Сайтът е архивиран в началото на 2017 г.
Общество на писателите - Варна : Онлайн трибуна, дневник и архив Литературното творчество според руския класик

Документи

Протокол 6. МЛАДОПИСАТЕЛСКА СРЕЩА БЕЗ ПЕЧКА. И С ПЕЧКА... 13 март 2013

Теодор Иванов

16.02.2014, 19:43:53. Промяна: 11.06.2014, 19:07:54. Прегледи: 852

(Поради отсъствието на протоколния титуляр, функциите му временно са възложени на друг, който си умира по излишните подробности)

Град Варна, ул. Крали Марко № 11,

Дом на писателя, 13.03.2013 г. (сряда).


И. д. протоколчикът на Обществото все още не знае, че поради липсата на ОА ще му се наложи да поеме тази тежка обязаност на крехките си, уморени от целодневни протести плещи и поради това смело пристъпва прага на изпълнената с тайнства старинна сграда, където не е пребивавал две седмици, поради своите си там ангажименти.

В стаята весело го приветства МЖ, който тъкмо е пуснал климатика, отворил бутилка червено вино и се гласи да излезе в коридора, за да забие още един пирон в ковчега.

Докато двамата обсъждат красотите на Балкана, гражданските недоволства и още някакви интересни работи, пристига и ТХ, който също се присъединява към тютюнотерминаторите, като същевременно подема разговор за имейли, интернет-страници. МЖ вещо му разяснява разликите между различните интернетни канали за информация и обещава да му даде своя визитка.

Разговорът се премества вътре, на топло, след което пристига и ВВ, който е по-печален от обичайното, защото „колата му умряла”. Обсъждат се различни варианти за помощ. МЖ препоръчва свой познат монтьор, който много разбира, но ще ти „надуе главата с приказки”, а и. д. протоколчикът предлага на ВВ да потърси услугите на Паяка, за който е слушал, че на черно превозва различни товари.

Така прекрасният мъжки разговор е прекъснат от появата на дамското съсловие.

Докато и.д. протоколчикът наблюдава огромната торба с шарена китка, която МББ тежко оставя на масата до вратата, и тъне в мечти за някакви кулинарни изящности, ЕВ заявява, че с този климатик е доста студено.

Кавалерите, веднага се заемат да организират нещата, като МЖ обяснява на ВВ, че на долния етаж се намира килерът, в който се намира лелеяната печка.

Докато гласовете им заглъхват по-надолу по стълбите, РГ се обажда по телефона, че още пътува с автобуса и след малко ще дойде.

След известно суетене, закачане на маркучи, цъкане със запалка, газта най-сетне съскащо гори, а МЖ обяснява откъде и как е изпросил газови бутилки за детската школа.

Някъде по това време, поради наличието на въпросното отоплително тяло, се извършва и рокада, като някои от присъстващите си сменят обичайните места.

Междувременно и. д. протоколчикът, като наказание за двете отсъствия и липсата на готов текст, доброволно се натоварва с мисията на протоколчик.

ДС също се обажда, че идва „след 5 минути”, евентуално да не се започва без нея.  Докато МЖ й отговаря, ВВ се провиква, че не можем да чакаме толкова дълго и ще си ходим... Все пак пет минути са сериозен времеви отсек. В това време култовата олющена черна кръгла масичка е поставена на място.

В края на краищата ДС пристига, след нея и РГ „орадостява” аудиторията с още по-червената си коса и най-накрая всички са насядали като голямо първобитно семейство край пещерния огън, мигат доволно и поставят писанията си в предварително извадените от най-тайното място бели пликове.

По часовниковата стрелка пръв чете МЖ, на когото се пада полукомпютърен-полуръкописен белетристичен текст с актуалното за вечерта заглавие „Протокол номер 6”.

В него се представя една среща на Обществото с три извънземни, които доста се разминават с общоприетите концепции за алтернативните форми на живот, като в хода на повествованието са преплетени типичните за членовете на обществото реплики и реакции. По-нататък се зачекват въпроси за сънищата на РГ, обещани и невидяни сарми (които МЖ изчита като „сармички”), светещите топки от сериала „Ало-ало”, а ДС и ЕВ са иззели от РГ лиценза на сопрановия смях.

Вдъхновеното четене на МЖ предизвика спонтанно кихане на МББ, след което последва силен смях и бурен спор дали кихането също е „сопранено”, или, както твърди ВВ, „мецосопран”.

Втори по часовниковата стрелка чете ТХ, на когото се е паднало следното стихотворение:

„ВЪЗДУХ

/танка/

5-7-5-7-7- срички


Захарен памук,

ветрец, прашинки, слънце.

Балон излетя.

Глътка въздух за двама –

дует сме без диригент.”

Докато всички дълбокомислено бърчат чела, ЕВ започва да чете ръкопис, който носи поетичното заглавие „Среща в облаците”.

