия път.

Елена решава да направи почивка от анкетата и прочита текста си за варненските къщи. Спомня си текста на стара песен на есперанто, изниква фразата „Да живее зелената звезда!”. Димана споменава за група гимназисти във Варна, основали си собствена школа по есперанто. За Елена споменът придобива голяма сила – иска да извика съученичките си от гимназията да пеят.

Някъде тук на Мариан му хрумва всяка част да има в началото журналистическа дописка или нещо в този стил. Огнян подчертава, че трябва да се скъсява дистанцията (коя дистанция бележките на протоколчика за съжаление не подсказват).

20:23

Огнян вади текста за варненското чудовище. Мариан отдавна е прекрачил стола си наобратно, отпуснал ръце върху облегалката както винаги. ТОНИ се е навел концентрирано напред. Елена се е върнала към анкетата, а Радост наблюдава мълчаливо. Огнян застава на сцената и зачита, обяснявайки енергично. Елена грейва, ентусиазирана от драматургията, а Мариан е приковал вниманието си, вече седнал като ученик – с прибрани крака, ръце, стиснали страните на стола, и сериозен поглед. А Огнян крачи между членовете на Обществото и описва чудовището на варненския вълнолом... Димана е увлечена в разказа и забелязва чак в последния момент, че Мариан прави серия от снимки с телефона си, Елена е приключила с анкетата, а Огнян вече е на 37 години.

Когато четенето приключва, ТОНИ напуска залата не за една, а за две седмици, както ще направят и всички останали малко по-късно. Отдавна е взето решение да се прави пролетно почистване и освежаване на залата. Така липсващата среща на 1-ви май ще се компенсира например с еднодневно боядисване.

Започва спор между Мариан и Огнян дали да се чете на сцената или не. Радост и Елена са изненадани и се смеят. Радост не ще да учи стихотворения наизуст, а Елена, все още под влияние на приятните спомени, подхвърля на Мариан: „Остава да се научиш да говориш есперанто!”.

Дали темата за пролетта или за есперантото, но нещо подтиква Радост да мисли в посока нова книга. Мариан подкрепя творческата въздишка. Радост: „Грешна мисъл е това, с всяка нова книга се отървавам от един любим.” Темата отскача в посока пътешествия и Огнян и Мариан най-сетне разкриват тайнствения си план на всички – скитане по Габровския Балкан в събота и неделя. Всички са поканени.

20:54

Темата за болницата отново се повдига – Радост предлага всеки да доведе по двама души, които да четат гладко. Окото на Обществото е почти празно, останало е едно парче торта, след като някои изядоха по две, а други – по три парчета. Горният клепач вече липсва, боклукът е събран в единия край и чака да бъде отведен надалеч, като избърсана сълза на сбогуване. На излизане Елена през смях отбелязва, че вечно остава да допива виното.

Скромната група се разделя на две. Радост се качва при Мариан в колата, а Елена и Димана тръгват пеша през центъра, придружавани от колело, придружавано от Огнян, придружаван от две дами...

Следва продължение...



[Протоколчик: Димана Сотирова]

[5 май 2013]

Сподели:

Отворена литературна формация, основана през февруари 2013, работеща по пропагандиране на литературното изкуство чрез иницииране на културни събития, школи, проекти, издания, четения и представяния.

Димана Сотирова

Варна

http://snowflakeintentions.blogspot.com/

Изпрати писмо

По градове

Бургас / Русе / Варна (1) | Ванкувър (1) | Варна (15) | Велико Търново (2) | Дряново (1) | Дряново / Силистра (1) | Козлодуй (2) | Мездра (1) | Силистра (2) | София (3) |

НАЧАЛО | Инициативи | Периодика | Автори | Книги | Представяния | Документи | Колонката на... | Пращат ни |

Мобилна версия | Контакт | Съдържание | Файлове | RSS | Facebook | FR |

Copyright © varnawriterssociety.net

"Общество на писателите - Варна" (ОПВ) е приемник на "Общество на младите писатели (ОМП)".

Редактори на сайта: Огнян Антов, Мариан Желев, Елена Владова
Системен администратор: AntoLab

Автори (33) | Публикации (154) | Прегледи (171529) | Илюстрации (287) | Търсения (238) | Изтегляния (17623)

Платформа OMP 3, версия 14.25.29 (c) 2014 - 2020, AntoLab