Сайтът е архивиран в началото на 2017 г.
Общество на писателите - Варна : Онлайн трибуна, дневник и архив Литературното творчество според руския класик

Документи

Протокол 4. ПРОТОКОЛ БЕЗ ЗАГЛАВИЕ. 27 февруари 2013

Огнян Антов

16.02.2014, 19:40:08. Промяна: 11.06.2014, 19:13:11. Прегледи: 831

[1] Понеже се установи, че настоящият протокол предизвиква повече увеселителни, отколкото документални впечатления, предварително заявяваме, че протоколът се връща към строго информативните си корени: сухо, лаконично, спорадично (и на параграфи).

[2] Вечерта започва като на панахида – Венцислав подава банички в пластмасови чинийки. „Малко сухи, но хубави“ (усреднен цитат). Радост не яде. Венцислав черпи един вид като официален представител на победилата в предния турнир Милена Б. Б.

Присъстващи – 10 броя: Милена Белчева, Венцислав Василев, Елена Владова, Димана Сотирова, Мариан Желев, Радост Георгиева, Тони Ханджийски, Огнян Антов и две новопосветени лица – Емилия Найденова и Владимир Бочев.

[3] Новопредставените.

Емилия Найденова е от София, учи в СУ “Българска филология“. Едноседмична визита във Варна - Милена и Венцислав я водят и в Обществото. Издадена една книга - стихове, “Небе за птици“.

Владимир Бочев - не пише. “Но живот и здраве, всичко става“, казва, докато се представя. Заедно с Мариан създават преди 3 години Школа-та. Обича средата на пишещи и е усмихнат по антропологическа характеристика.

[4] Този път турнирът (екс-олимпиадата) ще се проведе посредством тайнството на пликовете - донесените листи всеки участник ще сложи в плик. Няма да се номерират, ще се чете в обратен на часовниковия ред, съобразно темата: “Обратно броене“.

Четенето стартира и завършва. Не участват трима: Емилия (която е нямало как да знае и подготви разпечатка), Владо Бочев (който не пише, а слуша) и доайенът Тони Х-ски (който търпеливо си чака часа на рецитала). Но те ще участват във формирането на крайния оценъчен бал (ще гласуват демек).

Прави впечатление, че част от текстовете се движат на зиг-заг покрай темата, но това е тенденция, която ще се усилва в бъдеще (пък и зависи от темите, а те са лимитирана серия, както казват колегите маркетингови сценаристи), така че трябва да се примирим.

Спомени от четенето - откъс от Милена (която традиционно дописва стиха, преди да се завърти томболата на четенето):

“... власт и робство - носим роли:

не доживява до безсмъртие, каквото тука се заколи“.

(Да ни е простено, ако тетрадката не е запомнила вярно с оригинала.)

Телефонът на Радост звъни и тя става първи гласуващ. Разговорът по телефона е за нея призовка. Тя поставя оценките и ни напуска в часа на “Сънчо“ по БНТ. Сбогом, Радост.

(В тая връзка се сещаме за друга липса - на Теодор Иванов. Струваше няколко смяха по-малко.)

Празните листи от турнира се оставят за следващия път под капака на пианото от донеслата ги Милена.

[5] Кой печели Турнира?

Печели Елена Владова. С разказа за Маргарит Стойчев, дето се губи из люцерната на спомените (или подобно). Елена го е писала предната вечер, още било сурово и върху личен спомен. От 9 гласували - най-голям сбор точки.

[6] Ламбрин Сотиров - бащата на Димана - държи Театър на виното, който е избата под Музея на стара Варна, които са в сградата на Читалище “Стара Варна“. Именно в избения театър тая събота, 2 март, от 19 ч. Жоро Велчовски (актьор; преди 20 години имаше постоянна рубрика във “Всичко за Варна“, изданието на БАРС Агенция; всичко гореизброено са почини на Ламбрин) ще прави авторски моноспектакъл с герой варненски гларус.

Когато Димана изговаря горното (не точно със същата фактография), Огнян се сеща какво е подхвърлил във фейсбук. Имал идея.

Идеята е следната:

Да се направи литературен театрален спектакъл. Това означава авторите да сглобят концептуално свои текстове, които да произнасят от сцена пред публика. За да има концептуалност, трябват две неща:

А. Тема, която да обедини вдъхновенията.

Б. Драматургична обвивка (елементи от сценарий, режисура, сценографски и музикални потпури).

И ето, Огнян предлага тема, която му хрумнала, когато прочел в интернет съобщението за Жоро Велчовски и театъра на Ламбрин Сотиров.

