Сайтът е архивиран в началото на 2017 г.
Общество на писателите - Варна : Онлайн трибуна, дневник и архив Литературното творчество според руския класик

Документи

Протокол 7. ЗА ПРОТЕКЛИТЕ ЗАНЯТИЯ В ОМП-ВАРНА. 27 март 2013

Мариан Желев

16.02.2014, 19:44:44. Промяна: 11.06.2014, 19:11:07. Прегледи: 966

По стечение на обстоятелствата, най-вече заради липсата на изпълняващите до този момент длъжността протоколчик, с мисията се заема МЖ.


Пред къщата на писателите е спрял ситроен с тъмен цвят. Вътре стои лице с шапка. Зад него спира друг ситроен, по-голям като обем и вози двама души. Часът е приблизително 18.30. Притъмнява по онзи начин, по който мартенското време предвещава променливи събития от творчески характер с криминален елемент. Персонажите от двата ситроена се познават, кимат си като във френски филм.

Вратата на къщата се отваря. Светват се лампи. Френският филм отпада, понеже вече се виждат лицата на Венци, Радост и Мариан. Горе залата се отоплява само от климатика. По вина на Радост. Сякаш разбрала за зимната приказка, Елена се подава от вратата и първо обявява, че носи бутилка вино. Червено на цвят и бурно по характер, но с характерен плодов вкус, което провокира консуматорът му да се отдаде на лека философия с привкус на нежен екзистенциализъм. И тъй като гроздето е българско…

През това време Венци търкулва емблематичната кръгла маса и започва да реди на нея студен чай, пържени фъстъци, пухкави шоколадови сладки и сок от червени плодове. Димана идва по поръчка, тъй като обожава сладките. Венци отказва да приближи масата до нея. Прави го Мариан. По същото време, когато се появява Наталия с големия си китайски проблем. Няма кой да й издаде книгата. Започват дебатите. През това време към групата се е присъединило ново лице – Василена Калчева, прехвръкнала от детската литературна школа „Движение”. Споделя, че тук, като най-малка (тя е на 18), се чувства по-добре от школата, където е най-голяма. Клепачите на Наталия гаснат над проблема й с ненамирането на издателство. Венци и Мариан й обясняват – всеки по свой начин - че няма как да ползва Обществото на младите писатели за бенефициент, тъй като регистрацията ни е положена в облаците, демек – одухотворени сме без вещи лица да знаят това. Накрая получава своята доза кураж – къде благодарение на пържените фъстъци, къде от думите на Мариан, че всичко на този свят е възможно.

Започват четенията. Първи е Мариан: „Значи…” – така тръгва текстът. Става въпрос за лъв, който накрая се озовава в психиатрията. Това е съкратената версия на текста. След това е Венци. Някъде по това време към групата се присъединява Милена. Зарязала е майка си, която има рожден ден. Венци чете, но от своя страна привлича вниманието на част от аудиторията (женската). Едни го намират за красив, други за странен, трети за особен (мненията са споделени последователно и преразказани тук в клюкарски стил с абсолютно безпристрастие, което лишава автора на протокола от отговорност, сиреч – измих си ръцете, донесете ми хавлия в стил Дъглас Адамс). Чете Радост, после Милена, Елена, Василена и Димана. Наталия само гласува, защото не е писала.

В текстовете се мярка стихотворение. Намесва се и някой си Петър, който търси любовта. Идва ред и на костенурчето Франклин, което среща космат и страшен плъх в жълто такси. Както и историческа сага от лето Господне 833, която и печели съревнованието. Текстът е на Венци, но той има претенции да анулира гласуването, тъй като е дал много слаби оценки за останалите и така е издигнал на първо място своя текст. Протестът му е отхвърлен.

Милена става да си тръгва. След нея и Венци. Като финал на касов филм той подхвърля от вратата последната си реплика: „Темата за следващия път е „Нов човек”. Както искате го разбирайте.”

Остават Радост, Мариан, Наталия, Василена, Елена и Димана. Завързват се отново разговори за проекти и идеи. Първа от тази група си тръгва Василена. Следва я Наталия. Темата на разговора, обаче, се задълбочава. Взема се решение Обществото да тръгне на турне. Мариан предлага да се разучи възможността Общество на младите писатели да се създаде и в други градове. За целта трябва да се провокират братята по перо – на срещи, разговори, работни обеди, закуски и пикници в гората. Димана поема отговорността да свърже варненското общество с Бургас. Елена ще работи по посока Стара Загора и Русе. Желев ще влее контактите си в Силистра, а Радост предлага Шумен.

И още едно решение се взема, или по-скоро проекторешение – да търсим начин за легитимност, когато участваме в нови и нови проекти – било за книги, организиране на конкурси, четения и срещи. Как да става това, какви са подстъпите и как може по-здраво да се държим за ръце, крака и къде словесно, къде устно – да търсим място под слънцето? Тепърва ще го разискваме.

За финал ентусиазмът в очите на Димана е заразителен. Радост и Мариан приемат идеята й за освежаване къщата на писателите – боядисване, мазане, чистене. На лято. За да приведем дома си в изряден вид и така да пренесем чистотата му в душите си. Или обратното. Зависи.

Лампите се гасят. Наоколо става отново като във френски филм. Стара дървена врата изскърцва. Навън пали ситроен. Студено е. Март е. Не мирише на пролет, а на застояла зима. Следващата среща на Обществото е през април, 3-ти.

Край на протокола.


[Протоколчик: Мариан Желев]

[29 март 2013]

Сподели:

Отворена литературна формация, основана през февруари 2013, работеща по пропагандиране на литературното изкуство чрез иницииране на културни събития, школи, проекти, издания, четения и представяния.

Мариан Желев

Варна

http://www.marianjelev.com/

Изпрати писмо

Роден в гр. Добрич, България, 1974 г. Първи публикации от 1994 г. - разкази в местни вестници. Първа награда от националния конкурс Рашко Сугарев в Пловдив за къс разказ от млад автор през 2005 година. Член на Съюза на българските писатели от 2003 до 2013 година. Ръководител на детска литературна школа „Движение” към Сдружение на писателите, Варна от 2010 година. Заместник председател на Сдружение на писателите Варна. Съосновател на Общество на младите писатели - Варна. Книги: “Свлачище”, 1999 г. – роман, носител на наградата “Златен Пегас” в Хасково за дебютна книга през същата година. А също и наградата на сдружението на Добричките писатели. “Малката действителност” – роман, 2000 г. “Сбогом, България” – роман, 2003 г. “Катастрофа” – роман, 2006 г. „Жив” – роман, 2010 г.

По градове

Бургас / Русе / Варна (1) | Ванкувър (1) | Варна (15) | Велико Търново (2) | Дряново (1) | Дряново / Силистра (1) | Козлодуй (2) | Мездра (1) | Силистра (2) | София (3) |

НАЧАЛО | Инициативи | Периодика | Автори | Книги | Представяния | Документи | Колонката на... | Пращат ни |

Мобилна версия | Контакт | Съдържание | Файлове | RSS | Facebook | FR |

Copyright © varnawriterssociety.net

"Общество на писателите - Варна" (ОПВ) е приемник на "Общество на младите писатели (ОМП)".

Редактори на сайта: Огнян Антов, Мариан Желев, Елена Владова
Системен администратор: AntoLab

Автори (33) | Публикации (154) | Прегледи (171537) | Илюстрации (287) | Търсения (238) | Изтегляния (17623)

Платформа OMP 3, версия 14.25.29 (c) 2014 - 2020, AntoLab