Текстът представя една среща на Обществото, която се провежда на небето, сред купища пухкави облаци. Над тях – само небе, под тях – „светлините на града”, а в средата – Обществото, обгърнато от „бял пух” и „разреден въздух”. Над всичко властва изказът на ОА, който е”енергичен, хаотичен говор, прехвърча от тема в тема, сякаш мисълта му върви толкова бързо, че му е физически трудно да я сподели навреме”.

Някъде в средата на текста блесва издайническа строфа, а именно - нежното прозвище, с което понякога и. д. протоколчикът се обръща към ДС, като спомен от първото прочетено нейно нещо: „О, Мазньо!”...

Следваща поред е ДС, на която се пада стихотворението „Старци”. Текстът този път е набран на пишеща машина и разказва за тежкия живот на възрастните хора.

Тишината след него е прекъсната от МЖ, който, провокиран от преждечутото, забива въпроса: „Кой иска да е стар?”

Аз! – възкликват в синхрон ВВ и и.д. протоколчикът.

- Имам един приятел – продължава МЖ, с когото сме се разбрали да се срещнем през 2050 г. при Дамбата в Балчик.

Тук се намесва ДС, с признанието, че много й се иска „да е по средата”, което окончателно я разконспирира, като авторка на „Среща в облаците” и става повод за няколко многозначителни подмятания от страна на и. д. протоколчика.

Идва ред и на РГ. Докато чете изтегленото стихотворение, постоянно прехвърчат някакви речеви стрелички между нея , МББ и ВВ, което говори или за богата биография на техните отношения, или за предстояща такава.

След два стиха пак идва ред на разказ и МББ, която както обикновено чете с цяло тяло. Мимикожестичното представяне на сложните изречения ни отвежда на сбирка на Обществото, която е посетена от трима непознати (този път земни), които оказват нужното уважение към фурмите на ДС и заедно с младите писатели обсъждат надълго и широко смисълът „на” и „от” поезията. А в това време газта в бутилката е свършила...

- Ама тя наистина свършва – отбелязва ЕВ и потръпва зиморничаво.

Докато се обсъжда кое повече топли – климатикът, газовата печка или комбинация от двете, ВВ стоически поглежда гъсто напечатания си, почти без полета и междуредия, лист и зачита „Две налице, една наопаки”.

Разказът описва как на поредното събиране на Обществото се появява нов писател, по-скоро – писателка, която измества фокуса от литературните тайнства върху телесните си такива. Младият писателски „контингент” цъфти с „ухилени мутри” и трансформира кулинарните си мераци в апетитни описания на безименната новодошла.

Докато чете, ВВ чертае елипси с пръстите на лявата си ръка, помръдва описателно с вежди и явно се чуди – как може на толкова малък лист да се поберат толкова много думи. Останалите седят като хипнотизирани. Само пламъкът на газовата печка си позволява да напомня, че в стаята има някакъв живот.

- Голямо мъчение! – въздъхва ВВ, веждите му придобиват още по-изразителен вид, а думите излизат от устата му, сякаш преглъща сухи залци...

От някое време насам и. д. протоколчикът полага самообладателни усилия, но когато ВВ приключва безкрайното четене и поглежда така, сякаш са му извадили десетина зъби наведнъж, пишещият тези редове просто пропада в див смях. За (не)щастие му се разминава само с астматичен пристъп.

Оценяването на произведенията започва с обичайната глъчка и докато листите обикалят по етапен ред, ДС показа свой топъл-топъл текст, като изявява желание той да бъде прочетен от друг. Писанието се оказа без заглавие и МЖ предлага всички да поставят свое заглавие, което също да бъде оценено.

Длъжността четец се пада на и. д. протоколчика, който поради факта, че не беше участвал в четенето, не участваше и в съответното точкуване.

Разказът на ДС е с някакво метафизично-митично съдържание и поради страха си от свръхестественото и. д. протоколчикът мисли да не го анализира повече и предлага на авторката да го качи в страницата, където всички ще могат да го осмислят лично.

Последвалата всеобхватна дискусия заплашва да зачекне всички възможни проблеми на света. Накратко – всеки си казва болката.

Става ясно, че ДС посещава семинар, наречен „Работилница за сънища”, където една психоложка ги учи на техники за тълкуване на сънищата и куп други чудесии.

МЖ живо се интересува дали не е късно да се запише. ЕВ се е преместила на втората редица столове и оценява необезпокоявана. МЖ й подхвърля, че се е оттеглила в „тайната стаичка”.

Тук някъде листите на и. д . протоколчика свършват и МББ, която, приклекнала използва стол за маса, предлага вносната си бележка по кредита, с обещанието, че после ще й се върне.

Докато се намери лист, дебатите продължават, разискват се сънищата, кой какво сънувал, какво му е интересно. ВВ, ДС и МББ обожават сънищата, МЖ цитира Юнг, че „сънят е дом на разума”, а и. д. протоколчикът разказва за своята баба, която имала пророчески сънища. Между РГ и МББ мимоходом прелитат поредните стрелички за някаква недовършена курсова работа.

