Сайтът е архивиран в началото на 2017 г.
Общество на писателите - Варна : Онлайн трибуна, дневник и архив Литературното творчество според руския класик

Документи

Протокол 10. ДРЪЖ [МИ] БАНАНА. 17 април 2013

Огнян Антов

16.02.2014, 19:48:21. Промяна: 11.06.2014, 19:12:43. Прегледи: 873

Понеже повечето ще сбърчат нос от неделикатното жълто заглавие, бързаме да предупредим, че става дума за наблюдения, навеяни от деривати на методата на нашия всеобщ татко доктор Зиги Фройд. Но тълкуванието на заглавието ще дойде чак в последния фрагмент, та приканваме четящия, ако не му се занимава с постни протоколизми, да се мята директно в края.

[И без това настоящото ще се чете през монитор, а казват, че интернет-читателят предпочитал късички текстове, пропускайки и препускайки през дългите.]


2

- Давал си наряди на Гаази Баба?! - с добре темперирана тръпка в гласа пита МЖ ТИ. Двамата са се отделили от обществената елипса, встрани и от сцената.

- Е, да. Е, как...! – отговаря ТИ.

- Аз там прописах, на тоя пост! - Мариан носталгично, но категорично се радва посредством забит поглед в събеседника и леко примигване в такт с минаваща мисъл.

От продължението на разговора протоколът отвръща уши и се заслушва в друго (недокументирано). Но все пак слуша периферно дотолкова, че да внесе в тетрадката важните за българската национална сигурност секретни сведения, че в споменатото поделение по времето на Мариан обходът е бил по тройки (1994), а само три години по-късно Теодор е бил в двойка.

Предполагаме, че вече това поделение е закрито, което е най-добрият вариант за националната сигурност, очевидно.

Разговорът помежду двамата не е без контекст. МЖ е върнал прочетени предпечатните коректури на подготвената книга разкази на ТИ („Заличаване“, 2012). Те си знаят какво са си говорили, но трае около 8 минути, което значи, че има още много какво да се каже.


3

Половин час по-рано има нов човек в колоната. Калина Евлогиева – от Медицинския университет (както бележат статистиката и блесналият ТИ поглед, най-много в Обществото са минали кадрите именно на този университет, след него кретат разни свободни и несвободни варненски, търновски, софийски и др. алми матери. Апропо, сърбите висшисти започват псуваческата си фраза обичайно с „алма ви матерна...“). Калина учи фармация, прави литературен клуб и ходи в сряда на дискусионен клуб, където клубистите си задават тема – но днес било музикална сряда (китарено блесналият отново радостен поглед на ТИ кима неопровержимо). Калина пише есета, стихове и еротична проза.

Останалите присъстващи са обичайните заподозрени – Тео Джованьоли, Елена Влади, Нели Дерали, Димана Сотири, Мариано Желини, Милена Белини, Радост Джорджета, Тони ил Талисмано и Игнацио де Протоколини. [Открий едничката номинална прилика, скъпи читателю.]


4

Триумфаторите от предния Турнир – МЖ и ТИ – са донесли това-онова. МЖ – традиционното вино. Любопитно е, че червеното вино на Мариан обикновено не стига за всички, но някой винаги си двусипва и понякога трисипва. Странно, но факт.

Теодор носи за почерпката... Хм, за това – в последния фрагмент. Фиксираме само, че спрямо донесеното ТИ има и визуални провокации.

От 10 общественици едва 7 текста участват в Олимпиадата. Милена няма никакво време и остава само до изчитането на анонимките. От 7-те текста най-много 6 остават официално анонимни, понеже Тони Ханджийски хитро поправя сгрешено още в заглавието ударение от страна на падналия му се четец. Но при човек, който е виждал русалка в Аспарухово, подобни хитрости са приветствани.

Отклонение 1. Излиза, че и Теодор, макар родом от Котел, е виждал русалки в Аспарухово. Русалките били черни, наблюдавали се рано-рано пред кварталната баничарница, около 5,30 ч. - тъкмо се отчитали на местния Нептун след нощна смяна.

Отклонение 2. Отново като при темата за любоФта нямало нито едно стихотворение.

Темата беше „син камък“ и бе спусната от ТИ предния път.

Новата тема ще бъде спусната от... готови ли сте за изненадата! - да, Турнирът печели в ОМП кариерата си за п... ореден път Мариан. Тазвечерната победа го праща в Залата на славата и го прави първи голмайстор на Висшата лига този сезон. Дай Боже здраве, до есента може да влезе и със златни букви в наръчниците по ОМП.

