![]() |
![]() |
Проблеми с техниката
Пламен Петров26.07.2016, 17:36:41. Промяна: 26.07.2016, 17:41:09. Прегледи: 507
Техниката отдавна ни владее, но напоследък лично мен взе много и да ме дразни, ставайки все по-нетърпима. Типичен пример е появата ми от дъжд на вятър в разните тузарски кръчми: клубове, пъбове, барове и т.н. Реша ли да ги посетя, то е заради наливната бира, която предлагат, така че сядам, поръчвам и започвам да пия. Наливам се, а след известно време нахлувам в кенефа, който в някои от тези заведения е единичен: стилна малка кабина с клекало и за мъжете, и за жените. Вдигам капака му с крак, смъквам си ципа и започвам да пикая, но осветлението изведнъж спира, защото е контролирано от някакво електронно реле с фотоклетки. Озовавам се в пълен мрак и не виждам къде пада струята ми - дали в чинията, върху ръбовете й или извън нея, на пода. Започвам да ругая, после си вадя от задния джоб на гащите телефона и светвам с него главно заради това да мога да си закопчея ципа.
Тогава лампата се задейства, но късно - вече съм приключил, изскачайки в предверието, където е шибаната тясна мивка. Водата й едва тече, подлизва, но поне има кутийка с течен сапун, чийто бутон трескаво натискам и пяната еякулира върху дланта ми. Някъде този бутон също е електронен, тоест достатъчно е само да си доближа пръста до него, без да го докосвам, и той я пуска автоматично. Почвам да се мия, но осветлението пак гасне и аз отново се озовавам в пълен мрак. „Тъпо идиотско реле!” - повтарям гневно в тъмнината по адрес на въпросното нововъведение, целящо уж да доведе до икономии на електроенергия.
Измивам се как да е, връщам се на масата, а наоколо всички забили глави в смартовете си и чатят, сърфират, говорят. Някои пък се фотат, после се гледат как са излезли, показват си снимките на другите и… така им минава купонът. С две думи, тотално са обсебени и няма как иначе, защото капанът отдавна щракна и ни превърна в роби на техниката. Истински зомбита, действащи по инерция, станали несвободни и заживели във виртуалното - това сме ние хората, обобщавам наум аз.
Изгълтвам последните капки бира, викам келнерката, оправям сметката, излизам и хващам такси, чийто климатик е пуснат на шест и ме продухва отвсякъде. Потен съм, а ледените му струи се забиват фронтално в мен, заплашвайки да ми докарат някоя тежка пневмония. Така е, уви - и тук пълна електроника, която просто ми разказва играта. Слава Богу, стигаме бързо, шофьорът спира, аз му плащам и панически изскачам от опасния за здравето и живота ми автомобил.
Влизам вкъщи, пускам телевизора, но нали сме вече цифровизирани, и той запецва, пращи, шуми, а картината му се разпада на фасетъчни образи. След малко се оправя и аз започвам да превъртам каналите, попадайки на някаква рубрика с телефонни обаждания на зрителите, обикновено скучаещи пенсионери и маниаци. Мислят си, че изразяват собствено мнение по темата, но в действителност дъвчат едно и също нещо - онова, което през последните дни им е внушил водещият на предаването. И нали затова е водещ: да ги държи в психическо подчинение и да ги манипулира като някой шаман, казвам си аз. Впрочем той наистина е шаман, но модерен, появяващ се пред тълпата не на живо, а от синия екран, който го прави още по-защитен, фантомен, недосегаем.
Затова гася телевизора и оставам насаме със себе си, със собствените си мисли, идеи и чувства. После грабвам тефтера и химикала и започвам да драскам, докато се получи нещо от рода на настоящия текст. Стига толкоз, защото ще стане дълъг и никой няма да го чете! - си казвам накрая и слагам точка. Няма обаче къде да избягам, понеже ще трябва да го набирам и на компютър, както неизбежно постъпвам в днешната ера на високите технологии. Следователно и аз съм зависим от техниката с тази разлика, че поне го съзнавам, но въпросът е… и какво от това.
Отворена литературна формация, основана през февруари 2013, работеща по пропагандиране на литературното изкуство чрез иницииране на културни събития, школи, проекти, издания, четения и представяния.
Пламен Петров
![]() |
http://liternet.bg/publish26/plamen-petrov/index.html
Изпрати писмоПламен Маринов Петров е роден в Силистра на 19.02.1963 г. Завършил е българска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, живее в родния си град, сътрудничи на местния и на централния печат. Автор е на книгите „Поема за Бирняка” (съавт. Павлин Ботев, 2002), „Отхвърляне на режима” (2003) и „Нов юнашки епос 1,2 и 3” (съавт. П. Ботев, 2007, 2013, 2014). От него са и пиесите „СРС” (Литературен вестник, бр. 4 от 2011 г.) и „Учителят” (Литернет, 2012).
Последно от Колонката на...
.: Теория на запоя 3 / Пламен Петров
.: Теория на запоя 2 / Пламен Петров
.: Как се явява фейлетонната идея и как лесно може да се преозначи в антиутопия / Огнян Антов
.: Синият камион / Вили Ангелова
.: Машините атакуват / Пламен Петров
По градове
Бургас / Русе / Варна (1) | Ванкувър (1) | Варна (15) | Велико Търново (2) | Дряново (1) | Дряново / Силистра (1) | Козлодуй (2) | Мездра (1) | Силистра (2) | София (3) |НАЧАЛО | Инициативи | Периодика | Автори | Книги | Представяния | Документи | Колонката на... | Пращат ни |
Мобилна версия | Контакт | Съдържание | Файлове | RSS | Facebook | FR |
![]() |
Copyright © varnawriterssociety.net |
Автори (33) | Публикации (154) | Прегледи (150986) | Илюстрации (287) | Търсения (236) | Изтегляния (15235)
Платформа OMP 3, версия 14.25.29 (c) 2014 - 2019, AntoLab