Сайтът е архивиран в началото на 2017 г.
Общество на писателите - Варна : Онлайн трибуна, дневник и архив Литературното творчество според руския класик

Колонката на...

Как се явява фейлетонната идея и как лесно може да се преозначи в антиутопия

Огнян Антов

28.07.2016, 16:08:03. Промяна: 28.07.2016, 23:04:28. Прегледи: 444

Хм, написах сега горното заглавие в LibreOffice-а, и то ми подчерта цели три думи (фейлетонната, преозначи и антиутопия). Любопитното е, че LibreOffice-ът ми предлага да ги заменя съответно на: „фейлетонистката“, „преназначи“ и „аутопсирания“.

Няма да споря с LibreOffice-а, той не е завършвал българска филология като мене в СУ, не е слушал лекции на проф. Никола Георгиев и т.н. Освен това аз съм учил в средата на 90-те години на миналия век, когато в родната филология се струпваха като мъртъвци на клади странни чужди термини и още по-странни изкилиферчвания на българските понятия и фрази, за капак творбите и произведенията трайно бяха пресигнирани като текстове и дискурси. Както и да е, майната му на LibreOffice-а.

А забеляза ли, уважаеми читателю, че с това начало тази тук бележка зазвучава леко на фейлетонен изказ? Лека шеговитост, ирония безцелесъобразна, полемика с неодушевен предмет. А нека припомня, че и самото обръщение към читателя също е белег на фейлетонната стилистика.

Нейсе, за какво всъщност приседнах да напиша на коляно този дневников запис.

Оня ден купих от строителния хипермаркет ламперия, дълга 2,60 м. Успях да я натоваря в 25-годишната астра, даже си затворих багажника нормално. Похвалих немския ваген, ашколсун – викам. А вчера жена ми взе, че я продаде. (Аз очаквах, че ще я караме на моргата.) И днеска отиваме у нотариус да изповядваме сделката (трябвал им и моят подпис, понеже трошката била придобита в състояние на брак... - за малко да кажа „състояние на амок“). Обаче колаборираме нещата, понеже ни е нужна и декларация от родител – единият от нас ще ходи до Румъния с непълнолетно дете. И така, подписвам декларацията и си тръгваме.

И докато вървя към работа, се сещам за нашето куче Марси, старонемската овчарка. Бе, викам си, я си представи, че тръгваме в чужбина тримата, цялото семейство, а на границата ни спират и казват:

– Вие имате куче във Варна. Не сте му платили данъка. Излиза ни в системата.

– Е, и? - пулим се.

– Не виждам декларация от кучето, че е съгласно да излизате в чужбина.

– Моля?? - блещим се.

– Кучето нали остава само у дома?

– Да, но...

– Правата на кучето изискуват...

И т.н. Почвайте да си импровизирате диалога, може и по-абсурден да е, може по кафкиански или по гоголевски – колкото умения и въображение имате.

Начало, идея, хрумване за фейлетон имаме, нали? Е, сега е време да поразвиете темата. Например:

Връщате се от границата. Отивате при кучето, грабвате го и хуквате при нотариуса. Ще се окаже, че не всеки нотариус може да изповядва кучешки декларации, а само такива, които са добили допълнителна ветеринарна квалификация. И още, и още, измисляйте, измисляйте... Нали помните „Нос“ на Гогол: там героят решава да се бръсне, посяга да си хване носа, за да тръкне мустака... и забелязва, че няма нос. После носът бива персонифициран, почват гонитби, обяви по вестника...

И когато измислите подходящ финал, ето, фейлетончето ви е готово. В началото на 21 век в литературна България обаче няма кой да ви го публикува, така че разчитайте на блоговете си и статусите в социалните мрежи. Качвате го в интернет и с това погребението на творбата ви приключва.

Обаче аз финал не се заех да съчинявам, понеже ми хрумна следната мисъл: абе, Огняне, фейлетонното е ясно, ами възможно ли е тази идея да стане не нелепост, а да се покаже в реализъм, като истинска възможна история?

И, разбира се, може. Но това ще превърна малкото фейлетонче в антиутопична новела. А именно:

– Представи си, уважаеми читателю, че светът е бавно завладяван от кучетата и действието се развива в държава, в която все още кучетата не са взели мнозинството над хората? За разлика от съседите. Ако в Румъния кучетата са над 50 процента в техния парламент, то и на границата ще има смесени смени хора-кучета. И тогава нали ти е пределно ясно защо и как утопичните румънци ще те погледнат строго и ще ти поискат задължителна декларация и от домашния ти четириног любимец?

Сподели:

Отворена литературна формация, основана през февруари 2013, работеща по пропагандиране на литературното изкуство чрез иницииране на културни събития, школи, проекти, издания, четения и представяния.

Огнян Антов

Варна

http://www.anapest.org/

Изпрати писмо

Роден 1976, Варна. Хуманитарна гимназия, Българска филология СУ. Редактор и коректор. Отличаван в конкурси за драматургия: “Табелата с изтрития надпис” (фестивал за млади драматурзи в Таунсвил, Австралия, 1994); “Юда” (поощрителна награда от Първия национален конкурс за българска драматургия “Иван Радоев” - Плевен, 2001). Поставя пиеси и театрални проекти на самодейна сцена (“Герой на нашето време”, 2000; „Варна Проджект 2013”). От 2005 поддържа Anapest.Org (Web Архиви), занимава се и с Авторски Web Design. До 2015 пет издадени книги: изследване ("Вапцаров на български", 2002), 2 стихосбирки ("Него го няма от няколко часа", 2004; „Автопортрети и писма“, 2015), роман ("Тате отива за колело", 2013) и сборник пиеси (2013). Пише и музика, член на BUNA POMERANZA.

По градове

Бургас / Русе / Варна (1) | Ванкувър (1) | Варна (15) | Велико Търново (2) | Дряново (1) | Дряново / Силистра (1) | Козлодуй (2) | Мездра (1) | Силистра (2) | София (3) |

НАЧАЛО | Инициативи | Периодика | Автори | Книги | Представяния | Документи | Колонката на... | Пращат ни |

Мобилна версия | Контакт | Съдържание | Файлове | RSS | Facebook | FR |

Copyright © varnawriterssociety.net

"Общество на писателите - Варна" (ОПВ) е приемник на "Общество на младите писатели (ОМП)".

Редактори на сайта: Огнян Антов, Мариан Желев, Елена Владова
Системен администратор: AntoLab

Автори (33) | Публикации (154) | Прегледи (150987) | Илюстрации (287) | Търсения (236) | Изтегляния (15235)

Платформа OMP 3, версия 14.25.29 (c) 2014 - 2019, AntoLab