Като престанем с блудкавите шеги, искаме с радост да отбележим, че наспоред скромното ни мнение този път половината бяха писали или нагаждали по темата текстове, тоест бяха се потрудили и резултатът беше обнадеждаващ. Протоколиращият тези редове писа поне три-четири безогледни десетки. И темата, да предположим, способстваше за това, като бе за първи път не просто многопластова или фигуративно многозначна, но и реферираща различни аспекти: кеф ти син камък на лозето, кеф ти син камък на етера или спомена, или не помним що, кеф ти и сини сливенски камъни (слава богу никой не обели ред за варненски чутовни зелени камъни).

Е, я да направим тематичен обзор на участвалите текстове с оглед на употребата на темата.

При златния медал синият камък бе буквализиран посредством лозарска дядо-внучна меланхолия, но предварително бе загатнат с метафоричен обход – вените на дядото сини като препарата, с който пръска. Тук има разходки върху багажника на колелото и на миналото, а краткостта и неразтеглената поанта изиграват положителната роля. Друга предметизация на темата пък бе избрал текст, в който няма и следа от битово лозарство, а се почва от сините сливенски камъни, от където героинята ще се върне с влака във Варна, а в джоба ще намери синьо камъче за спомен, като, разбира се, два часа по-рано е транжирала любимия с брадва точно насред планинската романтика. Явно някоя потомка на Разколников. Пропускаме изтровените кокошки на баба Пена, както и синьото съзерцание на светулките по петолинието. Споменахме Достоевски, но и Бетовен беше онази сряда – просвирен от голата душа на вдъхновението, някъде в етера на лунната Му соната. В тая компания прибавяме и бай Митю резачкаджията и неговите гяца, които със зор прочетоха преките му речи. Но диалектът на дедо Митю отстъпи пред фрапиращата произносителна грешка – не ПОртър, а ПортАр, която накара авторът да подскочи и да загърби свещеното тайнство на анонимния ОМП Турнир.

Шега-шега, ама текстът на Тони относно ПортАра бе на пишуща машина (предизвикала меланхоличната въздишка на МЖ), на пожълтяла хартия и миришеше на двайсти век повече от двете световни войни накуп. Винаги сме твърдели, че ТХ е точно на мястото си в едно съвременно Общество на младите писатели, с тази забележка, че е прескочил две десетилетия напред от собственото си време.

Най-характерната особеност на текста на Тони е – и въобще негова идентификационна характеристика: текстът няма нищо общо с темата. (Оттам и ниските му турнирни резултати, бихме добавили най-предпазливо.)

И така, преди да гласува, Мариан поисква да се оттегли в тъмната стаичка. Добре, че не пожелава и ден за размисъл. А посетне – посред безразборните разговори на Обществото - сам калкулира и победата си (сакън, не правим намеци за пред ЦИК, просто омастиляваме факта). И тук започна неслучайната перипетия с новата тема. Цялата перипетия обаче пращаме също накрая, така щото е пряко и косвено обвързана с провокацията на Тео Джованьоли и с наследството на Зиги Фройд.


5

За дебело отбелязване е сериозното ангажиране на Димана и Мариан с работа по литературния спектакъл по Варна проджект 2013. Димана прочете своя текст, съвсем пресен, писан за два часа, за варненската Приморска градина. Мариан беше подготвил две теми, четенето беше разделено с психологическа цел фрагментарно, топката прехвърчаше по тенис корта на едната, сетне на другата тема.

Елена и Нели все още се настройват на темите си. Елена недоволства от липсата на структурираща рамка (за която е още ранна фазата), понеже това й пречи да подпали барута на интенцията и инвенцията. А Нели визионерства все още жестово и възклицателно, както художник бърза да нанесе първите щрихи на дълго рисуване, за да се успокои психологически, че е започнал.

Спектакълът е в първите си крачки, за коментари по него заповядайте не в протоколите, а на сесиите.

За разлика от тях протоколчикът дори не спази обещанието си да разиграе вече уж готовото и написаното от година време, че даже и със снимки (от височината на днешната дата нека смирено обещаем по-голяма адекватност и подготвеност още на първата поправителна сесия).


6

Споменахме безразборните разговори.

Някой спомена, че Радост обядва с шофьорите. Май тя самата. По тоя повод с Нели се разигра диалог, за който протоколът бе помолен да мълчи. Протоколът на свой ред отвърна, че който пише протокола, той му определя хоризонтите на очакване. Да хване РГ да го пише, па да вкарва или скрива що ще. На свой ред РГ отвърна, че тя е поетеса и протоколи не пише. Ала не отрече факта за шофьорите, само отрече принадлежността и националността на шофьорите, както и мястото на действие.

