Сайтът е архивиран в началото на 2017 г.
Общество на писателите - Варна : Онлайн трибуна, дневник и архив Литературното творчество според руския класик

Документи

Протокол 8. НА СРЕЩА ОТСРЕЩА. 3 април 2013

Огнян Антов

16.02.2014, 19:45:34. Промяна: 11.06.2014, 19:12:56. Прегледи: 961

Тоя път за разнообразие протоколът ще бъде в платонова парадигма (диалогична форма).


Говорещи лица:

ОНЗИ (това е човек с моето лице, но го срещам единствено в огледалото)

АЗ (това съм си аз, човекът пред огледалото)

Диалогът става насън или по никое време, все тая.

Край на ремарките.


ОНЗИ. Снощи пак ли се мота до Крали Марко?

АЗ (мълча, не ми се говори).

ОНЗИ. И в дъжда?... Снимка поне свястна направи ли?

АЗ. Хм, там заради осветлението цяла редица от снимащи се обикновено излиза с вампирски сенки около очите. Без светкавица снимка имам предвид.

ОНЗИ. То аслъ... вампири и таласъми...

АЗ. Особено ако решиш да си наведеш главата, та да ти излезе по-читав анфасът. Тогава се самозатъмняваш и вампирясваш.

ОНЗИ. Е хубаво де, а колко бяхте?

АЗ. Един полукръг народ - като яйце.

ОНЗИ. Яйцето поради извитата си форма е по-яко от обикновена плоска евклидова геометрия.

АЗ. Яйцето си е яйце: нямаш голяма представа какво ще се пръкне отвътре.

ОНЗИ. Кои бяхте?

АЗ. Единайсет парчета: Елена, Елица, Димана, Владо Бочев, Тони Ханджийски (талисман на отбора), Радост (която закъсня), Милена и Венцислав, Теодор, Мариан и аз, Огнян.

ОНЗИ. Нови не се ли раждат вече в това общество? Демографска криза?

АЗ. Не ми плещи само колкото да се намираш на приказки.

ОНЗИ. Така ли трябва да ти вадя думите, с кука?

АЗ. За да не кажеш “ченгел“, това ли измисли? Кука?

ОНЗИ. Бе я си глей работата.

АЗ. Това правя. Пиша протокол.

ОНЗИ. Шизофрен-протокол.

АЗ. Ти, братленце, мен с диалози не можеш ме уплаши. Аз навремето като десетокласник в такава форма си пишех класните работи по литература.

ОНЗИ. Помня. И какво от туй?

АЗ. Нищо. Какво искаш да ти разкажа? Сесията кажи-речи чат-пат горе-долу започна с лоши поличби. Първо пликовете отидоха зян, подгизнаха в червено, като заклани, от вино.

ОНЗИ. Поляти с вино?

АЗ. Червено.

ОНЗИ. Радост не пие червено.

АЗ. Е какво от това?

ОНЗИ. Нищо, цитат. Значи: RIP, пликове.

АЗ. Sic.

ОНЗИ. И кой я свърши тая работа?

АЗ. Не знам, бях на клавишите в тоя момент. Май Мариан. Той и без това беше нервен цялата вечер.

ОНЗИ. Романтиката с пликовете свърши.

АЗ. По едно време сладките от кутиите - едни топчести сладки, черни като негри и обли като яйца - почнаха сами да изскачат от шумящите си паркоместа и да се хвърлят по пода.

ОНЗИ. Сериозно?

АЗ. Да. Венцислав първи забеляза тая аномалия. Въобще такива едни поличби.

ОНЗИ. А турнир имаше ли... онова там, дето въртите принтирани листи и после ги точкувате по десетобала?

АЗ. О, да. То комай това е основно занимание на терапевтичната група.

ОНЗИ. И какво стана?

АЗ. Турнирът беше полуявен на места: Тони беше с текст офтопик, тоест по темата... от миналия път. Елена бе с недовършено листче и ту го даваше в купа, ту го задържаше. В крайна сметка четенето завърши с разговор за урината: кой век, коя нация, кога почва да употребява тая дума, вместо лексикална единица “пикня“ и тем подобни. Не помня добре.

