Сайтът е архивиран в началото на 2017 г.
Общество на писателите - Варна : Онлайн трибуна, дневник и архив Литературното творчество според руския класик

Документи

Протокол 5. ПРОТОКОЛ В ЕДНО ИЗРЕЧЕНИЕ И ЕДНА ПРИПИСКА. 6 март 2013

Огнян Антов

16.02.2014, 19:40:47. Промяна: 11.06.2014, 19:13:02. Прегледи: 881

По липса на пресни спомени заради дистанцията от сесията и настоящата паметка (а и за разнообразие и в чест на есента на патриарха Маркес), протоколът ще се проведе в едно изречение, което ще започне със забелязаната тенденция началото на всеки следващ протокол да изправя пропуски и явни грешки (дано поне не глупости) на предишния, а в случая става въпрос за ФБ приписката на Димана Сотирова, че в протокол 4 е пропуснат интересният разказ на Емилия за работилницата, в която е участвала и в която „всеки носел свое произведение, разбъркали ги и кой каквото изтеглел, след това трябвало да го напише през собствената си призма и стил“ (кавичките са директен цитат, а обобщението на Димана е предложение и Обществото да осъществи нещо подобно), обаче, излизайки от скобите, е редно да споменем, че участниците в сесията бяха посрещани на стълбите от полушепноватото предупреждение за наличието в залата на тайнствена персона, тази персона впрочем, ако не си пиела хапчетата, в града вадела и саби (sic) според уверението на Венцислав Василев или Мариан Желев, един от двамата, и е добре да добавим, че за работилите в обществена библиотека тайнственото лице е познато лице, понеже по не твърде известните на широката общественост закономерности всичко, що е лудо, минава през библиотеката в даден етап от собствената си лудост, ала не се подлъгвай, уважаеми читателю, по женския род на словото персона, яко же иде реч о муж на соответствующа полувековна возраст, който, както няма да стане ясно от този протокол, от време на време прекъсваше литераторстващите със съобщения относно връзката на мозъка с космоса, душата с отвъдното, а сърцето с правителството (цитатът е изключително неточен, прощавайте, молим за снизхождение), с което комай е време да се върнем към темата си и предмета на описание, като го овършеем като торнадо, цунами, ураган и смерч и омесим в едно тесто откъслечните записки и впечатления за реакции и фрази като тази на Елена Владова, която по повод на франкофонска дама припомни знаменателен народопсихологически диалог от типа: „Що се хили?“ е въпросът, „Щото е французойка“ - отговорът - или изричното настояване на Радост Георгиева в литературното четене на анонимките да бъдат преупотребени пликовете от предния път, която доведе до ритуално отваряне на капака на пианото, вадене на пликовете и романтичното поставяне на листчетата на тема девизата на френската революция, сиреч и на френското общество, за свобода, равенство, братство, само че преди да се обобщят резултати, позволете отклонението за, първо, традиционната сводна информация относно имената на присъстващите, а именно – Димана, Елена, Радост, Венцислав, Мариян, Огнян Антов, както и на Тони Ханджийски (който, извинете за анахронизма, но понеже прочетохме протокол 6 преди да бъде съчленен настоящият протокол 5, та имаме право да надникнем в бъдещето от заетата минала позиция, нещо като познатото от българската граматика време бъдеще в миналото), Тони на всяка цена ще се окаже член на Обществото на младите писатели, но отпреди 20 години, един вид, закъснял е тогава за срещата и е пристигнал чак сега; прочее много приятно и сериозно присъствие и това го казваме най-искрено, без никакви сарказми и подобни диващини, наистина, повярвайте ни, и, е, да не забравяме и тайнствения посетител, който остана без самопредставяне, може би така щото от обществото никой не стигна дотам да му го предложи; и никак не е странно (забележете, че сега за първи и последен път идва точка и запетая в текстоизречението), че всички зачекнати теми не са стигнали до протоколната тетрадка поради съучастието на протоколчика, затова са фиксирани само тези, в които протоколът късно се е ориентирал или пък късно се е върнал в стаята след джиесемен разговор като разликата между памет и съобразителност с модератор Венцислав или пък разговора за редактирането на стихове, след който се уясни, че Радост замразява поезията в компютър, а пък Венцислав я окачва в Хулите – става дума за прясната поезия, стана въпрос и за Йонеско, Йожен, абсурдист, по линия на френската тема, но тъй като тук хорус взе протоколчикът и се получава конфликт на интереси, откоментираме казаното като несъществуващо в протоколните записки, ergo неважно (по епитета на Вапцаров) и припомняме само усмивката на Елена, която се оказва, че знае, разбира се (има си хас), Йонеско, даже е играла главната женска роля в „Носорозите“ му, единствена впрочем женска роля в пиесата, Елена била сервитьорката, която обикаля с таблата и пита: „Искате ли мастика?“ - само дали някой иска мастика, не става ясно, прочетете пиесата, дето се вика, но пък бе ясен новият стар победител от Турнира на анонимките (екс олимпиада), Мариан, който, докато мисли новата тема, е посъветван да премисли алтернатива на палачинките от близкото минало, а темата, която Мариан сервира, е ни повече, ни по-малко „Среща в облаците“: дали да тълкуваме, не сме сигурни, но в петък, два дена след срещата демек, точно в 21.30 ч. Мариан назначава виртуално-спиритуална среща на Обществото, всеки си представя среща, пише нещо и го носи в другата сряда [за първи и последен път отваряме квадратни скоби, за да използваме до предел възможностите на родната пунктуация и от друга страна да припомним, че за протоколчика темата всъщност отдавна е позната, от четири протокола насам, тоест срещите в облаците отдавна са мултиплицирани като срещи в протоколите, та още една среща, и то вечерна, и то в петък, когато часовникът се движи с циферблата на наливаните чаши и спада с падането на милилитровия барометър... (не се чете, фразата е недовършена – б. прот.] и преди да сме си изтървали завинаги мисълта, фиксираме за последно тихата бележка, направена от Тони, а именно, че петък е... 8 март, но това не предизвиква у Обществото никаква тръпка или пък умората от многозначности и други мъчнотии е надделяла и тефтерите биват извадени или оргънайзърите по телефоните нагласени за петъчния вечерен спиритичен сеанс, хм, да.