Трябва да признаем, че горният абзац от само себе си утихна, може би под влияние на спомена за оная транжираща малко по-горе брадва, за която се бе разкрило в чии радостни ръце е вилняла.

Други теми. ОА и МЖ говорят за културния тотализатор. Сетне пак двамата говорят за евентуален планински маршрут от Узана през Тъжа и Мазалат, та до Априлци. По едно време ОА изслушва обширно съветите на Калина, а после я кара да изслуша неговите съображения – все относно спектакъла, за който Калина чува за първи път. Необичайното е, че ораторът (ОА), който обикновено пелтечи и завършва мисли с „няма значение“ (по наблюдения на ТИ), сега е по-фразовит. Това не пречи при внезапно реторично изправяне ОА да халоса по главата седящия до него ТИ.

- О, извинявай – казва ОА, - ударих те по най-ценното...

- А, не е това най-ценното... – полисемантично отговаря полуусмивката на ТИ.

Докато траят последните реторики, Димана гледа сериозно и кой знае какво си мисли. Тя впрочем ще се окаже с жесток страх от високото, но тоя страх бил нищо пред страха й от пеперуди, „биел го“. [Ето, записали сме тия страхове и цитати, а по какъв повод са казани, не пише в тетрадката.]

Но Димана е нищо. Елена през цялото време мълчи, седи встрани до стената, върху коленете с лаптоп (както навремето с подноса на Йонеско), слуша и не мига. Само ще вземе да излезе да пуши точно когато се прави снимката (за снимката – в края). Тук естествено има вътрешна колизия: Елена е помъкнала тежкия колкото половината нея лаптоп, за да покаже нещо марсилско в мрежата, обаче не е помъкнала самата мрежа, а Крали Марко, както всички знаем, е живял във времена без интернет и може да влачи три синджира роби, но един wireless не може да предложи.

В един момент Елена заговаря:

1. Давайте книги за французойката (Елизабет Мазев, гугълирайте за повече).

2. На 23 април в книжарницата елате, ще се четат афоризми, ще въртят и томбола. Маратон на четенето се пада.

Излишно е да казвам, че с каквато и идея да се захване Обществото, всичко завършва с приблизително следното: „А Елена ще го пусне в медиите...“ Елена е сякаш някакъв пазач на комуникационен канал и като й дадат някой пакет, тя го мята в шахтата.


7

Още като разглеждат в началото кой какво е донесъл за почерпката (оливерник пак няма), всички забелязват двете торби с банани, донесени от Теодор.

Мислят си: оригинално.

Минава време и Теодор пита небрежно: някой носи ли фотоапарат. (Обикновено носи Милена, а Огнян вечно се опитва да направи сполучлив кадър и все не става. Тоест докато не афишира успех, значи е обречен да влачи апарата.) Нека забележим тази уж непринудена небрежност – тя подсказва на опитното ухо, че тук нещо се замисля, нещо се гони.

В един момент Теодор предлага... не, Теодор казва, че иска Обществото да се снима с банани. „Иска“? Значи нещо замисля, нещо гони. На едни им звучи забавно, други се озадачават, бананите паралелно биват изяждани, но в крайна сметка ще стигнат за снимката.

Защото такава снимка има, бива направена.

Вярно, ако бяха дошли двете избягали пушачки, за тях щеше да има обелки, а не цели банани. Преди да погледнете снимката, се запитайте: какво цели авторът с идеята за бананите?

Сега погледнете снимката. И пак се запитайте: какво визуално през 21 век най-често значи един банан?

И преди да се възмутите, че Теодор е накарал всички да се снимат с един... в ръка, за да види кой как би изглеждал, моля ви, спрете се! Нямаме това предвид. Нищо не мислим и не намекваме.

...Но стига. Вижте Мона-Лизиния мустак на Тони, който единствен не държи банан. Може би той единствен е прозрял висшия бананов промисъл?

А сега ще ви кажа аз какво провидях в банановата завера.


8

В момента, в който Мариан разбира, че пак ще триумфира, една мисъл го гипсира: каква да е новата тема?

Ето интересен въпрос – след толкова победи МЖ вече поизчерпва теми, използвал е теми от школата си, импровизирал е теми, спохождала го е и музата на темите, но все някога ще има и криза в задаването на новата задача. Още повече, че неговите теми понякога срещат отпор и Обществото е научило, че той може да отстъпи при натиск.

- Кой номер протокол ще е следващият? - пита МЖ, сбърчил вежди и чело в гримасата, с която обикновено слуша художествени текстове.