ОНЗИ. Не помниш - не помниш. Нали уж записваш!

АЗ. А, аз по принцип все се каня да записвам само идеи и наблюдения, а не анекдоти и репертоари. Но все не стигам дотам и все ме дърпат надолу; например започнат Радост и Теодор класически алегоричен сексуален разговор, получи се некое двусмислие и Тео каже: Пиши в протокола! - а сопрано смях му приглася утвърдително. А пък аз се съпротивлявам наум. И оттам се получава една неравна и непоследователна антисюжетна смесица, направо стадо от записки. (Прозявам се).

ОНЗИ. Примери?

АЗ. Ми например Тео споменава за арт група във фейсбук - Кръстопът на изкуствата - които също взели да пишат протоколи [Поздрави на колегите, ако четат настоящия! - б.ОА]... Основната тема на сесията обаче е организация на литературно турне из околията и не само - из околните околии. Всъщност това е тема на Мариан. Той си представя тези срещи - и по лични впечатления, и по интуиция - и комай е нервен, понеже не се правят достатъчно стъпки по посока аканъ организацията, а работата някак си върви крачка напред, две назад, а и Тео бива смъмрен, че не знае подробности поради отсъствия от предишни сесии. (Което важи и за протоколчика.)

ОНЗИ. Ама как беше нервен? Ядосваше се? Не го свърташе седнал? Ходеше да пуши?

АЗ. Знам ли. Беше непосредствено до мене и ми беше в скритата периферия. Не съм го зяпал. Запомнил съм друго. Като заговориха за писателски срещи от соца, Тео разправи челен опит: майка му организирала срещата с някой мастит (когото сега никой не помни - и во век и веков, де) пишущ и когато питали невинно тръпнещата публика някой да не би така случайно някак да поназнайва стихче от другаря Едикойсев, тогава малкият Тео скачал и издекламирвал с апломб предварително заученото и заръчано от организаторката-майка текстче.

ОНЗИ. Хе.

АЗ. Хе не, ами ха и хо. По време на основната тема, когато от разни страни се представяха познанства с хора и градове, които могат да бъдат посетени, не знам защо, но ми се стори, че доста от интелектуалните кръжоци се обговаряха с един леко постоянен епитет - “фиркани“. Навярно само това съм запомнил, понеже виното беше кът поради поличбата с пликовете.

ОНЗИ. Оф, почна да си изсмукваш вече... В крайна сметка кой взе трофея? Купата на Обществото?

АЗ. Турнира спечели безапелационно Радост, въпреки диверсията от страна на четеца.

ОНЗИ. Че на кого се падна да чете нейната анонимка?

АЗ. На тебе, на кого! Ех, как се правиш като цапнат с мокър парцал по главата!

ОНЗИ. Хе-хе... Шизофрен-протокол. Хм. Звучи като някакво стихче, което си повтарят в диспансера:

Шизофрен-протокол,

шизофрен-протокол -

вчера глупав, днеска гол!

Шизофрен-протокол!

АЗ. Като нищо. Между другото горното ти стихче е в двустъпен анапест, комбиниран с четиристъпен хорей.

ОНЗИ. Пак хубаво, че няма ямб (както казва Елена Владова). А каква тема избра за другите пъти Радост като победител? Че ми е много любопитно.

АЗ. Радост.

ОНЗИ. Именно, за нея питам.

АЗ. Радост.

ОНЗИ. Да, де.

АЗ. Е, да, де! “Радост“ е темата, кух ли си!

ОНЗИ. А-а...

АЗ. А-а-а-а-а-а... Добрутро.

ОНЗИ. Хубаво, ами ти нещо не се ли изяви?

АЗ. Аз преразказах цял цикъл разкази - по-скоро тропосах сюжетни възли в основата на някои от разказите в цикъла. О, да, и взех по едно време думата нашироко, щото носех чернова по Варна проджект идеята. Като цяло от четирите донесени идеи казах само двете.