По А. Темата е “Варна: Местата“. Нещо такова. Всеки си избира или предлага някой местен топос, който да представи чрез каквото си ще: проза, поезия, документи. Огнян имал готов пример, който щял да пусне (линк) във ФБ, в коментарите под протокола. Примерът е за място - “Вълноломът на варненското пристанище“ - нещо там става повод да се опита пресъздаване на духа на сегашна Варна, според кой както усеща дъха й (казано с плетение словес).

Типични за града места, открояващи Варна от целия останал урбан свят и генератори на спомени, дал бог: “мостове аспаруховски, валове, катедрали, козирки, приморски градини, дупки по улиците, похитители на изчезнали алеи, джулаи... пък и морето, достатъчно е да дрънне китара и да чуеш стих за морето, ето ви пак Варна“ (из непроизнесен монолог на протоколчика). А който не е от Варна, още по-добре - ще имаме и по-външен поглед.

По Б. След като се видят текстовете и се поработи по тях, ще се оформят и сценарните връзки и развръзки. Освен това да речем, от обикновени картони могат да се сглобят макети на показваните места, може да се ползва и мултимедия; роднини сценографи ще се намерят. Същото важи и за музикалната обвивка (протоколчикът напр. притежава три клавира с подобни предназначения). Елена Владова, която е работила в Кукления, би потвърдила концептуално-сценарния потенциал.

Накратко, потенциал има. Има и къде да се играе, включително и по училища. Всяка една варненска сцена е подходяща за подобен неформален местно-национал-литературен пърформанс.

И сега задължителният мотивационен въпрос: Кому е нужно, за какво и пред кого ще послужи такъв спектакъл?

Нужно е на авторите: да се представят и заяват в литературния свят - и на публиката: за да се погледнат - те, себе си, града, в който живеят и прекрасно познават, но всеки по свой си мемоарен начин - да се погледнат през очите на избралия литературното поле пишещ варненец.

Пък и ще е кеф. (Апропо, резултатът лесно може да се озвучи в радио и да се визуализира в youtube.)

[7] Обществото научава от Венцислав как старите хора си строели и редели къщата (това е по повод нещо от прочетените):

Като вдигиш къща, пущаш кучето. Където легне, туряш кревата. Сетне пущаш котката. Където легне, наместяш печката.

[8] Извън задължителната програма на Турнира биват осъществени следните допълнителни четения:

* Чете Емилия. Чете от книгата си и от тетрадка, помагат й в представителното четене Венцислав и Милена.

* Димана е написала манастирска импресия по... миналата тема: “Очарователна“. Прочита я. “Евала“ от Мариан. Димана впрочем не ще да чете (а тя е сред малкото, на които се поотдава четенето.) Явно емоцията на импресията нещо... или пък иска отстранено да чуе текста... нейсе, Венцислав се съгласява отново да е четец.

[Тук за миг отваряме средни скоби, за да отбележим предложението за своебразен експериментален белетристичен “нов“ жанр.

Венцислав се оплаква, че при непознат текст не знае, а му трябва упътване в текста кое как се чете.

- Представете си - обажда се протоколчикът, - че напишеш разказ, ремаркиран разказ, разказ, в който в скоби в съответните места се дава.. упътване как да се чете...

(Ако трябва с днешна дата да контрираме протоколчика, може да посочим, че това ще е фейлетон, дори и драматургично да е представен, а не само белетристично.)]

* Ред е на специалния гост, Тони Ханджийски, екскурзовод в Археологическия музей - Варна, да прочете приготвеното. Той чете две стихотворения, принтирани, първото без заглавие, второто наречено “Виченца“ (на съответната пицария). Всъщност и в двете става дума за любов и социални разочарования.

[9] Темата на Елена за идния Турнир е “Свобода, равенство, братство“ (и аналога му на френски, справка: уикипедия или някой речник).

Тя да не забрави, че ще черпи.

[10] Забравихме, че докато Тони чете и след като свършва първото, Огнян пита:

- Що няма заглавие?

Непрактикуващият заглавия Венцислав отвръща за себе си:

- Не ми трябват заглавия.

- Хм, знаеш ли - запалва се Огнян, - можем да направим следния експеримент. Ако донесеш 10 стихотворения без заглавия и ги изчетеш, ние ще стоим с химикали и всеки ще си запише какво заглавие би сложил за съответния стих... Така ще видим между другото и кой как мисли, пък и кой какви практики има и какъв опит... (И тъй нататък. Пелтечи нещо.)