Всички пишат заглавия на творението на ДС, а после ги оценяват най-безпристрастно, като всеки тайно тъгува, че няма право да гласува за своето предложение.

През това време са готови резултатите от „голямото четене”. Този път има три първи места – с еднакви по брой точки са МББ, МЖ и ВВ, като последният си изпросва правото да зададе темата, тъй като печели за пръв път. ЕВ прави опит да вкара в оборот темата за пролетта.

МЖ се опитва да анализира тазвечерното четене, като постоянно наднича в протокола и коментира графичните изражения на психометричните състояния на и. д. протоколчика, а в това време МББ снима с фотоапарата или само се опитва да снима, защото се дочуват следните тихомрънкания: „Не стига, че батериите са слаби, ами и постоянно мърдат”. Последното не е много ясно за кого се отнася.

Резултатите за заглавията също са готови, като едно от тях – „Входът”, печели първо място, макар че би трябвало да е на последно, защото за него има една оценка в повече. ВВ се жалва, че мнението му винаги се разминава с получения рейтинг от оценяването.

ДС не харесва нито едно от предложенията, МЖ я поглежда въздишайки: Ми, що ни мъчи?, а ВВ се обръща към някого с думите: „Нищо не казваш със заглавието”.

Тук МЖ започва да разказва за двамата клошари, които спят пред вратата на Дома на писателя, цветисто описва как лежат, как има някакъв синхрон в действията им, а някой се оплаква, че вече много мирише на газ. ЕВ споделя, че се е стоплила и печката бива изгасена, с което въпросът приключва. Засега.

ВВ вече е готов с темата и предлага „Добрият край”. Разказва за богомилите и техните пожелания, с което се слага начало на заплетен схоластичен спор за вярата, постите, библейските мотиви, мистиката и дзен-будизма.

ЕВ пак опитва да предложи темата за пролетта, а и.д. протоколчикът прави опит за комбиниране с изречението „Пролетта, като добрия край на зимата”.

Във връзка с пролетта ДС започва весел разказ за хора с интересни имена, като споделя няколко лични случки на тая тема. В протокола съвестно е отразено името „Ламбринка Сотирова”.

Някъде по това време ВВ мистично изчезва от хоризонта, а разговорът продължава за картини, изложби и творчески проекти, като стига до предложението на МЖ да се организира „Вечер на мръсния виц”, което предизвиква бурна радост у и. д. протоколчика.

 

П. С. На членовете на Обществото беше обещан протокол от 12 страници и никак не е хубаво да не се спазва дадената дума, но и. д. протоколчикът счита, че и без това е направил достатъчно, за да може първата му изява на това поприще да се окаже и последна.

 

П. П. С. Все пак печка и климатик, включени едновременно, топлят най-добре...


[Протоколчик: Теодор Иванов]

[14 март 2013]

Сподели:

Отворена литературна формация, основана през февруари 2013, работеща по пропагандиране на литературното изкуство чрез иницииране на културни събития, школи, проекти, издания, четения и представяния.

Теодор Иванов

Варна

http://kobata.blog.bg/

Теодор Христов Иванов е роден на 21.09.1978 г. в град Котел. Средното си образование завършва в СОУ „Г. С. Раковски” – Котел, а висшето образование във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” – Велико Търново. Работил като учител, библиотекар и журналист. В момента е преподавател в катедра „Книгоиздаване и Библиотечно-информационни дейности” при Стопански факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Негови публицистични статии и художествени произведения са публикувани във в. „Котленски край”, в. „Янтра днес”, сп. „Жажда”, сп. „Смесена китка”, алманах „Света гора”, в. „Свободен народ”, сп. „Пламък” в Антология „Млади разказвачи” от „Внезапното поколение”, както и в литературните сайтове „Bukvite.bg”, „Otkrovenia.com” и личния му блог “kobata.blog.bg”. През август 2013 г. излезе от печат първата му книга – сборникът с разкази „Заличаване”.

По градове

Бургас / Русе / Варна (1) | Ванкувър (1) | Варна (15) | Велико Търново (2) | Дряново (1) | Дряново / Силистра (1) | Козлодуй (2) | Мездра (1) | Силистра (2) | София (3) |

НАЧАЛО | Инициативи | Периодика | Автори | Книги | Представяния | Документи | Колонката на... | Пращат ни |

Мобилна версия | Контакт | Съдържание | Файлове | RSS | Facebook | FR |

Copyright © varnawriterssociety.net

"Общество на писателите - Варна" (ОПВ) е приемник на "Общество на младите писатели (ОМП)".

Редактори на сайта: Огнян Антов, Мариан Желев, Елена Владова
Системен администратор: AntoLab

Автори (33) | Публикации (154) | Прегледи (171530) | Илюстрации (287) | Търсения (238) | Изтегляния (17623)

Платформа OMP 3, версия 14.25.29 (c) 2014 - 2020, AntoLab