ОНЗИ. Тоест както обичайно спести.

АЗ. Ами какво да им надувам главите... Ето впрочем и други теми освен изнесените четения: предложиха да се издава вестник. После предложиха да се засажда дърво. Един вид - екообщество. Тео покани Обществото в Котел. Накрая - преди дежурния опит за снимка от моя страна и изземването на фотоапарата от Радост, която изпозаслепи със светкавица останките от съобщниците (Милена и Венци поеха в дъжда още след обявяването на темата - а може и преди това, аз бях информационно обслужване тогава: пресмятах резулатите).

ОНЗИ. Чакай, чакай...

АЗ. Какво да те чакам, айде, че ми се спи. Нали ти казах, нищо необичайно освен подскачащите сладки и кървавите писма. И, разбира се, традиционните лакардии. Теодор разправи документалния анекдот за онази академичка с големите очила, която открила конференция на тема “Моят живот и БАН“, с което за нейно огромно учудване залата прихнала, поради, както се казва, неразвитата абревиатура...

ОНЗИ. И това ли е?

АЗ. Това е.

ОНЗИ. А заглавието на протокола? Откъде идва?

АЗ. А, да. От Теодор Котелско-Търновски... В Котел на единия хълм бил построен Вечният дом, сиреч ритуална зала за последно прощаване. Кръчмата там се именувала, логично, “Последна среща.“ Та котленци като се заговаряли за умирачка, казвали така: “Еми това е, брат, положението: среща отсреща.“

ОНЗИ. И това ли е?

АЗ. Това е. Вече си лягам.

ОНЗИ. И аз.

АЗ. Нямаш избор.


[Протоколчик: Огнян Антов]

[4 апр. 2013]

Свързани статии

Сподели:

Отворена литературна формация, основана през февруари 2013, работеща по пропагандиране на литературното изкуство чрез иницииране на културни събития, школи, проекти, издания, четения и представяния.

Огнян Антов

Варна

http://www.anapest.org/

Изпрати писмо

Роден 1976, Варна. Хуманитарна гимназия, Българска филология СУ. Редактор и коректор. Отличаван в конкурси за драматургия: “Табелата с изтрития надпис” (фестивал за млади драматурзи в Таунсвил, Австралия, 1994); “Юда” (поощрителна награда от Първия национален конкурс за българска драматургия “Иван Радоев” - Плевен, 2001). Поставя пиеси и театрални проекти на самодейна сцена (“Герой на нашето време”, 2000; „Варна Проджект 2013”). От 2005 поддържа Anapest.Org (Web Архиви), занимава се и с Авторски Web Design. До 2015 пет издадени книги: изследване ("Вапцаров на български", 2002), 2 стихосбирки ("Него го няма от няколко часа", 2004; „Автопортрети и писма“, 2015), роман ("Тате отива за колело", 2013) и сборник пиеси (2013). Пише и музика, член на BUNA POMERANZA.

По градове

Бургас / Русе / Варна (1) | Ванкувър (1) | Варна (15) | Велико Търново (2) | Дряново (1) | Дряново / Силистра (1) | Козлодуй (2) | Мездра (1) | Силистра (2) | София (3) |

НАЧАЛО | Инициативи | Периодика | Автори | Книги | Представяния | Документи | Колонката на... | Пращат ни |

Мобилна версия | Контакт | Съдържание | Файлове | RSS | Facebook | FR |

Copyright © varnawriterssociety.net

"Общество на писателите - Варна" (ОПВ) е приемник на "Общество на младите писатели (ОМП)".

Редактори на сайта: Огнян Антов, Мариан Желев, Елена Владова
Системен администратор: AntoLab

Автори (33) | Публикации (154) | Прегледи (171541) | Илюстрации (287) | Търсения (238) | Изтегляния (17623)

Платформа OMP 3, версия 14.25.29 (c) 2014 - 2020, AntoLab