Приписка: Останалото (в протоколната тетрадка и най-паче в оперативната памет на протоколиращото лице) е бяло петно.


[Протоколчик: Огнян Антов]

[15 март 2013]

Сподели:

Отворена литературна формация, основана през февруари 2013, работеща по пропагандиране на литературното изкуство чрез иницииране на културни събития, школи, проекти, издания, четения и представяния.

Огнян Антов

Варна

http://www.anapest.org/

Изпрати писмо

Роден 1976, Варна. Хуманитарна гимназия, Българска филология СУ. Редактор и коректор. Отличаван в конкурси за драматургия: “Табелата с изтрития надпис” (фестивал за млади драматурзи в Таунсвил, Австралия, 1994); “Юда” (поощрителна награда от Първия национален конкурс за българска драматургия “Иван Радоев” - Плевен, 2001). Поставя пиеси и театрални проекти на самодейна сцена (“Герой на нашето време”, 2000; „Варна Проджект 2013”). От 2005 поддържа Anapest.Org (Web Архиви), занимава се и с Авторски Web Design. До 2015 пет издадени книги: изследване ("Вапцаров на български", 2002), 2 стихосбирки ("Него го няма от няколко часа", 2004; „Автопортрети и писма“, 2015), роман ("Тате отива за колело", 2013) и сборник пиеси (2013). Пише и музика, член на BUNA POMERANZA.

По градове

Бургас / Русе / Варна (1) | Ванкувър (1) | Варна (15) | Велико Търново (2) | Дряново (1) | Дряново / Силистра (1) | Козлодуй (2) | Мездра (1) | Силистра (2) | София (3) |

НАЧАЛО | Инициативи | Периодика | Автори | Книги | Представяния | Документи | Колонката на... | Пращат ни |

Мобилна версия | Контакт | Съдържание | Файлове | RSS | Facebook | FR |

Copyright © varnawriterssociety.net

"Общество на писателите - Варна" (ОПВ) е приемник на "Общество на младите писатели (ОМП)".

Редактори на сайта: Огнян Антов, Мариан Желев, Елена Владова
Системен администратор: AntoLab

Автори (33) | Публикации (154) | Прегледи (171525) | Илюстрации (287) | Търсения (238) | Изтегляния (17623)

Платформа OMP 3, версия 14.25.29 (c) 2014 - 2020, AntoLab