- Десети – осведомява го протоколчикът.

- Така. Записвайте темата за другия път: „Протокол 10. Дръжте ми шапката“.

Така и бива записано в протокола. Първи реакции: Това що значи? Всеки да пише протокол ли!? Но се оказва само вариант 1. ТИ нещо ще прошепне на МЖ, а след интервенцията ще повее прогнозираният вятър на промяната. Окончателния вариант ще предадем по извадка от фейсбук страницата на Обществото (освен със съкращение промяната е лишила и числото от множественост):

“Дръж ми шапката“ - израз, с който можеш да покажеш на своите другари, че си намерил вярната пътека, а те могат, освен да ти подържат шапката, но и да ти дишат прахта. Освен това би могло да се тълкува - почакайте ме, докато потанцувам с онази идея.

Кой както иска да го разбира. МЖ

Край на цитата. NB : Цитатът е постнат четири дни след описваните събития.

А ето и обещаната моя трактовка по деривати от Зиги Фройд.

Чисто и просто с методите на подсъзнателното внушение Теодор чрез банановата си инициатива успява да предаде подсъзнателно бананови асоциации, включително сексуални. Не само на МЖ, на всички навярно. Но именно Мариан бива заклещен в критична ситуация, в която трябва спешно да импровизира, да извади от себе нещо, базирано на най-близката му в момента асоциация...

- Нещо като „дръж ми банана“ ли, бе? - може би си мислите.

Знам ли. А защо не. А ако напиша сполучлив примерно разказ, в който такова фройдистко – дори и шеговито – премятане е добре фабулно структурирано и пр., и пр. - тогава ще повярвате ли?

А не си ли спомняме отминали реални ситуации според нашия собствен разказ за тях? И обикновено биваме така учудени, когато друг свидетел ги предаде другояче. Аз например от тези протоколни разкази и от постоянните верни забележки за невярно отразяване си извадих извода да не вярвам в протоколите, но все пак да повярвам в техния разказ.

И последно. Мариан и Теодор може и да не се съгласят с тая трактовка, но то в това е трикът на Зиги: не е необходимо да го съзнават.


[ПП. С тоя протокол всъщност се сбогувам за настоящия зимно-пролетен сезон с протоколирането. Приоритетни стават други предстоящи сочинения, които жаждат повече внимание за осъществението си. Надявам се протоколът да не осиротее за постоянно.]


[Протоколчик: Огнян Антов]

[22 апр. 2013]

Сподели:

Отворена литературна формация, основана през февруари 2013, работеща по пропагандиране на литературното изкуство чрез иницииране на културни събития, школи, проекти, издания, четения и представяния.

Огнян Антов

Варна

http://www.anapest.org/

Изпрати писмо

Роден 1976, Варна. Хуманитарна гимназия, Българска филология СУ. Редактор и коректор. Отличаван в конкурси за драматургия: “Табелата с изтрития надпис” (фестивал за млади драматурзи в Таунсвил, Австралия, 1994); “Юда” (поощрителна награда от Първия национален конкурс за българска драматургия “Иван Радоев” - Плевен, 2001). Поставя пиеси и театрални проекти на самодейна сцена (“Герой на нашето време”, 2000; „Варна Проджект 2013”). От 2005 поддържа Anapest.Org (Web Архиви), занимава се и с Авторски Web Design. До 2015 пет издадени книги: изследване ("Вапцаров на български", 2002), 2 стихосбирки ("Него го няма от няколко часа", 2004; „Автопортрети и писма“, 2015), роман ("Тате отива за колело", 2013) и сборник пиеси (2013). Пише и музика, член на BUNA POMERANZA.

По градове

Бургас / Русе / Варна (1) | Ванкувър (1) | Варна (15) | Велико Търново (2) | Дряново (1) | Дряново / Силистра (1) | Козлодуй (2) | Мездра (1) | Силистра (2) | София (3) |

НАЧАЛО | Инициативи | Периодика | Автори | Книги | Представяния | Документи | Колонката на... | Пращат ни |

Мобилна версия | Контакт | Съдържание | Файлове | RSS | Facebook | FR |

Copyright © varnawriterssociety.net

"Общество на писателите - Варна" (ОПВ) е приемник на "Общество на младите писатели (ОМП)".

Редактори на сайта: Огнян Антов, Мариан Желев, Елена Владова
Системен администратор: AntoLab

Автори (33) | Публикации (154) | Прегледи (171524) | Илюстрации (287) | Търсения (238) | Изтегляния (17623)

Платформа OMP 3, версия 14.25.29 (c) 2014 - 2020, AntoLab