Милена прекъсва и обобщава нещата. Тя предлага игра, която може да се изиграе някой път:

- Всеки си носи текст със заглавие, свое. Чете го без заглавието, а останалите му предлагат заглавия...

Действително ще е методически интересно и забавно да се видят резултатите от такава игра, поне две неща ще се случат: някой ще “познае“, тоест ще предложи същото заглавие и по-любопитното, от предложените заглавия авторът може да провиди по-сполучливо от своето.

Милена и по принцип обича да предлага на всяка сесия по нещо. Сега по-рано е предложила:

- Дайте афоризми да издадем... сборник...

[11] Поредна неуспешна фотоснимка. Стана традиция в протокола да се оплаква протоколчикът от провалящите се негови опити за сполучлива Обществена снимка. Не само от слабото осветление, най-вече поради некадъ[не се чете]. Тоя път в първия кадър се оказва, че главно фото действащо лице е... празен стол. Вторият пък е размазал физиономиите на почиващите си от кръглата маса съобщници.

[12] “Ротационният принцип“. Най-сетне след четири сесии и три написани протокола се прояснява първоначалната идея на настоящия протоколчик протоколът да е обще дело: тоест да се въртят желаещи да го списват. Това ще го направи далеч по-значещ и мултисубективен.

Мариан се отзовава на мърморенето на протоколчика - засега с неопределен въпрос.

Следващата крачка ще е някой просто да предложи: “Абе дай за тоя път аз да спиша протокола...“

- С удоволствие! - би бил отговорът.


ПП1. Служебно съобщение:

Поради експресното заминуване на Радост темата за дупките в разказа отново не бе зачекната.


ПП2. Елементи от компресирано протоколиране се появиха във ФБ страницата на Обществото. Цитираме дословно Мариан (който обяснява по ФБ питане на Радост):

“Елена Владова спечели. Темата за следващия път е:...Братство, равенсво и... трябва да видиш химна на френската революция. Твоя текст дели трето място с този на Димана. После Венци седна на пианото и изпя една песен. Допихме виното и Огнян и Милена започнаха да се “замерват“ с идеи. Ние ги слушахме и кимахме. Пушихме. Милена извади пури - захарни. Останаха курабийки и кисело мляко, което се допи по път. По някое време долу някой отвори вратата, влезе и после я затвори, но не се появи. Явно си е излязъл.“


[Протоколчик: Огнян Антов]

[28 февр. 2013]

Сподели:

Отворена литературна формация, основана през февруари 2013, работеща по пропагандиране на литературното изкуство чрез иницииране на културни събития, школи, проекти, издания, четения и представяния.

Огнян Антов

Варна

http://www.anapest.org/

Изпрати писмо

Роден 1976, Варна. Хуманитарна гимназия, Българска филология СУ. Редактор и коректор. Отличаван в конкурси за драматургия: “Табелата с изтрития надпис” (фестивал за млади драматурзи в Таунсвил, Австралия, 1994); “Юда” (поощрителна награда от Първия национален конкурс за българска драматургия “Иван Радоев” - Плевен, 2001). Поставя пиеси и театрални проекти на самодейна сцена (“Герой на нашето време”, 2000; „Варна Проджект 2013”). От 2005 поддържа Anapest.Org (Web Архиви), занимава се и с Авторски Web Design. До 2015 пет издадени книги: изследване ("Вапцаров на български", 2002), 2 стихосбирки ("Него го няма от няколко часа", 2004; „Автопортрети и писма“, 2015), роман ("Тате отива за колело", 2013) и сборник пиеси (2013). Пише и музика, член на BUNA POMERANZA.

По градове

Бургас / Русе / Варна (1) | Ванкувър (1) | Варна (15) | Велико Търново (2) | Дряново (1) | Дряново / Силистра (1) | Козлодуй (2) | Мездра (1) | Силистра (2) | София (3) |

НАЧАЛО | Инициативи | Периодика | Автори | Книги | Представяния | Документи | Колонката на... | Пращат ни |

Мобилна версия | Контакт | Съдържание | Файлове | RSS | Facebook | FR |

Copyright © varnawriterssociety.net

"Общество на писателите - Варна" (ОПВ) е приемник на "Общество на младите писатели (ОМП)".

Редактори на сайта: Огнян Антов, Мариан Желев, Елена Владова
Системен администратор: AntoLab

Автори (33) | Публикации (154) | Прегледи (172862) | Илюстрации (287) | Търсения (238) | Изтегляния (17775)

Платформа OMP 3, версия 14.25.29 (c) 2014 - 2020, AntoLab